Учените видяха как се пука магнитният щит на Земята
Индийски физици са наблюдавали по какъв начин магнитният щит на Земята, който ни пази от слънчевите изригвания и галактическите лъчи, от време на време се „ пука “ и пропуща галактическите лъчи, когато в него се врязват слънчевите изхвърляния, излиза наяве от публикация, оповестена в изданието Physical Review Letters.
Земята, за разлика от Венера и редица други планети в Слънчевата система, има лично магнитно поле, което се създава вследствие на придвижването на течните потоци метал в нейното ядро.
Това магнитно поле играе ролята на самобитен щит, който отразява галактическите лъчи, заредените частици висока сила, и пази земята от слънчевия вятър и изхвърлянето на коронална маса от Слънцето.
Следи от неговото битие се явяват по този начин наречените пояси на Ван Алън – две области на височина към 6000 и 60 000 километра над повърхността на Земята, където се намират огромно количество протони и електрони с висока сила, „ уловени “ от магнитното поле на Земята и движещи се в самобитен магнитен капан. Тяхното взаимоотношение с атмосферата поражда красивите полярни сияния и при изригвания на Слънцето водят до появяването на радиосмущения и други проблеми от механически темперамент.
Индийският телескоп GRAPES-3 е разкрил необикновени „ пукнатини “ в защитните пояси, като следил следствията от слънчево изригвание в края на юни 2015 година. Тогава на Слънцето имало изригване от клас М2, вследствие на което светилото изхвърлило към Земята великански облак гореща плазма, който се сблъскал с магнитосферата на планетата и я предиздвикал да се свие съвсем три пъти.
Този развой, както посочили наблюденията на индийските учени, бил съпроводен от внезапен растеж на мюоните с висока сила – заредени частици, по-тежки „ братовчеди “ на електрона, които пораждат в атмосферата вследствие на конфликти на галактически лъчи с молекулите на въздуха. Повишената централизация на мюони била следена към два часа, което предиздвикало учените да изследват какво точно е провокирало този развой.
Както означават създателите на публикацията, сходен изблик в честотата на „ бомбардировката “ на Земята от галактически лъчи бил необикновен заради това, че в същото време в Индия било нощ и точката, където се намирал GRAPES-3, била ситуирана в действителност от противоположната страна от тази зона на магнитосферата на планетата, където е блъснало слънчевото изхвърляне.
Използвайки данните, събрани от телескопа, учените са построили компютърен модел на магнитния щит на Земята и се пробвали да схванат какво и могло да провокира сходен внезапен изблик в интензивността на галактическите лъчи. Изчисленията посочили, че повода не са галактически фактори, като да вземем за пример гърмежи на далечни звезди или гама-експлозии, а самата Земя.
Както считат учените, конфликтът на короналното изхвърляне с магнитосферата е довело до това, че тя, нагледно казано, се е „ пропукала “ – в нея са зародили самобитни дупки вследствие на конфликта на линиите на магнитното поле между тях, тяхното присъединение и взривно обособяване на сила.
Тези дупки не се затворили незабавно и с помощта на това галактическите лъчи можели в действителност гладко да бомбардират земята в районите над сходни „ пукнатини “ в продължение на два часа, като самото магнитно поле „ пособие “ на частиците да попаднат откъм нощната страна на планетата, завъртайки траекторията им на придвижване.
Въпросният факт, както считат индийските откриватели, следва да се регистрира при построяването и изпращането на спътници на орбита, защото откриването на сходни „ пукнатини “ над тях може да изведе сондата от строя или да я лиши от връзка със Земята.
Освен това сходни явления може да са рискови за екипажа на МКС. Затова създателите на публикацията предлагат да се проведат редица опити с инструмента AMS на борда на станцията за оценка на вероятната заплаха за космонавтите и астронавтите.
РИА Новости
