Подуправителят на БНБ заговори за вдигане на ДДС и подчерта, че инфлацията се пренася върху заплатите
Инфлацията се придвижва върху заплатите и в България е очевидно, че това се случва. През първото тримесечие заплатите порастват с 0,4 прочие пункта по-бързо от инфлацията, което значи, че тече доста бърза индексация и тя е главно в частния бранш. Това споделя Калин Христов, подуправител на Българска народна банка, управляващ ръководство " Емисионно “, в изявление, оповестено в списание BGLOBAL.
По думите му един път образувана, сходна серпантина доста мъчно може да бъде прекратена изключително в стопански системи като българската, където има забележителен дефицит на работна мощ.
" Видимо траекторията на обществените финанси е неустойчива, както се видя от прогнозата на финансовия министър. В тази обстановка разновидностите не са доста – или би трябвало да се съкратят разноските, или да се усилят налозите. Най-лесно е да се съкратят капиталовите разноски, само че в дълготраен проект това не е добра концепция, тъй като потиска евентуалния напредък на Брутният вътрешен продукт “, показва Христов.
" Ако се покачат налозите, въпросът е кои налози. Подоходните и корпоративните налози не е рационално да се покачват поради свиващата се работна мощ и по-малка податливост хората да работят. Ако се усили цената на труда през налозите, тя отива назад в инфлацията, тъй че това няма да реши казуса. Увеличаването на корпоративния налог също не би било положително решение, в случай че огромна част от инфлацията се основава от лимитирано предложение. Ако облагаш повече капитала, вложенията ще намалеят още повече. И без това частните вложения в България са негативни в последните няколко години “, изяснява подуправителят на Българска народна банка.
По думите му най-разумното е да се усили данъкът върху потреблението (ДДС), тъй като има доста високо търсене. Но, съгласно него, тази мярка няма да е известна и незабавно би трябвало да се реши въпросът с уязвимите обществени групи, които ще бъдат наранени. Освен това краткотрайно ще се сътвори инфлация, тъй като цените ще скочат през налога, само че след една година този резултат ще изчезне, добавя Калин Христов.
Той признава, че е очаквал да има по-бърза и забележителна реакция от банките още през април-май да забавят кредитирането, само че те не го направиха. През юли в данните към този момент се вижда известно закъснение. Според мен това закъснение ще се форсира, а и ние евентуално ще предприемем и други ограничения с този буфер, споделя подуправителят на Българска народна банка.
През февруари Европейският съвет за систематичен риск предизвести за уязвимости на пазара на жилищни парцели у нас. Излиза, че високият размер и растежът на ипотечните заеми дружно с надценените жилища завихрят отрицателна серпантина, която може да сътвори съществени проблеми. В отговор Българска народна банка взе ограничения доста преди Европейският съвет за систематичен риск да излезе с предизвестие.
" Още предишния септември Българска народна банка увеличи антицикличния финансов буфер с 0,5%. През декември 2021 година го повишихме с още 0,5%, а на 29 септември т.г. определихме равнището му на 2% (приложими от четвъртото тримесечие на 2023 г.), което значи, че пожелаваме още повече капитал от банките за тези експозиции. Но цялата тази динамичност е разследване на ултрастимулираща политика на ЕЦБ и негативните лихви, които заливат с ликвидност освен страните в еврозоната, само че и тези отвън нея. От това следва спекулативното търсене на заем, който финансира покупка на жилищни здания и ползване “, регистрира Калин Христов.
Относно инфлацията той е безапелационен, че това събитие не е краткотрайно. " Колкото по-рано престанем да се заблуждаваме, толкоз по-добре за всички. Второ, колкото по-бързо вземем ограничения с нарастване на лихвите, толкоз по-добре. Трето, колкото по-бързо рационализираме фискалните тласъци, толкоз по-добре за фискалната резистентност, защото процесът на преодоляване на инфлацията няма да е къс. А геополитическите конфликти единствено усилват несигурността какъв брой дълъг ще е този развой “, добавя подуправителят на Българска народна банка.
По думите му един път образувана, сходна серпантина доста мъчно може да бъде прекратена изключително в стопански системи като българската, където има забележителен дефицит на работна мощ.
" Видимо траекторията на обществените финанси е неустойчива, както се видя от прогнозата на финансовия министър. В тази обстановка разновидностите не са доста – или би трябвало да се съкратят разноските, или да се усилят налозите. Най-лесно е да се съкратят капиталовите разноски, само че в дълготраен проект това не е добра концепция, тъй като потиска евентуалния напредък на Брутният вътрешен продукт “, показва Христов.
" Ако се покачат налозите, въпросът е кои налози. Подоходните и корпоративните налози не е рационално да се покачват поради свиващата се работна мощ и по-малка податливост хората да работят. Ако се усили цената на труда през налозите, тя отива назад в инфлацията, тъй че това няма да реши казуса. Увеличаването на корпоративния налог също не би било положително решение, в случай че огромна част от инфлацията се основава от лимитирано предложение. Ако облагаш повече капитала, вложенията ще намалеят още повече. И без това частните вложения в България са негативни в последните няколко години “, изяснява подуправителят на Българска народна банка.
По думите му най-разумното е да се усили данъкът върху потреблението (ДДС), тъй като има доста високо търсене. Но, съгласно него, тази мярка няма да е известна и незабавно би трябвало да се реши въпросът с уязвимите обществени групи, които ще бъдат наранени. Освен това краткотрайно ще се сътвори инфлация, тъй като цените ще скочат през налога, само че след една година този резултат ще изчезне, добавя Калин Христов.
Той признава, че е очаквал да има по-бърза и забележителна реакция от банките още през април-май да забавят кредитирането, само че те не го направиха. През юли в данните към този момент се вижда известно закъснение. Според мен това закъснение ще се форсира, а и ние евентуално ще предприемем и други ограничения с този буфер, споделя подуправителят на Българска народна банка.
През февруари Европейският съвет за систематичен риск предизвести за уязвимости на пазара на жилищни парцели у нас. Излиза, че високият размер и растежът на ипотечните заеми дружно с надценените жилища завихрят отрицателна серпантина, която може да сътвори съществени проблеми. В отговор Българска народна банка взе ограничения доста преди Европейският съвет за систематичен риск да излезе с предизвестие.
" Още предишния септември Българска народна банка увеличи антицикличния финансов буфер с 0,5%. През декември 2021 година го повишихме с още 0,5%, а на 29 септември т.г. определихме равнището му на 2% (приложими от четвъртото тримесечие на 2023 г.), което значи, че пожелаваме още повече капитал от банките за тези експозиции. Но цялата тази динамичност е разследване на ултрастимулираща политика на ЕЦБ и негативните лихви, които заливат с ликвидност освен страните в еврозоната, само че и тези отвън нея. От това следва спекулативното търсене на заем, който финансира покупка на жилищни здания и ползване “, регистрира Калин Христов.
Относно инфлацията той е безапелационен, че това събитие не е краткотрайно. " Колкото по-рано престанем да се заблуждаваме, толкоз по-добре за всички. Второ, колкото по-бързо вземем ограничения с нарастване на лихвите, толкоз по-добре. Трето, колкото по-бързо рационализираме фискалните тласъци, толкоз по-добре за фискалната резистентност, защото процесът на преодоляване на инфлацията няма да е къс. А геополитическите конфликти единствено усилват несигурността какъв брой дълъг ще е този развой “, добавя подуправителят на Българска народна банка.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ