Името на Пикасо се е превърнало в нарицателно за велик

Изкуството не е направено, за да украсява апартаментите ~ Пабло ПИКАСО

Името на Пикасо се е трансформирало в нарицателно за популярен художник. Той живее и твори със съзнанието за своята значителност: " Когато бях дребен, майка ми споделяше: Ако станеш боец, ще стигнеш до военачалник. Ако станеш духовник, ще бъдеш папа. Аз желаех да бъда художник и станах Пикасо. " На 8-ми април се навършиха 43 години от неговата гибел. За разлика от множеството художници, които умират небогати и незнайни, Пикасо забогатява и става известен дълго преди гибелта си. Изключително работлив е, като творчеството му минава през доста разнообразни интервали. Оставя след себе си над 20 000 картини. " Момчето с лулата " е една от най-популярните му произведения и е продадена на търг в „ Сотби ” през 2004 година за 104 милиона $. " Аз почивам, когато работя, и се изтощавам, когато нехая или одобрявам посетители. "

Прави първата си галерия на 13 години – в задната стая на магазин за чадъри. Занимава се с живопис, керамика, колажи, графика и така нататък Създател е на кубизма (заедно с Жорж Брак), минава през сюрреализма и е приет за най-хубавия художник за последните 100 години, както и за най-скъпия и най-крадения.

Все отново, с цел да има баланс, изобретателната му мощ има и друга стана- деструктивното му отношение към дамите. Свидетелство, че постоянно намира музата си в следващото нежно лице, са многочислените портрети на дамите и любовниците му. Неспирайки да търси вдъхновението той има доста любовни афери, като след края им оставя обекта на своите усеща унищожен. „ Всеки път, когато сменя дамата, аз би трябвало да изгоря онази, която е била последна. Като един тип освобождение от нея. Това може даже да върне моята младост ”. Жените и музите му имат трагична орис. Мария-Тереза Валтел се обесва, Дора Маар изпада в меланхолия. Първата му брачна половинка Олга умира в Кан през 1955 година, откакто Пикасо я е посетил директно преди този момент, а втората му жена Жаклин се прострелва. Сякаш, до момента в който ги претворява на платното - лишава същността им.

(Pablo Picasso and Olga Khokhlova, 1920)

(Picasso & Marie-Therese Walter)

(Picasso with Dora Maar)

Но най-известната творба на художника е на антивоенна тематика - „ Герника “ (1937 г.). В нея е отразено безсмислието на войната и какво предизвиква насилието. Произведението е основано от Пикасо след разтърсващото прочувствено съпреживяване на събитията по време на жестоката бомбардировка над мирното населено място Герника, което немските съдружници на Франко в Гражданската война срутват със земята. Картината е представител точно на кубизма и е нарисувана в черно-бяло с маслени бои. " Герника е първата историческа картина, рисувана от хора, които вършат личната си история и осъзнават това. Една картина - огледало на света на ужасите и варварщината, от които хората би трябвало да се избавят " споделя Пиер Декс. Висока е 3,5 метра и е дълга 7,8 метра. Тя демонстрира страданието на хора и животни, разрушени здания, от които лъхат хаосът и насилието на войната и се трансформира в знак на мира и антивоенните придвижвания.

(Guernica ~ Pablo Picasso)

Истинските художници са Рембранд и Джото, а аз съм единствено един смешник, който разбра времето, в което живее.

Кой вижда вярно човешкото лице: фотографът, огледалото или художникът?

Няма нищо по-лошо от превъзходното начало.

Компютрите са безполезни. Могат само да дават отговори.

Да се старее е отегчително, само че това е единственият метод да се живее дълго.

Изкуството не е направено, с цел да украсява жилищата. То е мощно оръжие за отбрана против враговете.

Изкуството не е естетична интервенция. То е магия, построена като медиатор сред странния неприятелски свят и нас.

Изкуството е унищожаване на ненужните неща.

Има два вида дами – богини и изтривалки.

Всяко дете е създател. Проблемът е по какъв начин да се резервира подобен като порасне.

Бог в действителност е художник. Той е изобретил жирафа, слона, котката. Той няма същински жанр. Просто отива и пробва разнообразни неща.

Художник - това е човек, който рисува това което продава. Добрият художник - това е човек, който продава това което рисува.

Човек би трябвало да има куража да следва призванието си и куража да изкарва прехраната си с него.

Никога няма да прекосиш океана, до момента в който не се осмелиш да изгубиш брега от очи.

Някои художници изобразяват слънцето във тип на жълта точка, само че има и други, които принуждават жълтата точка да наподобява като слънце.

Ако можеше единствено да се избавим от мозъка и да употребяваме само очите!

(Pablo Picasso " draws with light " by Gjon Mili, 1949)

(Pablo Picasso by Gjon Mili, 1949) (Pablo Picasso by André Villers, 1957)

Аз не рисувам това, което виждам. Рисувам това, което мисля.

Не съществува нереално изкуство. Винаги би трябвало да започнеш с нещо. След това можеш да премахнеш всички следи от действителността.

Изкуството е ложа, от която можем да забележим истината.

Живописта – това е просто различен метод за водене на дневник.

Идеята е насочна точка и нищо повече. Само откакто усвоиш това, тя се трансформира в мисъл.

Започвам с една концепция, по-късно се трансформира в нещо друго. В последна сметка какво е художникът? Той е колекционер, който си взема това, което хареса в другите, когато ги рисува. Ето по този начин стартирам аз, а по-късно се получава нещо друго.

Аз работя в рисуването, както работя с нещата в живота. Ако отворен прозорец наподобява зле, аз рисувам завеса и го затварям, тъкмо както бих направил в личната си стая. В рисуването, както и в живота, би трябвало да се работи непосредствено.

Вдъхновението съществува, само че то идва по време на работа.

Аз почивам, когато работя, и се изтощавам, когато нехая или одобрявам посетители.

(Pablo Picasso in front Baigneurs a la Garoupe, Villa La Californie, Cannes, 1957. Photo by by David Douglas Duncan)

Когато изкуствоведи се събират дружно, те приказват за формата, структурата и смисъла. Когато се събират дружно художници, си приказват за това, къде може да се купи по-евтин разтворител.

Трябва да си по-силен от гениите си, с цел да можеш да ги пазиш.

Всички имат право да се трансформират, даже художниците.

Артистът се нуждае от триумф.

Аз не диря, аз намирам.

40 години – това е такава възраст, в която най-накрая се чувстваш млад. Но към този момент е прекомерно късно.

Моята гибел ще стане корабокрушение. Когато умира огромен транспортен съд, всичко, което се намира към него, бива завлечено като във фуния.

Хората желаят да намират смисъл във всичко. Това е заболяването на нашата ера – ера, която е всичко друго с изключение на практична, само че приема себе си за по-практична от всички други столетия.

(Portrait of Pablo Picasso by Herbert List, 1948)