Димитър Драгиев - забравеният съосновател на БЗНС
Името на Димитър Колев Драгиев е малко познато на актуалното общество. И това е обяснимо. Когато се интерпретира тематиката за историята на Българския аграрни национален съюз (БЗНС) през последните десетилетия, неговата активност се отбелязва някак пътем и остава в периферията. Традиционно акцент се слага върху личностите на Александър Стамболийски, доктор Райко Даскалов, Марко Турлаков, Александър Димитров и други Това до известна степен е целесъобразно, защото те играят водеща роля при превръщането на Земеделския съюз в влиятелна партийна групировка и в независимото земеделско ръководство (1920-1923), а някои от тях стават жертва на трагичните събития в последвалата революция.
Димитър Драгиев е роден на 1 ноември (стар стил) 1869 година в село Радне махала (днес град Раднево). Завършва гимназия в Хасково. След това в продължение на 10 години е преподавател в родното си село. През 1897 година се реалокира да живее и работи в Стара Загора. Тук Драгиев доста скоро се включва в културно-просветния живот и в кооперативното придвижване. Основава винарската кооперация " Лоза " и кооперативния профсъюз " Посредник ". Заедно с бащата на Гео Милев - Мильо Касабов, основава книжовното сдружение " Просвета ". Започва издаването на вестник " Справедливост " (1899-1902).
Заедно с Цанко Церковски и Янко Забунов Драгиев е
измежду създателите и първостроителите на Български земеделски народен съюз
Участва в Учредителния събор (конгрес) в Плевен (28-30 декември 1899 г.), където е определен за член на Управителния съвет. В интервала 1902-1908 година е негов ръководител и пръв редактор на вестник " Земеделско знаме ". Драгиев е народен представител в шест Обикновени национални събрания (1902-1903, 1908-1920) и в Петото велико национално заседание (1911). Активната му парламентарна активност намира съответен израз в голям брой речи, изявления, интерпелации и реплики.
През първото десетилетие на ХХ в. Драгиев се изявява най-много като идеолог на Български земеделски народен съюз и се заема с просветителска задача. Въпреки неналичието на високо обучение стилът му е занимателен, пъстър с древен и национални мъдрости и леснодостъпен за селските маси. Той е надълбоко уверен, че в идейната основа на съюза следва да залегнат християнските полезности и нравствени стойности. Участва интензивно в обосноваването на организационните правила, тактиката и задачите на земеделското придвижване. Успява да наложи позицията си за превръщането на съюза в политическа партия и
има огромен принос за оформянето на теорията за народовластието
Неговите интелектуални отзиви и рекомендации изиграват голяма роля за включването на хилядите селяни в създаващите се аграрни дружби. Той стига до генералния извод, че това най-многолюдно съсловие в България може и би трябвало да играе доста по-голяма роля в обществото. Ала по тази причина е належащо то да има необятна обществено-политическа просвета и да излезе от своето незнание. Ето за какво Драгиев е парещ последовател и непрекъснато пази концепцията за разкриване в селата на повече учебни заведения, читалища и взаимоспомагателни каси. Не остава отвън полезрението му и казусът за общинското самоуправление в страната.
Още след основаването на Български земеделски народен съюз Драгиев е измежду водачите на умереното крило в него. По време на Първата международна война влиза в спор с радикалната група към Александър Димитров. С течение на времето пораждат и се задълбочават несъгласията му с решителния и внезапен републиканец Александър Стамболийски. Драгиев се опълчва на ръководеното от земеделците Войнишко въстание и връзките сред двамата още повече се изострят. Той е в състава на двата съдружни кабинета на Теодор Теодоров (28 ноември 1918 – 6 октомври 1919 г.) като министър на земеделието и държавните парцели. Но отхвърля да влезе в държавното управление на Стамболийски заради идейни разлики с него. Това е главната причина Драгиев да бъде отхвърлен от управителните постове в съюза, а през юли 1919 година напуща организацията.
След трагичната обстановка Драгиев е изолиран в земеделските среди, понижава и неговият авторитет измежду селските маси. Той обаче не се отхвърля от своите идеали и продължава да отстоява съюзните правила. Поставя началото на Български земеделски народен съюз " Стара Загора " и стартира издаването на вестник " Земеделска истина " (1919-1934). Разцеплението в редовете на земеделското придвижване става към този момент действителност. Драгиев се афишира срещу концепцията за " независимата селска власт " и на опитите за създаване на обединен фронт с комунистите. Отказва да взе участие във военния прелом на 9 юни 1923 година, само че не предизвестява ръководещите от Земеделския съюз за идното кърваво събитие. През идващите години се пробва да наложи и масовизира воденото от него земеделско течение. Влиза в обединения с разнообразни политически партии, прави опити за разединение в Български земеделски народен съюз, не признава дейностите на множеството от своите ученици. След 1926 година последователно се отхвърля от дейна политическа активност. Твърде епизодично е и публицистичното му показване. Дълго време боледува и това нарушава неговите публични изяви. Умира в Стара Загора на 24 март 1943 година
Личността на Драгиев е обект на коментар в спомените на изявени държавни и партийни мъже от неговото време. Ето какво написа в своите записки проф. Александър Цанков: "... Историята на дружбашкото придвижване е неразривно обвързвана с имената на Димитър Драгиев и Александър Стамболийски. Те му дадоха политическо и идейно наличие... Ала Драгиев и Стамболийски са два антипода, две натури несъвместими, изключващи се и по тази причина по-късно се разделиха и разцепиха съюза...
Драгиев е народник по съветски пример,
той живееше в средата на селяните. Четеше основно и само съветска литература, и то толстоистика. Морален и непретенциозен във всяко отношение, той се отдава всецяло на работа на селския народ... В придвижването той е деятел, който разнася по селата посредством речите си, които имат характера повече на свещенически проповеди, идеологията на дружбашкия съюз... Драгиев даде идейния образ на цялото придвижване. Той бе рожба на нашия първичен обичай и чисти, патриархални селски нрави. Аскет и еретик, той бе придирчив и праволинеен към всички... Като фигура Драгиев бе със междинен растеж, лиса глава и провиснали татарски мустаци. Със своя изтощен взор приличаше на изгаснал вулкан... "
Димитър Драгиев е роден на 1 ноември (стар стил) 1869 година в село Радне махала (днес град Раднево). Завършва гимназия в Хасково. След това в продължение на 10 години е преподавател в родното си село. През 1897 година се реалокира да живее и работи в Стара Загора. Тук Драгиев доста скоро се включва в културно-просветния живот и в кооперативното придвижване. Основава винарската кооперация " Лоза " и кооперативния профсъюз " Посредник ". Заедно с бащата на Гео Милев - Мильо Касабов, основава книжовното сдружение " Просвета ". Започва издаването на вестник " Справедливост " (1899-1902).
Заедно с Цанко Церковски и Янко Забунов Драгиев е
измежду създателите и първостроителите на Български земеделски народен съюз
Участва в Учредителния събор (конгрес) в Плевен (28-30 декември 1899 г.), където е определен за член на Управителния съвет. В интервала 1902-1908 година е негов ръководител и пръв редактор на вестник " Земеделско знаме ". Драгиев е народен представител в шест Обикновени национални събрания (1902-1903, 1908-1920) и в Петото велико национално заседание (1911). Активната му парламентарна активност намира съответен израз в голям брой речи, изявления, интерпелации и реплики.
През първото десетилетие на ХХ в. Драгиев се изявява най-много като идеолог на Български земеделски народен съюз и се заема с просветителска задача. Въпреки неналичието на високо обучение стилът му е занимателен, пъстър с древен и национални мъдрости и леснодостъпен за селските маси. Той е надълбоко уверен, че в идейната основа на съюза следва да залегнат християнските полезности и нравствени стойности. Участва интензивно в обосноваването на организационните правила, тактиката и задачите на земеделското придвижване. Успява да наложи позицията си за превръщането на съюза в политическа партия и
има огромен принос за оформянето на теорията за народовластието
Неговите интелектуални отзиви и рекомендации изиграват голяма роля за включването на хилядите селяни в създаващите се аграрни дружби. Той стига до генералния извод, че това най-многолюдно съсловие в България може и би трябвало да играе доста по-голяма роля в обществото. Ала по тази причина е належащо то да има необятна обществено-политическа просвета и да излезе от своето незнание. Ето за какво Драгиев е парещ последовател и непрекъснато пази концепцията за разкриване в селата на повече учебни заведения, читалища и взаимоспомагателни каси. Не остава отвън полезрението му и казусът за общинското самоуправление в страната.
Още след основаването на Български земеделски народен съюз Драгиев е измежду водачите на умереното крило в него. По време на Първата международна война влиза в спор с радикалната група към Александър Димитров. С течение на времето пораждат и се задълбочават несъгласията му с решителния и внезапен републиканец Александър Стамболийски. Драгиев се опълчва на ръководеното от земеделците Войнишко въстание и връзките сред двамата още повече се изострят. Той е в състава на двата съдружни кабинета на Теодор Теодоров (28 ноември 1918 – 6 октомври 1919 г.) като министър на земеделието и държавните парцели. Но отхвърля да влезе в държавното управление на Стамболийски заради идейни разлики с него. Това е главната причина Драгиев да бъде отхвърлен от управителните постове в съюза, а през юли 1919 година напуща организацията.
След трагичната обстановка Драгиев е изолиран в земеделските среди, понижава и неговият авторитет измежду селските маси. Той обаче не се отхвърля от своите идеали и продължава да отстоява съюзните правила. Поставя началото на Български земеделски народен съюз " Стара Загора " и стартира издаването на вестник " Земеделска истина " (1919-1934). Разцеплението в редовете на земеделското придвижване става към този момент действителност. Драгиев се афишира срещу концепцията за " независимата селска власт " и на опитите за създаване на обединен фронт с комунистите. Отказва да взе участие във военния прелом на 9 юни 1923 година, само че не предизвестява ръководещите от Земеделския съюз за идното кърваво събитие. През идващите години се пробва да наложи и масовизира воденото от него земеделско течение. Влиза в обединения с разнообразни политически партии, прави опити за разединение в Български земеделски народен съюз, не признава дейностите на множеството от своите ученици. След 1926 година последователно се отхвърля от дейна политическа активност. Твърде епизодично е и публицистичното му показване. Дълго време боледува и това нарушава неговите публични изяви. Умира в Стара Загора на 24 март 1943 година
Личността на Драгиев е обект на коментар в спомените на изявени държавни и партийни мъже от неговото време. Ето какво написа в своите записки проф. Александър Цанков: "... Историята на дружбашкото придвижване е неразривно обвързвана с имената на Димитър Драгиев и Александър Стамболийски. Те му дадоха политическо и идейно наличие... Ала Драгиев и Стамболийски са два антипода, две натури несъвместими, изключващи се и по тази причина по-късно се разделиха и разцепиха съюза...
Драгиев е народник по съветски пример,
той живееше в средата на селяните. Четеше основно и само съветска литература, и то толстоистика. Морален и непретенциозен във всяко отношение, той се отдава всецяло на работа на селския народ... В придвижването той е деятел, който разнася по селата посредством речите си, които имат характера повече на свещенически проповеди, идеологията на дружбашкия съюз... Драгиев даде идейния образ на цялото придвижване. Той бе рожба на нашия първичен обичай и чисти, патриархални селски нрави. Аскет и еретик, той бе придирчив и праволинеен към всички... Като фигура Драгиев бе със междинен растеж, лиса глава и провиснали татарски мустаци. Със своя изтощен взор приличаше на изгаснал вулкан... "
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ