Името на Мартина Апостолова нашумя с излизането на Ирина -

Името на Мартина Апостолова нашумя с излизането на " Ирина " - първия за нея като киноактриса пълнометражен филм. Режисьорският дебют на Надежда Косева има към този момент над 20 оценки, получени за по-малко от година. Изпълнителката на основната роля пък е удостоена с девет награди. Преди да се посвети на превъплъщенията пред камерата и на сцената, професионално играе футбол. Сама се приготвя за кандидат-студентските изпити за актьорско майсторство и е призната от пръв път в мечтаната компетентност в Нов български университет. След завършването работи в Благоевградския спектакъл, записва и магистратура по постановка. Може да бъде забелязана на софийска сцена, като не крие, че намира себе си най-много в представления с идея.

" Изцяло стоя зад ролята си и кино лентата "

" В " Ирина " има една усмивка и три обятия. Броили сме ги съзнателно "

" Успях да се запазя. Поне към този момент "

" Мечтая за уважението, което заслужаваме като актьори "

- След вашето присъединяване във кино лентата " Ирина " доста хора ви оприличават с основната героиня. Дразни ли ви този факт, Мартина?

- Не, в противен случай, дори ме ласкае. Това значи за мен персонално, че съм си свършила работата. Но знам, че в случай че имам късмет да продължа да фотографирам, хората ще спрат да ме оприличават единствено с Ирина. А и също по този начин уповавам се Ирина да остане като спомен в тях, тъй като моята роля не е нещо, с което да не се гордея. Мога да застана с цялото си създание зад този филм.

- Вие самата какъв брой пъти го гледахте?

- Три или четири. По насила. На формалната премиера, на няколко други представяния на " Ирина " - гледах го поради близки хора, които са участвали на тези прожекции, с цел да бъда с тях. Но заобикалям.

- Защо? Да не би да откривате някакви неточности в играта си?

- Това, с грешките, мисля, че е нещо доста персонално. Може да звучи претенциозно, само че ми е доста мъчно да виждам кино лентата. Защото както всеки артист влага всичко в работата си, по този начин го направих и аз - дадох всичко, което можах, с което разполагах като прочувствен заряд. И всякога си го претърпявам още веднъж и още веднъж, въпреки и по друг метод. А би трябвало да се запазвам прочувствено. Дори единствено последните две подиуми са ми извънредно тежки...

- Всъщност по какъв начин ще тълкувате финала? Може ли да се приказва за ново начало след всичко, което се е случило на героите?

- В американска продукция с хепиенд сигурно може да има рестарт. Но във филм, изработен в Източна Европа, финалът е подобен, какъвто е животът на хората, а точно - нито прекрасен, нито неприятен, а просто подобен, какъвто е. Няма ново начало, има просто едно продължение с малко повече вяра, с малко повече обич и с малко повече светлина в душите.

- В този филм обаче напълно липсва смях. Вие самата по-тъжна ли станахте след него или в противен случай - цените всеки прекрасен миг още повече?

- В " Ирина " има една усмивка и три обятия. Броили сме ги съзнателно. Но аз сигурно станах доста по-щастлива и усмихната след кино лентата.

- Колко време продължиха фотосите?

- Официално - четири седмици имахме: две през лятото и още толкоз зимата. Самата аз участвах в трийсет и няколко снимачни дни. Филмът е нискобюджетен и за всичкото това време нямаше по какъв начин да разполагаме с целия екип. Така че доста от фрагментите с мое присъединяване бяха снимани единствено в наличието на режисьора Надя Косева и оператора Кирил Проданов - тримата си комуникирахме по телефона. Например за фрагментите на автомагистралата, с меда непрекъснато бяхме на слушалки - аз се разкарвах с един самун, те бяха на отсрещния рид, в квартал " Църква ", и просто ми споделяха: айде, тръгвай в този момент... И аз вървях, и чаках да ми се обадят, че сцената е подготвена, с цел да спра да вървя...

- Върнахте се със специфичен приз от " Берлинале ". Имате и много други награди - от фестивали във Варшава, Тбилиси, Хонконг, Мароко... Коя е най-ценната за вас?

- Не ги градуирам, само че може би най-ценно ми е, че първо взех премия в България, след която последваха други. А пък чисто прочувствено най-силно е оценката, което получих в Германия, в Котбус, защото можех да го споделя със сестра ми. Тя за пръв път гледа кино лентата там и напълно изненадващо бях удостоена с премия...

- След толкоз мощен дебют сигурно дълго време ще ви свързват с облика на Ирина. Но въпреки всичко - каква роля желаете да изиграете, с цел да покажете, че можете да се превъплъщавате и в други персонажи?

- Надявам се да не ме свързват единствено с Ирина. Досега в театъра не съм играла сходни функции, популярност Богу. Вярвам, че някой режисьор ще има задоволително самоуверено въображение, с цел да си ме показа в различен облик и да ми даде късмет. Това, което желая, е да не преставам да имам шанса да си партнирам с такива артисти, с каквито ми се случи да бъда в " Ирина ". И ми се коства, че тогава към този момент всичко ще е допустимо. Честно да ви кажа, нямам мечтана роля. Важното е да играя в качествени филми и театрални представления, след които хората да не усещат тези два часа изгубени. Пък каквото остане от мен - остане...

- Успяхте ли да се срещнете в Германия със Самуел Финци, който направи огромно усещане на всички с речта си на " Берлинале "?

- Не, за жалост, не се видяхме. Но със Санчо се познаваме от едно от изданията на театралния фестивал " Варненско лято ". Сигурно в случай че и на " Берлинале " бяхме се срещнали, щях доста да се веселя да споделим тази страст. Уви...

- След като " Ирина " получи огромно самопризнание от разнообразни интернационалните кинофоруми, бихте ли нарекли кино лентата фестивален или въпреки всичко мислите, че ще е забавен и за необятната аудитория?

- Той е фестивален сигурно и досегашният му живот го потвърди. Също по този начин запазихме " традицията " филмите, които не се гледат толкоз доста и не са извънредно посещавани на родна земя, да са доста сполучливи оттатък границите. И противоположното също е правилно. Просто си има филми и филми. Това важи освен за България, а за всяка друга страна. Има касово кино, както и такова, което се гледа от по-малко фенове, само че пък е оценено от професионалната аудитория.

- След " Ирина " евентуално имате доста оферти от задгранични продукции. Ще приемете ли? Представяте ли си да играете на език, друг от българския?

- Да, това беше и задачата на моето посещаване в Берлин.

- Тоест, да чакаме ли да ви забележим в някоя европейска продукция?

- Очаквайте...

- В доста малко функции артистът има привилегията да бъде себе си. Колко от вас има в Ирина?

- Със сигурност много от себе си съм вложила, само че като черти на характера - доста малко се оприличавам в този облик. И популярност Богу.

- А мечтаете ли си за роля, в която да демонстрирате 15-годишния си опит от свирене на китара?

- Да, за какво не? Мисля, че за всеки артист е огромен шанс да може да покаже огромна част от уменията си на сцената или на екрана.

- Често споменавате Цветана Манева като една от вашите огромни учители по актьорско майсторство. Кое е най-важното, което запомнихте от нейните уроци?

- Няма единствено едно нещо. Но доста мощно съм запомнила това, че би трябвало да си извоюваш останалите хора да те зачитат като човешко създание, да зачитат правата ти. А чисто актьорски - мисли едно, приказва второ и прави трето.

- Все още ли продължавате да работите в кафене, с цел да имате повече избор в актьорската специалност?

- Да, единствено че съумях да отворя мое кафе - дружно с предходния ми началник и другар. И в този момент не съм зад бара, а имам още по-отговорни задания.

- А каква е ролята на футбола в живота ви в този момент?

- Доставя ми наслаждение.

- Станахте и част от гражданската самодейност за възбрана добива на скъпи кожи в България. Защо?

- Защото не считам, че което и да е живо създание заслужава по какъвто и да е метод да бъде насилено, убито, да има мъчителна гибел в интерес на огромни бизнеси, корпоративни хрумвания и така нататък И го намирам за извънредно нечовешко и античовешко деяние.

- В София съвсем не останаха дребни киносалони, в които да може да се гледат нискобюджетни и арт филми. Представяте ли си " Ирина " да се демонстрира в мултиплекс със фенове, които хрупат пуканки по време на прожекцията?

- Филмът присъстваше няколко седмици в синеплексите. Аз не съм била на нито една такава прожекция. Но откакто е филм и откакто е кино, всеки има право да го види и да го изгледа по какъвто метод е разрешено в дадения салон.

- Хората, които нямат визия за дадена специалност, не знаят с какви компликации се сблъскват тези, които я практикуват. Мислите ли, че българите задоволително правят оценка актьорите и знаят какъв брой им е мъчно да оцеляват през днешния ден в България - в това число и като елементарни хора, освен да се превъплъщават на театралната сцена и на екрана?

- Мисля, че не е нужно да се знае това нещо. Никой не го бърка ние по какъв метод се оправяме. Важното е да му донесем нещо с осъществяването си. Защото в последна сметка никой не ни е карал принудително да се занимаваме с дадена специалност. Но бленувам за уважението, което заслужаваме като актьори и като реализатори. Минимумът на това почитание е да не виждаме осветени от екраните лица, когато вдигнем глава към публиката.

- Станахте много разпознаваема още след вашия кинодебют. Как ви промени славата?

- По никакъв метод, уповавам се. Поне по този начин споделят приятелите ми, а аз на тяхното мнение се осланям, както и на родителите ми. Мисля, че съумях да се запазя, най-малко към този момент.

- Имате ли някакъв обред, преди да излезете на сцената?

- В театъра - да. Усамотявам се и чувам една избрана ария.

- Вие сте професионална футболистка, карате мотори, проявявате се като рискова персона, имате ярка и безапелационна гражданска позиция... Но какво не знаят хората за Мартина Апостолова?

- Не подозират, че рева доста...

- Пожелавам ви по-малко сълзи и повече наслада. А също да получавате смислени функции и постоянно да ви спохождат заслужени триумфи.

- Благодаря. Дано...