Анализатор за изборните резултати: След вулканите юли и ноември 2021, сега пластовете улегнаха
Именно поради това улягане на пластовете социологическите сондажи предсказаха доста тъкмо резултата от вота, до момента в който през ноември м.г. нито една всред социологическите организации не позна спечелилия, а през юли – единствено някои от тях.
Българската политическа система не е с една преобладаваща мощ (както е в Унгария и Сърбия, например), не е двупартийна като в Съединени американски щати, и най-важното – не е двуполюсна. Поради това държавното управление ще се образува мъчно и ще бъде несигурно. Коалицията сред партии е лесна, само че сред полюси – извънредно сложна, тъй като те се отблъскват между тях. Видяхме по какъв начин трудно се сформираше и функционираше държавното управление на Кирил Петков. Наличието на доста полюси се предопределя от неналичието на единна ос, към която да се структурират политическите играчи. В момента дейни са няколко такива оси – ГЕРБ и анти-ГЕРБ, Русия против Запада, ляво-дясно, либерална-консервативно.
ГЕРБ си върна първото място, тъй като споменът от ръководството на Борисов стартира да избледнява и това понижи височината на анти-ГЕРБ вълната, която на два пъти решаваше изхода от изборите през предходната година. Иначе партията си остава one man show, предлагаща облика на своя водач на гласоподавателите от всички обществени групи и идейни лагери. Самият Борисов бе деен в акцията, народняшко-дебелашкият му изказ нервира мнозина, само че има и хора, които го харесват. Освен това електоралната мощност на ГЕРБ стъпва върху добре построени локални партийни структури, разклонени и дейни клиентелистки мрежи, очакващи ново включване във властта, и, несъмнено - кметовете и общинските препоръки в множеството огромни градове.
Залогът за „ Продължаваме промяната “ на тези избори бе да останат една от двете най-големи партии след не изключително сполучливото ръководство, приключило с незнаен край. Наративът на Петков и Василев си остава същият – анитикоруционен, отричане на управническите практики на ГЕРБ плюс сгъстяване на тона в интерес на евроатлантическата геополитическа ориентировка. Кирил Петков опитваше да поддържа искрата на анти-ГЕРБ настроенията посредством своята типична еуфорична и натрапчиво непохватна изразителност. Към това Асен Василев добавяше твърди леви нотки – обществен бюджет, непрекъснато повишаване на пенсиите и минималната заплата и така нататък „ Продължаваме промяната “ към момента не е ясно завършена партия, мисля че няма и локални структури, само че очевидно се готвят за дълга игра, щом към този момент заявиха, че остават в съпротива.
Движение за права и свободи си взе своето. Това не е тъкмо партия, а добре смазана електорална машина. Гласовете на етническите турци са обезпечени, само че по-интересно е мощното навлизане на Движение за права и свободи в области, където няма турци. Сега партията на взема 23,8% в Монтана (втора сила), 13,6% във Видин, 10,7% във Враца, 9,8% в Ловеч. И тъй като това гласоподаване в Северозападна България се повтаря към този момент няколко пъти, то към този момент надвишава рамките на еднократно заплащане в изборния ден и върви към образуване на по-трайни клиентелистки мрежи.
„ Възраждане “ удвоява резултата си спрямо предишните избори, само че очевидно упоритостите на нейния водач са по-големи. Вода в мелницата на Копейкин наливаше разгарянето на пристрастеностите към войната на Русия в Украйна. Бидейки по-радикален, той печели от това, тъй като пропутинските насочените гласоподаватели не са по никакъв начин малко. Всъщност огромната цел на „ Възраждане “ е да привлекат гласовете на всички антисистемно настроени българи – тези, които са срещу НАТО, Европейски Съюз, демократичната народна власт и против политическата класа като цяло. Това обаче е мъчно постижимо – на 2 октомври болшинството от гласоподавателите с такива настройки си останаха у дома. Освен това в този момент Копейкин не разполагаше с ракетата притежател, която го вкара за пръв път в Народното събрание през предходната година – поради затихването на COVID-пандемията говоренето против имунизациите и зелените документи към този момент не е настоящо. И още нещо – „ Възраждане “ е градска партия, тя взема двуцифрен % в София и Пловдив и Варна, а също и в Русенска, Бургаска и Старозагорска области.
Корабът на Българска социалистическа партия продължава да потъва постепенно, само че праволинейно. За пръв път след рухването на комунизма някогашната комунистическа партия взема едноцифрен % от гласовете. През предходната година Корнелия Нинова съумя да заглуши паниката от потъването с фанфарите за влизането в ръководството, само че в този момент май няма да й се получи. Единствената добра вест за нея е, че очевидно няма стабилен теч на гласоподаватели от Българска социалистическа партия към Копейкин.
Демократична България се оказа в ролята на евентуален младши сътрудник в прозападния демократичен лагер, откакто „ Продължаваме промяната “ навлезе мощно в тази електорална ниша. Сега обединението е изправена пред сложен избор – дали да замете под килима анти-ГЕРБ говоренето и да влезе в коалиция, водена човек на Борисов, или да остане в съпротива.
Донякъде изненадващо в Народното събрание влиза и безличния Стефан Янев. Защо 4,6% от гласувалите са го предпочели? Солиден човек с костюм и вратовръзка, някогашен военачалник, който ни бе министър председател половин година и това го направи забележим. Към него се насочват по-умерените почитатели на Путин и съперниците на ГЕРБ, които не харесват истерично-хаотичния жанр на „ Продължаваме промяната “. И най-много – последователи на Румен Радев, които просто се решили, че на тези избори партията на президента е „ Български напредък “.
Приказката „ Слави Трифонов политик “ завършва.
Пламен Димитров
Българската политическа система не е с една преобладаваща мощ (както е в Унгария и Сърбия, например), не е двупартийна като в Съединени американски щати, и най-важното – не е двуполюсна. Поради това държавното управление ще се образува мъчно и ще бъде несигурно. Коалицията сред партии е лесна, само че сред полюси – извънредно сложна, тъй като те се отблъскват между тях. Видяхме по какъв начин трудно се сформираше и функционираше държавното управление на Кирил Петков. Наличието на доста полюси се предопределя от неналичието на единна ос, към която да се структурират политическите играчи. В момента дейни са няколко такива оси – ГЕРБ и анти-ГЕРБ, Русия против Запада, ляво-дясно, либерална-консервативно.
ГЕРБ си върна първото място, тъй като споменът от ръководството на Борисов стартира да избледнява и това понижи височината на анти-ГЕРБ вълната, която на два пъти решаваше изхода от изборите през предходната година. Иначе партията си остава one man show, предлагаща облика на своя водач на гласоподавателите от всички обществени групи и идейни лагери. Самият Борисов бе деен в акцията, народняшко-дебелашкият му изказ нервира мнозина, само че има и хора, които го харесват. Освен това електоралната мощност на ГЕРБ стъпва върху добре построени локални партийни структури, разклонени и дейни клиентелистки мрежи, очакващи ново включване във властта, и, несъмнено - кметовете и общинските препоръки в множеството огромни градове.
Залогът за „ Продължаваме промяната “ на тези избори бе да останат една от двете най-големи партии след не изключително сполучливото ръководство, приключило с незнаен край. Наративът на Петков и Василев си остава същият – анитикоруционен, отричане на управническите практики на ГЕРБ плюс сгъстяване на тона в интерес на евроатлантическата геополитическа ориентировка. Кирил Петков опитваше да поддържа искрата на анти-ГЕРБ настроенията посредством своята типична еуфорична и натрапчиво непохватна изразителност. Към това Асен Василев добавяше твърди леви нотки – обществен бюджет, непрекъснато повишаване на пенсиите и минималната заплата и така нататък „ Продължаваме промяната “ към момента не е ясно завършена партия, мисля че няма и локални структури, само че очевидно се готвят за дълга игра, щом към този момент заявиха, че остават в съпротива.
Движение за права и свободи си взе своето. Това не е тъкмо партия, а добре смазана електорална машина. Гласовете на етническите турци са обезпечени, само че по-интересно е мощното навлизане на Движение за права и свободи в области, където няма турци. Сега партията на взема 23,8% в Монтана (втора сила), 13,6% във Видин, 10,7% във Враца, 9,8% в Ловеч. И тъй като това гласоподаване в Северозападна България се повтаря към този момент няколко пъти, то към този момент надвишава рамките на еднократно заплащане в изборния ден и върви към образуване на по-трайни клиентелистки мрежи.
„ Възраждане “ удвоява резултата си спрямо предишните избори, само че очевидно упоритостите на нейния водач са по-големи. Вода в мелницата на Копейкин наливаше разгарянето на пристрастеностите към войната на Русия в Украйна. Бидейки по-радикален, той печели от това, тъй като пропутинските насочените гласоподаватели не са по никакъв начин малко. Всъщност огромната цел на „ Възраждане “ е да привлекат гласовете на всички антисистемно настроени българи – тези, които са срещу НАТО, Европейски Съюз, демократичната народна власт и против политическата класа като цяло. Това обаче е мъчно постижимо – на 2 октомври болшинството от гласоподавателите с такива настройки си останаха у дома. Освен това в този момент Копейкин не разполагаше с ракетата притежател, която го вкара за пръв път в Народното събрание през предходната година – поради затихването на COVID-пандемията говоренето против имунизациите и зелените документи към този момент не е настоящо. И още нещо – „ Възраждане “ е градска партия, тя взема двуцифрен % в София и Пловдив и Варна, а също и в Русенска, Бургаска и Старозагорска области.
Корабът на Българска социалистическа партия продължава да потъва постепенно, само че праволинейно. За пръв път след рухването на комунизма някогашната комунистическа партия взема едноцифрен % от гласовете. През предходната година Корнелия Нинова съумя да заглуши паниката от потъването с фанфарите за влизането в ръководството, само че в този момент май няма да й се получи. Единствената добра вест за нея е, че очевидно няма стабилен теч на гласоподаватели от Българска социалистическа партия към Копейкин.
Демократична България се оказа в ролята на евентуален младши сътрудник в прозападния демократичен лагер, откакто „ Продължаваме промяната “ навлезе мощно в тази електорална ниша. Сега обединението е изправена пред сложен избор – дали да замете под килима анти-ГЕРБ говоренето и да влезе в коалиция, водена човек на Борисов, или да остане в съпротива.
Донякъде изненадващо в Народното събрание влиза и безличния Стефан Янев. Защо 4,6% от гласувалите са го предпочели? Солиден човек с костюм и вратовръзка, някогашен военачалник, който ни бе министър председател половин година и това го направи забележим. Към него се насочват по-умерените почитатели на Путин и съперниците на ГЕРБ, които не харесват истерично-хаотичния жанр на „ Продължаваме промяната “. И най-много – последователи на Румен Радев, които просто се решили, че на тези избори партията на президента е „ Български напредък “.
Приказката „ Слави Трифонов политик “ завършва.
Пламен Димитров
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ