Жените мулета
Името не е доста изтънчено: „ мулета “. Така назовават мароканките, които носят всевъзможни товари сред испанския Сеута и Мароко. За страдание тези дами в действителност мъкнат като мулета. Те стартират да идват към 7,30 сутринта. Въоръжени са с товарни колички, чието дрънкане се чува отдалеко. С тях те транспортират назад в Мароко всичко, за което са съумели да се спазарят с търговците от складовете в покрайнините на Сеута: кафе, какао, перилни препарати, облекла и обувки втора ръка, завивки, кърпи…
Търговците се държат жестоко с дамите, носещи забрадки- викат им, пришпорват ги да работят бързо, от време на време дори ги ругаят или наскърбяват. Стоката би трябвало да бъде вдигната бързо. Жените привързват със скоч кашоните за количките и потеглят назад – нормално с товари до 40 кг, които дърпат до границата. Там първо ги ревизират испанските, а след това и мароканските гранични служители на реда. От другия завършек на граничната вадичка, в град Фнидек, ги чакат търговци, които изплащат от дамите стоката, с цел да я препродадат навътре в Мароко.
Така си изкарва прехраната и 41-годишната Фатима ал Баруди. Тя е е разведена и работи като „ муле “ от 15 година Нарежда се на опашката преди границата още от вечерта, с цел да може на другата заран да е измежду първите в Сеута. „ Печеля по 20 евро на курс “, споделя Фатима. „ Но заплащам 90 евро наем. Отделно имам сметки за ток, вода. Освен това съм майка на 4 деца “, споделя дамата.
Фатима и децата? разделят две дребни стаи и една тясна кухня. След като приключила главно учебно заведение, мароканката се научила да тъче килими. После се омъжила. След развода трябвало да изхранва децата си сама. И тогава почнала работа на границата. В битка за оцеляване. Според специалисти, търговията по границата сред Мароко и Сеута възлиза на 400 милиона евро годишно. Скоро ще има нови ограничаващи ограничения и те ще є се отразят неприятно. Много от неофициалните работни места ще изчезнат. В същото време конкуренцията дамите мулета става все по-жестока.
Дойче веле (със съкращения)
Търговците се държат жестоко с дамите, носещи забрадки- викат им, пришпорват ги да работят бързо, от време на време дори ги ругаят или наскърбяват. Стоката би трябвало да бъде вдигната бързо. Жените привързват със скоч кашоните за количките и потеглят назад – нормално с товари до 40 кг, които дърпат до границата. Там първо ги ревизират испанските, а след това и мароканските гранични служители на реда. От другия завършек на граничната вадичка, в град Фнидек, ги чакат търговци, които изплащат от дамите стоката, с цел да я препродадат навътре в Мароко.
Така си изкарва прехраната и 41-годишната Фатима ал Баруди. Тя е е разведена и работи като „ муле “ от 15 година Нарежда се на опашката преди границата още от вечерта, с цел да може на другата заран да е измежду първите в Сеута. „ Печеля по 20 евро на курс “, споделя Фатима. „ Но заплащам 90 евро наем. Отделно имам сметки за ток, вода. Освен това съм майка на 4 деца “, споделя дамата.
Фатима и децата? разделят две дребни стаи и една тясна кухня. След като приключила главно учебно заведение, мароканката се научила да тъче килими. После се омъжила. След развода трябвало да изхранва децата си сама. И тогава почнала работа на границата. В битка за оцеляване. Според специалисти, търговията по границата сред Мароко и Сеута възлиза на 400 милиона евро годишно. Скоро ще има нови ограничаващи ограничения и те ще є се отразят неприятно. Много от неофициалните работни места ще изчезнат. В същото време конкуренцията дамите мулета става все по-жестока.
Дойче веле (със съкращения)
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ