Войната в Украйна и илюзията за блатния неутралитет на България
Инфлацията в България наподобява е и политическо събитие: прибързано ражда нови партии. Ето, че преди броени дни Стефан Янев разгласи основаването на неговата партия " Български напредък ". В партийното етикетиране " България " и производните ѝ от дълго време са наложителна мода, а " възходът " би трябвало да внуши едно по-позитивно " възобновление ". Мая Манолова пък остана вярна на продуктовото си позициониране с " Изправи се България ". От " Изправи се, БГ. Ние идваме " към този момент си отидоха, само че все някои други ще дойдат, с цел да се запишат напряко министри, както би споделил бай Иречек.
Доколко тези обединения ще са действителни партийни структури, към този момент не е значимо - та нали " Продължаваме промяната " ръководи пети месец, без даже да е записана в съда. Проектът на Янев се забави, тъй като мъчно си намира партийни координатори, а за пребоядисването на такива от други партии трябват малко време и цялостни коледни, а не зелени чорапи. Манолова даже няма да се захваща с партийно строителство, тъй като от опит знае, че това е тежка инженерно-хамалска работа, а и двете специалности са ъгъл. " Изправи се България " щяла да е партия-мрежа, " без партиен хайлайф и без администрация " - единствено Мая ще сияе на брега, пък докъдето хвърли мрежата.
Заблатяването на българското езеро
Няма да е мъчно, тъй като през днешния ден политическият водоем е цялостен с шарани, които кълват на " неутралитет във войната ". Поне картината е пределно ясна и новите риболовци се подреждат като в черно-бяло кино. Формациите на Янев и Манолова твърдо са от страната на съветския агресор.
Но за заблатяването на езерото виновност има и отсрещният бряг. Докато путинофилите хранеха шараните с безконечна благодарност към Москва и ръсеха хибридна захранка, идеалистите говореха единствено за честен дълг към украинците. " Военна помощ " се оказа неефективна блеснá, която бързо потъва в дълбините на националните страхове. Каква помощ, в случай че украинците си заплащат или някой различен заплаща вместо тях? Войната е бизнес и, както би споделил президентът Радев, всички шарлатани биха извикали " отлично "!
Да не излезе в този момент отново същото увъртане - няма да изнасяме оръжие, а единствено ще ремонтираме ударени бронемашини и самолети на украинската войска, с цел да спасим кремълоподаническата Българска социалистическа партия. Или още по-хитро - ще изнасяме наши оръжия, а сякаш сме ремонтирали украински. Такова е рибарското занимание - риболовец рибаря лъже, защо другояче са риболовци.
И все няма кой да изясни простичко на шараните илюзията за блатния неутралитет. Че първо, някой би трябвало да ти го подсигурява. Ако не си доста значим, няма и искащи. Но и значим да си - гаранция Франция. Както стана с Белгия, зачената в неутралитет и прегазена от Германия и през 1914, и през 1940. Кралството в този момент се радва на контра-неутралитета да е хазаин на щабквартирите на НАТО и Европейски Съюз.
Друга от малко малко гаранция за неутралитет е да имаш мощна войска. България най-накрая осъзна, че няма такава и след Ковид-паузата отново се отхвърли от Гергьовденски церемониал - най-малко да не се срами пред облика си в огледалото.
Ами неутралитет в границите на военния съюз, в който членуваме? Това към този момент сме го играли като съдружници на Хитлер, без да водиме война със Съюз на съветските социалистически републики. Англо-американците ни бомбардираха, руснаците ни окупираха и никой не ни призна за съвоюващи, макар че в края на войната се включихме на страната на спечелилите.
Ами в случай че просто се снишим, до момента в който бурята отмине? И това не става - стопираха ни газа паралелно с тези, които най-вече се репчат на руснаците - поляците, за които това е чест. А ние отново броим какви копейки сме изгубили, откакто десетилетия сме наливали милиарди в монополни съветски тръби.
А в случай че ние изпаднем в потребност?
Накрая да не излезе, че когато Андрешко е обкръжен посред блатото, ще получи в отбрана един напълно безпристрастен член 5 от НАТО-вския контракт: вместо да ни пазят с цялата си военна мощност, страните от пакта единствено да ни пратят оръжие, пък ние да се оправяме. Даже може и скрито, както ние в този момент пращаме на Украйна боеприпаси. Пък то ще ни трябват единствено самун и сол за дежурните освободители.
Затова в случай че в сряда Народното събрание не завърши андрешковската сага с оръжието за Украйна ясно и еднопосочно, политическото заблатяване може да се окаже необратимо. " Суверенитетът и националното достолепие " на Стефан Янев и " новият обществен контракт " на Мая Манолова ще са новите популистки спирачки пред българското развиване. С тях ще тропосат несгодите, провокирани от войната на Путин, на сметката на евроатлантическия ни избор, с цел да го зачеркнат.
Ако двете обединения се съюзят на идващите избори, а зад тила им застане президентът Румен Радев, България може да се окаже в положение на революция. В авангарда до тях ще са копейкинци, в ариергарда - недоразбитите социалисти. Защото подобен е занаятът на популистките псевдопацифисти - борейки се против " въвличането ни във война ", да провокират война у дома.
Доколко тези обединения ще са действителни партийни структури, към този момент не е значимо - та нали " Продължаваме промяната " ръководи пети месец, без даже да е записана в съда. Проектът на Янев се забави, тъй като мъчно си намира партийни координатори, а за пребоядисването на такива от други партии трябват малко време и цялостни коледни, а не зелени чорапи. Манолова даже няма да се захваща с партийно строителство, тъй като от опит знае, че това е тежка инженерно-хамалска работа, а и двете специалности са ъгъл. " Изправи се България " щяла да е партия-мрежа, " без партиен хайлайф и без администрация " - единствено Мая ще сияе на брега, пък докъдето хвърли мрежата.
Заблатяването на българското езеро
Няма да е мъчно, тъй като през днешния ден политическият водоем е цялостен с шарани, които кълват на " неутралитет във войната ". Поне картината е пределно ясна и новите риболовци се подреждат като в черно-бяло кино. Формациите на Янев и Манолова твърдо са от страната на съветския агресор.
Но за заблатяването на езерото виновност има и отсрещният бряг. Докато путинофилите хранеха шараните с безконечна благодарност към Москва и ръсеха хибридна захранка, идеалистите говореха единствено за честен дълг към украинците. " Военна помощ " се оказа неефективна блеснá, която бързо потъва в дълбините на националните страхове. Каква помощ, в случай че украинците си заплащат или някой различен заплаща вместо тях? Войната е бизнес и, както би споделил президентът Радев, всички шарлатани биха извикали " отлично "!
Да не излезе в този момент отново същото увъртане - няма да изнасяме оръжие, а единствено ще ремонтираме ударени бронемашини и самолети на украинската войска, с цел да спасим кремълоподаническата Българска социалистическа партия. Или още по-хитро - ще изнасяме наши оръжия, а сякаш сме ремонтирали украински. Такова е рибарското занимание - риболовец рибаря лъже, защо другояче са риболовци.
И все няма кой да изясни простичко на шараните илюзията за блатния неутралитет. Че първо, някой би трябвало да ти го подсигурява. Ако не си доста значим, няма и искащи. Но и значим да си - гаранция Франция. Както стана с Белгия, зачената в неутралитет и прегазена от Германия и през 1914, и през 1940. Кралството в този момент се радва на контра-неутралитета да е хазаин на щабквартирите на НАТО и Европейски Съюз.
Друга от малко малко гаранция за неутралитет е да имаш мощна войска. България най-накрая осъзна, че няма такава и след Ковид-паузата отново се отхвърли от Гергьовденски церемониал - най-малко да не се срами пред облика си в огледалото.
Ами неутралитет в границите на военния съюз, в който членуваме? Това към този момент сме го играли като съдружници на Хитлер, без да водиме война със Съюз на съветските социалистически републики. Англо-американците ни бомбардираха, руснаците ни окупираха и никой не ни призна за съвоюващи, макар че в края на войната се включихме на страната на спечелилите.
Ами в случай че просто се снишим, до момента в който бурята отмине? И това не става - стопираха ни газа паралелно с тези, които най-вече се репчат на руснаците - поляците, за които това е чест. А ние отново броим какви копейки сме изгубили, откакто десетилетия сме наливали милиарди в монополни съветски тръби.
А в случай че ние изпаднем в потребност?
Накрая да не излезе, че когато Андрешко е обкръжен посред блатото, ще получи в отбрана един напълно безпристрастен член 5 от НАТО-вския контракт: вместо да ни пазят с цялата си военна мощност, страните от пакта единствено да ни пратят оръжие, пък ние да се оправяме. Даже може и скрито, както ние в този момент пращаме на Украйна боеприпаси. Пък то ще ни трябват единствено самун и сол за дежурните освободители.
Затова в случай че в сряда Народното събрание не завърши андрешковската сага с оръжието за Украйна ясно и еднопосочно, политическото заблатяване може да се окаже необратимо. " Суверенитетът и националното достолепие " на Стефан Янев и " новият обществен контракт " на Мая Манолова ще са новите популистки спирачки пред българското развиване. С тях ще тропосат несгодите, провокирани от войната на Путин, на сметката на евроатлантическия ни избор, с цел да го зачеркнат.
Ако двете обединения се съюзят на идващите избори, а зад тила им застане президентът Румен Радев, България може да се окаже в положение на революция. В авангарда до тях ще са копейкинци, в ариергарда - недоразбитите социалисти. Защото подобен е занаятът на популистките псевдопацифисти - борейки се против " въвличането ни във война ", да провокират война у дома.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ