Каосюнг, Тайван: Въртящият се мост, Плаващото момиче, Най-големият седнал Буда в света
САЩ и Китай се плашат с война за Тайван тази седмица. Най-големият по население град на острова, чието португалско име е Прекрасния и който някои страни одобряват за обособена страна, е Каосюнг, който малко на брой у нас даже са чували.
Усещането в него, както и в цялостен Тайван, е по-скоро като че ли човек се намира в японски, а не в китайски град, въпреки всички в близост да са китайци.
През последните години огромното пристанище, откъдето се изнасят най-вече чипове и брандирани маратонки към цялата планета – това е главното произвеждане на Тайван, е изцяло преобразено, както и целият град.
Съвременната архитектура е на всички места в близост. Пипнати са до подробност всички здания, дори някои скучни, в случай че ги погледнете отдалече небостъргачи.
Пристанището е „ нападнато ” от големи декоративни човечета, по многото чупки и гънки на постройката на круизния терминал – произведение на актуалната архитектура.
Оттам е единствено спирка с трамвая – чисто нов и огромна горделивост на локалните хора, до прелестната променада край най-широката част на залива. Наоколо всичко е произведение на актуалната архитектура, постройките са в обединен отбор, множеството наподобяват на цветя.
Насред залива плава голямо по мярка момиче с голяма глава като от стилните източни анимации, което е голяма туристическа атракция. Децата не стопират да си вършат селфита с него, а възрастните подробно внимават да включат и близките забележителни здания.
Още спирка с трамвая води туристите до главната нова забележителност на Каосюнг – въртящия се мост. Веднъж дневно, а през уикендите и по празниците – два пъти, той прави цялостен кръг сред двата бряга на реката, която потегля от пристанищния залив.
Освен с всевъзможни възгласи от страна на туристите, шоуто на моста е придружавано и от музика и хиляди хора напълно съществено идват особено, с цел да го видят.
Махалата в близост, някогашните докове, както на доста други места по света, е превърната в гастро - и бар - хъб. Заведения в актуален жанр са окупирали и са преобразили тогавашните хранилища и бараки.
Не доста във вътрешността в града по успоредните необятни и прави булеварди, доста от които без тротоари, какъвто е тайванският обичай, само че с колонади, под които едни ремонтират колела и моторчета, други простират долни дрехи от публичните перални, а трети готвят навън за клиентелата от покрайнината, е същинският Каосюнг.
В самия му център има прекрасен парк със сергии за сувенири и локални артикули по края, както и с удивителни и доста ефектни здания – творби на най-хубавото от актуалната архитектура.
Баш на централното кръстовище е обтегнат голям билборд в възхвала на – трите техно страни се конкурират свиреп на WC терена.
Градът, който е разлят като олиото на Анушка от Майстора и Маргарита, има и различен впечатляващ парк. Но той е тематичен и е отдаден на локалните обичаи, нищо че е изработен не като тези, които прилича в континентален Китай и датират от епохи.
От едната страна има храм в стила на Пекинските, въпреки и епохи по-нов от тях – на нещо като 50 година Отбиването в него е мечтано поради опцията да се изпишат сбъдващи се стремежи, които се слагат на особено означените за това места. Хората са оставили дори писалки за туристите.
От същия бряг на езерото има изработен в античен баснословен жанр пристан, на който локалните умират да се снимат, а в едно от заведенията, които водят към мостика – да пеят караоке в едно заведение.
Точно против него, от другата страна на езерото, има две сходни декорирани буни – едната с дракони, а другата с младоженка, тъй като се намира против един в действителност по-стар храм, който е достоверен, а не туристически.
Основното място за разходка в покрайнините на огромния град и за нахлуване в джунглите на Прекрасния остров и измежду плантациите от фамозния му високопланински чай, е един частен манастир – да, тук са точно такива. Който е прочут с ремонтираната сега скулптура на най-големия седящ Буда в света.
За разочарованите, с изключение на фотоси в храмовете от комплекса и безвъзмездни послания за новата китайска година на змията, идва черпене с чай и бонбони, а от време на време и с правените от монасите сладки.
Тишината и чистият планински въздух вършат визитата в действителност прелестно, въпреки човек постоянно да се пита защо тъкмо го е осъществил, пътувайки назад към града по съвършените островна автомагистрала, която го свързва със столицата Тайпе и предходния основен град – трите огромни ситита на Тайван.
Няколко думи и за локалната кухня. Не ви се предлага визитата даже в елитните заведения за хранене с в действителност местна гозба. Тя просто не пасва на европейския усет. И нищо чудно,също като нас, да си останете гладни, тъй като единствено пробвате и незабавно отказвате всяко от ястията в 6- или 7-степенно меню.
По отношение на шопинга Каосюнг е добра алтернатива. В самия му център, цели 10 етажа в подножието на един от най-престижните хотели са окупирани от дипартмънт стор, където има даже Шанел, както и всички останали марки, за които бихте могли да се сетите.
Имайте поради обаче, че цените са по-високи от европейските. Но сбирките на внасяните у нас интернационалните марки са надалеч по-богати и по-актуални. Направо несравнимо.
Разбира се, има и други молове на всевъзможни ценови нива.
Борис Ангелов
създател: СЛАВА
...
Усещането в него, както и в цялостен Тайван, е по-скоро като че ли човек се намира в японски, а не в китайски град, въпреки всички в близост да са китайци.
През последните години огромното пристанище, откъдето се изнасят най-вече чипове и брандирани маратонки към цялата планета – това е главното произвеждане на Тайван, е изцяло преобразено, както и целият град.
Съвременната архитектура е на всички места в близост. Пипнати са до подробност всички здания, дори някои скучни, в случай че ги погледнете отдалече небостъргачи.
Пристанището е „ нападнато ” от големи декоративни човечета, по многото чупки и гънки на постройката на круизния терминал – произведение на актуалната архитектура.
Оттам е единствено спирка с трамвая – чисто нов и огромна горделивост на локалните хора, до прелестната променада край най-широката част на залива. Наоколо всичко е произведение на актуалната архитектура, постройките са в обединен отбор, множеството наподобяват на цветя.
Насред залива плава голямо по мярка момиче с голяма глава като от стилните източни анимации, което е голяма туристическа атракция. Децата не стопират да си вършат селфита с него, а възрастните подробно внимават да включат и близките забележителни здания.
Още спирка с трамвая води туристите до главната нова забележителност на Каосюнг – въртящия се мост. Веднъж дневно, а през уикендите и по празниците – два пъти, той прави цялостен кръг сред двата бряга на реката, която потегля от пристанищния залив.
Освен с всевъзможни възгласи от страна на туристите, шоуто на моста е придружавано и от музика и хиляди хора напълно съществено идват особено, с цел да го видят.
Махалата в близост, някогашните докове, както на доста други места по света, е превърната в гастро - и бар - хъб. Заведения в актуален жанр са окупирали и са преобразили тогавашните хранилища и бараки.
Не доста във вътрешността в града по успоредните необятни и прави булеварди, доста от които без тротоари, какъвто е тайванският обичай, само че с колонади, под които едни ремонтират колела и моторчета, други простират долни дрехи от публичните перални, а трети готвят навън за клиентелата от покрайнината, е същинският Каосюнг.
В самия му център има прекрасен парк със сергии за сувенири и локални артикули по края, както и с удивителни и доста ефектни здания – творби на най-хубавото от актуалната архитектура.
Баш на централното кръстовище е обтегнат голям билборд в възхвала на – трите техно страни се конкурират свиреп на WC терена.
Градът, който е разлят като олиото на Анушка от Майстора и Маргарита, има и различен впечатляващ парк. Но той е тематичен и е отдаден на локалните обичаи, нищо че е изработен не като тези, които прилича в континентален Китай и датират от епохи.
От едната страна има храм в стила на Пекинските, въпреки и епохи по-нов от тях – на нещо като 50 година Отбиването в него е мечтано поради опцията да се изпишат сбъдващи се стремежи, които се слагат на особено означените за това места. Хората са оставили дори писалки за туристите.
От същия бряг на езерото има изработен в античен баснословен жанр пристан, на който локалните умират да се снимат, а в едно от заведенията, които водят към мостика – да пеят караоке в едно заведение.
Точно против него, от другата страна на езерото, има две сходни декорирани буни – едната с дракони, а другата с младоженка, тъй като се намира против един в действителност по-стар храм, който е достоверен, а не туристически.
Основното място за разходка в покрайнините на огромния град и за нахлуване в джунглите на Прекрасния остров и измежду плантациите от фамозния му високопланински чай, е един частен манастир – да, тук са точно такива. Който е прочут с ремонтираната сега скулптура на най-големия седящ Буда в света.
За разочарованите, с изключение на фотоси в храмовете от комплекса и безвъзмездни послания за новата китайска година на змията, идва черпене с чай и бонбони, а от време на време и с правените от монасите сладки.
Тишината и чистият планински въздух вършат визитата в действителност прелестно, въпреки човек постоянно да се пита защо тъкмо го е осъществил, пътувайки назад към града по съвършените островна автомагистрала, която го свързва със столицата Тайпе и предходния основен град – трите огромни ситита на Тайван.
Няколко думи и за локалната кухня. Не ви се предлага визитата даже в елитните заведения за хранене с в действителност местна гозба. Тя просто не пасва на европейския усет. И нищо чудно,също като нас, да си останете гладни, тъй като единствено пробвате и незабавно отказвате всяко от ястията в 6- или 7-степенно меню.
По отношение на шопинга Каосюнг е добра алтернатива. В самия му център, цели 10 етажа в подножието на един от най-престижните хотели са окупирани от дипартмънт стор, където има даже Шанел, както и всички останали марки, за които бихте могли да се сетите.
Имайте поради обаче, че цените са по-високи от европейските. Но сбирките на внасяните у нас интернационалните марки са надалеч по-богати и по-актуални. Направо несравнимо.
Разбира се, има и други молове на всевъзможни ценови нива.
Борис Ангелов
създател: СЛАВА
...
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ