Скъпотията у нас не е най-голяма, но като най-бедни я усещам...
Инфлацията в България счупи върха от 1998 година, когато бе 18% и през септември се изкатери до 18.7 на 100, съгласно Национален статистически институт. В Германия такова чудовищно повишаване на артикули и услуги не е имало от 70 години, макар че сега инфлацията им се е застопорила на равнище от 10.7%. Отваряме скоба, с цел да уточним, че федералната република е най-голямата стопанска система в Европейски Съюз и под №21 в класацията на най-богатите страни в света. С доста дребни изключения, инфлацията в цяла Европа стана двуцифрено число и заплашва с помитащо национално неодобрение. Извън Европейския съюз, Турция се трансформира в същински феномен с равнище от над 80% на годишна база. Наравно с Ковид-19, рецесията с доставките и заплахата от война на близка територия инфлацията е най-големият камшик на нашето време. И няма признаци, че ще си тръгне скоро.
Как да се преборим с инфлацията стана предпочитано политическо решение на всички страни в Европа. Действа се както по учебник - с повдигане на главния лихвен % от Европейската централна банка и респективно от националните банки, по този начин и с набор от ограничения, които всяка страна взема решение сама за себе си. Основното е, че се наливат едни пари, които най-малко отчасти да компенсират възходящите цени и да запазят разполагаемия приход на семействата в обичайно положение.
Това е една от аргументите инфлацията да се помпи още, счита финансовият анализатор Светозар Гледачев. И не е единствено той. Все повече икономисти смятат, че подпомагането в сложната обстановка „ на калпак ” единствено разпалва още инфлацията, а групите от хора, които имат потребност от същинска помощ, се претопяват наедно с всички останали. Така, в случай че богаташите единствено записват, че някоя първокласна стока е с по-висока цена, то при бедните се стига до алтернативи от рода на същинско сирене или такова с палмова лой. „ У нас се дадоха извънредно доста пари на пенсионерите. Не че те нямаха потребност, в противен случай, само че парите се изсипаха без ясно предписание и
прецакаха много хора, които в годините обратно са се осигурявали на високи приходи
за да получат положителни пенсии. Правилото бе разрушено и това обезкуражи доста хора ”, разяснява анализаторът. Така се стигна досега, в който междинната пенсия /725 лева/ е по-голяма от минималната работна заплата /710 лева/. Предполага се, че тези които работят, са в такава възраст, че би трябвало да устоят и деца, а пенсионерите нямат такива разноски.
Извън очевидните фактори, които помпят инфлацията, има и една нова икономическа доктрина, която се базира на упованията на хората за равнищата на цените, дава различен подробност Гледачев. У нас всички чакат, че цените ще порастват и те порастват. Очакването усилва търсенето, а то пък покачва цената на стоката, съгласно главното предписание в стопанската система. Така се случи покрай истерията с олиото, опашките и в последна сметка въвеждане на ограничаване за количество, което може да се купи едновременно, напомня той. Всички страни в Европа наливат пари сега, само че не по този начин безредно, а много по-целенасочено - единствено към огромни групи нуждаещи се хора.
Инфлацията в България не е най-високата в Европейския съюз, само че пък я усещаме най-болезнено, тъй като сме небогати. №1 са прибалтийските републики - Естония /24.1%/, Литва - 22.5%, и Латвия - 22%. Нашата страна се намира под №8 в Европейски Съюз с равнища от 15.6% за година /виж таблицата/. Данните са на Евростат за септември на годишна база. Специално цената за България се разграничава фрапантно от оповестените от Националния статистически институт данни за 18.7%. Причината е, че Евростат употребява по този начин наречения съгласуван показател на потребителските цени, при който стоките и услугите имат тегла, разнообразни от тези, които Национален статистически институт употребява при изчисляването на показателя на потребителските цени. Методът на Евростат обаче е повсеместен и признат за всички страни в общността.
В политическото безвремие, в което България се намира,
ограниченията постоянно са безредни, а на някои от тях им се вижда краят.
Така да вземем за пример, отстъпката при зареждане с горива ще свърши най-много до края на месеца, макар че е написана до края на годината. Парите ще се изчерпят в задатък, тъй като бяха отделени 150 милиона лв., а дневно вървят по към 1 милион от страната. В Народното събрание през миналата седмица стана ясно, че е допустимо и след 1 декември част от бензиностанциите да продължат с отстъпката, само че има риск това да остане за тяхна сметка и да няма дотация от страната.
Дали отстъпката ще остане и какъв брой огромна да бъде тя през другия месец, ще би трябвало да вземат решение депутатите. В Народното събрание към този момент има импортирани три законопроекта по тематиката. Единият е на “Продължаваме смяната ”, който планува обезщетения да се дават посредством облагане на свръхпечалбите на нефтените компании. Подобен вид оферират и от служебното държавно управление.
В петък законопроект внесоха и от ГЕРБ. Той планува посредством въвеждане на мито върху вноса на съветския нефт да се събират пари за заплащането на отплата. От партията пресмятат, че тя може да е 1 лев на литър посредством събираните месечно 100 млн. в допълнение.
Служебното държавно управление предложи, а Народното събрание утвърди нова скица за подкрепяне на бизнеса през 2023 година за скъпия ток. Вече ще има два разнообразни „ тавана ” - един за клиентите на ниско и приблизително напрежение и различен - за тези на високо. Последните са огромните индустриални фабрики, свързани непосредствено с мрежата на ЕСО, и за тях таванът остава 250 лв. на мегаватчас. За по-малките границата, над която ще се намесва страната, пада на 200 лв. за мегаватчас.
Намаленото Данък добавена стойност при хляба остава непроменено, за хотелите и заведенията за хранене - също.
Как да се преборим с инфлацията стана предпочитано политическо решение на всички страни в Европа. Действа се както по учебник - с повдигане на главния лихвен % от Европейската централна банка и респективно от националните банки, по този начин и с набор от ограничения, които всяка страна взема решение сама за себе си. Основното е, че се наливат едни пари, които най-малко отчасти да компенсират възходящите цени и да запазят разполагаемия приход на семействата в обичайно положение.
Това е една от аргументите инфлацията да се помпи още, счита финансовият анализатор Светозар Гледачев. И не е единствено той. Все повече икономисти смятат, че подпомагането в сложната обстановка „ на калпак ” единствено разпалва още инфлацията, а групите от хора, които имат потребност от същинска помощ, се претопяват наедно с всички останали. Така, в случай че богаташите единствено записват, че някоя първокласна стока е с по-висока цена, то при бедните се стига до алтернативи от рода на същинско сирене или такова с палмова лой. „ У нас се дадоха извънредно доста пари на пенсионерите. Не че те нямаха потребност, в противен случай, само че парите се изсипаха без ясно предписание и
прецакаха много хора, които в годините обратно са се осигурявали на високи приходи
за да получат положителни пенсии. Правилото бе разрушено и това обезкуражи доста хора ”, разяснява анализаторът. Така се стигна досега, в който междинната пенсия /725 лева/ е по-голяма от минималната работна заплата /710 лева/. Предполага се, че тези които работят, са в такава възраст, че би трябвало да устоят и деца, а пенсионерите нямат такива разноски.
Извън очевидните фактори, които помпят инфлацията, има и една нова икономическа доктрина, която се базира на упованията на хората за равнищата на цените, дава различен подробност Гледачев. У нас всички чакат, че цените ще порастват и те порастват. Очакването усилва търсенето, а то пък покачва цената на стоката, съгласно главното предписание в стопанската система. Така се случи покрай истерията с олиото, опашките и в последна сметка въвеждане на ограничаване за количество, което може да се купи едновременно, напомня той. Всички страни в Европа наливат пари сега, само че не по този начин безредно, а много по-целенасочено - единствено към огромни групи нуждаещи се хора.
Инфлацията в България не е най-високата в Европейския съюз, само че пък я усещаме най-болезнено, тъй като сме небогати. №1 са прибалтийските републики - Естония /24.1%/, Литва - 22.5%, и Латвия - 22%. Нашата страна се намира под №8 в Европейски Съюз с равнища от 15.6% за година /виж таблицата/. Данните са на Евростат за септември на годишна база. Специално цената за България се разграничава фрапантно от оповестените от Националния статистически институт данни за 18.7%. Причината е, че Евростат употребява по този начин наречения съгласуван показател на потребителските цени, при който стоките и услугите имат тегла, разнообразни от тези, които Национален статистически институт употребява при изчисляването на показателя на потребителските цени. Методът на Евростат обаче е повсеместен и признат за всички страни в общността.
В политическото безвремие, в което България се намира,
ограниченията постоянно са безредни, а на някои от тях им се вижда краят.
Така да вземем за пример, отстъпката при зареждане с горива ще свърши най-много до края на месеца, макар че е написана до края на годината. Парите ще се изчерпят в задатък, тъй като бяха отделени 150 милиона лв., а дневно вървят по към 1 милион от страната. В Народното събрание през миналата седмица стана ясно, че е допустимо и след 1 декември част от бензиностанциите да продължат с отстъпката, само че има риск това да остане за тяхна сметка и да няма дотация от страната.
Дали отстъпката ще остане и какъв брой огромна да бъде тя през другия месец, ще би трябвало да вземат решение депутатите. В Народното събрание към този момент има импортирани три законопроекта по тематиката. Единият е на “Продължаваме смяната ”, който планува обезщетения да се дават посредством облагане на свръхпечалбите на нефтените компании. Подобен вид оферират и от служебното държавно управление.
В петък законопроект внесоха и от ГЕРБ. Той планува посредством въвеждане на мито върху вноса на съветския нефт да се събират пари за заплащането на отплата. От партията пресмятат, че тя може да е 1 лев на литър посредством събираните месечно 100 млн. в допълнение.
Служебното държавно управление предложи, а Народното събрание утвърди нова скица за подкрепяне на бизнеса през 2023 година за скъпия ток. Вече ще има два разнообразни „ тавана ” - един за клиентите на ниско и приблизително напрежение и различен - за тези на високо. Последните са огромните индустриални фабрики, свързани непосредствено с мрежата на ЕСО, и за тях таванът остава 250 лв. на мегаватчас. За по-малките границата, над която ще се намесва страната, пада на 200 лв. за мегаватчас.
Намаленото Данък добавена стойност при хляба остава непроменено, за хотелите и заведенията за хранене - също.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ