Горанов: Няма да обменяме лев за евро при различен курс от досегашния
“Инфлацията би могла в някакъв обозрим интервал да се възстановява, само че се притеснявам, че до тогава ще сме изпуснали бюджета. Няма догадка да обменяме лев за евро на друг от настоящия курс ", сподели в Аудиокаста " Това е България " на " Фокус " някогашният министър на финансите Владислав Горанов в коментар по тематиката какви са възможностите ни за еврозоната, когато инфлацията е двуцифрено число, а бюджетният недостиг доста над 3%.
" Знаете, че Еврозоната има критерии. Ако по някакъв метод с времето инфлацията може да бъде успокоена и за това ще помогне и ролята на Европейската централна банка (ЕЦБ), общо взето естествените процеси, които ще настъпят в стопанската система в идващите няколко месеца, включително и прогнозите за забавянето на икономическия напредък, оттова евентуално и на потреблението, инфлацията би могла в някакъв обозрим интервал да се възстановява, само че притеснявам се, че до тогава ще сме изпуснали бюджета ", сподели Горанов.
" Последната година с недостиг под 3%, съгласно мен, в идващите няколко години ще остане 2022 година. Не желая да съм неприятен оракул, само че от моя опит близо 20 години в Министерството на финансите на разнообразни длъжности, включително и зам.-министър и два пъти министър, демонстрира, че мъчно се реализира подобен забележителен ритъм на консолидация, такова доста стесняване на недостига. Тук приказваме за близо 4 процентни пункта. Това е колосално стесняване, което не виждам на процедура по какъв начин би могло да се случи без фрапантна смяна в някои разходни политики ", добави той.
Горанов показа, че не вижда кой ще ореже пенсии или кой ще ореже заплати, или някакво фрапантно посегателство на данъчния модел – нещо, което, като се изключи че ще е пагубно за стопанската система и за бизнеса, надали ще реализира задачите си да влязат толкоз доста повече доходи в бюджета.
" Неслучайно и Министерството на финансите анонсира ограничения, свързани с приходната част на бюджета, като една от най-непопулярните и дискусионна мярка, която не укривам, че и аз не поддържам, е обвързвана с така наречен Данък " Солидарност " или " Солидарна вноска в бюджета ", Данък " Свръхпечалба ". Според мен даже и еднократен резултат някакъв да бъде реализиран, това крие големи опасности за смяна на държанието на икономическите субекти, понижаване на капиталовата им интензивност ", сподели още някогашният финансов министър.
По мнението му, в случай че би трябвало да се търси някакво решение отчасти в приходната част, той би заложил на косвените налози, а не на директните налози.
" Споделям мнението на някои икономисти, някогашни сътрудници, с които съм работил, че в случай че би трябвало краткосрочно да се реализира бърза консолидация – това е терминът за понижаване на недостига, би могло да се мисли за различен модел Данък добавена стойност, т.е. връщане към Данък добавена стойност ставките от 2019 година без всички тези облекчения, които тогава се направиха с ясното схващане, че няма да доведат до понижение на цените, а по-скоро ще подкрепят бизнеса да реализира по-големи маржове в пост-КОВИД рецесията в някои браншове. Но сигурно и нарастването на Данъка върху добавена стойност и премахването на облекченията, които бяха въведени за някои браншове, ще е единствено отчасти решение на казуса, който доста бързо се отвори пред нас ", добави той.
Горанов разяснява и въпроса кой заложи коловозите на свръхдефицита – служебните държавни управления или постоянното сред тях: " Според мен, без да желая да персонифицирам, още от служебното държавно управление като длъжностен финансов министър Асен Василев потегли в една посока във връзка с пенсиите, която беше ясно, че няма да докара до нещо устойчиво и стабилно, като кръпките върху пенсионната система и желанието доста бързо да се усилят пенсионните приходи, като се изключи че ненапълно изкриви модела, тъй като най-вече набъбнаха най-ниските пенсии, които не са свързани с застрахователен принос, и сътвори демотивация сред обособените категории пенсионери, отвори тази голяма дупка в държавното публично обезпечаване. Пак дублирам, пенсиите са ниски, само че с цел да се покачат не става с подобен вид ограничения, става с растеж на стопанската система, става с по-добра продуктивност, става с повече осигурителни вноски в пенсионния фонд. С указ пенсиите не се усилват. И видяхме, че сега, в който се опитахме да действаме по този метод, като се изключи че отворихме огромна дупка в бюджета, другият резултат е, че напомпахме инфлацията и огромна част от по този начин мечтаното нарастване на пенсионерите се събра през универсалния инфлационен налог ".
На въпроса има ли риск някое последващо държавно управление да се изкуши да посегне на курса на лв. към еврото, Горанов акцентира: “Не, няма такава догадка. Механизмът на валутен ръб допуска курсовата непоклатимост да е покрита с запасите, които Българска народна банка ръководи. Курсът е закрепен по закон от много години, настрана в случай че спекулацията е, че видите ли, че някой сред престоя ни в ERM II и влизането в Еврозоната от нашите европейски сътрудници може да повдигне тази тематика, и това има елементарен отговор: още през 2020 година, когато трябваше да променим Закона за Българска народна банка, с цел да отговорим на условията за влизане в ERM II, още тогава с решение, признато с голямо болшинство в Народното събрание, се сподели, че България преговоря с европейските сътрудници за влизане в Еврозоната единствено при този курс 1.95583. И в случай че се появи, а аз не чакам това да се случи, глас отнякъде, че курсът би трябвало да бъде друг, България не влиза в Еврозоната. Т.е. няма догадка да обменяме лев за евро на друг от настоящия курс "./Факти.бг
