Имате един проект, който сте оставили на заден план –

Имате един план, който сте оставили на назад във времето – този, чийто краен период към този момент е неловко близо. Има и един клиент, на който в действителност би трябвало да върнете телефонно позвъняване – този, който не прави нищо, а единствено се оплаква и лишава от скъпото ви време.

Момент, нямаше ли тази година да се опитате да посещавате фитнеса по-често?

Можете ли да си визиите какъв брой по-малко виновност, стрес и незадоволеност щяхте да изпитвате, в случай че по някакъв метод просто можехте да се накарате да вършиме нещата, които не желаете да вършиме, когато в действителност се допуска, че би трябвало да ги вършиме? Да не приказваме какъв брой по-щастливи и ефикасни щяхте да бъдете.

Добрата вест е, че можете да станете по-добри в неотлагането на неща за извършване, в случай че употребявате вярната тактика, написа Harvard Business Review. Изборът на тактика, която да употребявате, зависи преди всичко от въпроса за какво протакате:

Причина номер 1: Отлагате нещо, тъй като се страхувате, че ще го оплескате.

Решение:   Приемете по този начин наречения фокус към попречване Има два метода да погледнете на всяка задача. Можете да свършите нещо, тъй като гледате на него като на метод по-късно нещата да се подобрят – като достижение.

Например – “Aко завърша този план сполучливо, ще впечатля шефа ми, или в случай че спортувам постоянно, ще наподобявам необикновено. ”

Психолозите назовават това фокус към подучване – изследвания демонстрират, че когато имате подобен, вие сте стимулирани от мисълта, че ще спечелите нещо и работите най-добре, когато се чувствате нетърпеливи и оптимистично настроени. Звучи добре, нали? Ако обаче се страхувате, че ще оплескате въпросната задача, това не е фокусът за вас.

Безпокойството и подозренията подкопават фокуса към подучване, при което е доста по-малко евентуално да предприемете каквито и да било дейности. Това, от което имате потребност, е метод да гледате на това, което би трябвало да свършите, който не е подкопан от подозрения.  Когато имате фокус към попречване, вместо да мислите по какъв начин ще бъдете в по-добро положение, гледате на задачата като на метод да задържите това, което към този момент имате – да избегнете загуба.

За хората с сходно мислене сполучливото довеждане докрай на план е метод да не ядосват шефа си или пък да го накарат да мисли по-малко за тях. Редовното спортуване пък е “за да не се занемарен. ”  Когато се концентрирате върху това да избегнете загуба, излиза наяве, че единственият метод да излезете от заплаха е като предприемете незабавни дейности. Колко по-притеснени сте, толкоз по-бързо ще пристъпите към дейности. Това не звучи изключително занимателно, изключително в случай че сте от вида, който е фокусиран към поощрението, само че евентуално няма по-добър метод да преодолеете опасенията си по отношение на възможен неуспех, с изключение на като се замислите за всички мрачни последици от бездействието.

Опитайте! Изплашете се до гибел. Чувството е извънредно, само че работи.

Причина номер 2: Отлагате нещо, тъй като чувствате, че не ви се прави.

Решение: Игнорирайте възприятията си. Те ви пречат.

В своята книга „ Щастие за хора, които не понасят позитивното мислене “ Оливър Бъркман показва, че през множеството време, когато споделяме неща от рода на “Просто не мога да ставам рано заран ” или “Просто не мога да се накарам да спортувам. ”

Това, което в действителност имаме поради, е, че не можем да се накараме да почувстваме, че желаеме да вършим тези неща. В последна сметка, никой не ви връзва към леглото заран. Плашещо изглеждащи охранители не блокират входа на фитнеса ви. Физически нищо не ви стопира – просто не чувствате, че би трябвало да го вършиме.

Както обаче написа Бъркман: “Кой споделя, че би трябвало да чакате, до момента в който ‘почувствате’, че би трябвало да извършите нещо, с цел да започнете да го вършиме? ” Помислете за това за миг, тъй като то е в действителност значимо. Някъде по пътя всички ние сме се хванали на концепцията, без да го осъзнаваме, че с цел да бъде стимулиран и ефикасен, човек би трябвало да почувства, че би трябвало да предприеме някакви дейности. Популярното мислене е “Трябва да имаме мощно предпочитание, с цел да го създадем ”…

Това обаче са 100% нелепости. Да, на някакво равнище човек би трябвало да бъде предан на нещото, което прави – би трябвало да желаете да видите плана приключен или да подобрите здравословното си положение, или да стартирате деня си с ранно ставане. Не е належащо обаче да чувствате, че би трябвало да го вършиме. Бъркман показва, че доста от най-продуктивните създатели, писатели и иноватори са станали такива частично поради това, че са разчитали на рутинно открит метод на работа, който ги е карал да отделят по избран брой часове дневно, без значение какъв брой невдъхновени може да се чувствали. Бъркман припомня една мисъл на Чък Клоуз, който споделя: “Вдъхновението е за дилетантите. Останалите просто сме на линия и отиваме на работа. ”

Така че в случай че просто си седите и отлагате нещо, тъй като не чувствате, че би трябвало да го вършиме, помнете, че в действителност не е належащо да чувствате, че ви се прави нещо. Нищо не ви стопира.

Причина номер 3: Отлагате нещо, тъй като е мъчно, скучно или като цяло неприятно.

Решението: Използвайте обмисляне от вида „ ако-тогава “.

Прекалено постоянно се опитваме да позволяваме този съответен проблем единствено с воля: Следващият път, ще се накарам да стартира работа по това по-рано. Разбира се, в случай че имахме волята да създадем това, в никакъв случай нямаше да го отлагаме.

Проучвания демонстрират, че хората постоянно надценяват качествата си за самоконтрол и разчитат прекомерно постоянно на това, с цел да заобикалят неприятности. Направете си услуга и приемете обстоятелството, че волята ви е лимитирана и че тя не всеки път може да се оправи с предизвикването да ви кара да вършиме неща, които намирате за сложни, досадни или ужасни. Вместо това използвайте обмисляне от вида „ ако-тогава “, с цел да свършвате работата.

Изготвянето на подобен проект е освен това от вземането просто на решение какви съответни стъпки би трябвало да предприемете, с цел да завършите един план – това обмисляне включва също по този начин къде и по кое време ще ги предприемете. Ако е 2 часа следобяд, тогава ще спра това, което правя и ще се заема с отчета, за който сътрудник ме помоли. Ако шефът ми не спомене молбата ми за нарастване на заплатата по време на нашата среща, тогава ще повдигна още веднъж въпроса преди края на срещата. Решавайки авансово тъкмо какво ще извършите, няма какво да обмисляте, когато пристигна моментът. Няма „ в действителност ли би трябвало да свърша това в този момент? “ или „ Не може ли това да изчака за след това? “, или „ може би би трябвало да върша нещо друго “.

Когато размишляваме, волята става нужна, с цел да вземе сложното решение. Плановете от вида „ ако-тогава “ обаче доста понижават условията към вашата воля, като вършат по този начин, че вие вземате вярното решение много преди сериозния миг. Всъщност в над 200 изследвания планирането „ ако-тогава “ демонстрира, че усилва нормата на реализиране на задачите и продуктивността приблизително с 200%-300%.

Тези три тактики – да се мисли за последствията от неуспеха, да се подценяват възприятията и да се възнамерява в детайли, не звучат толкоз занимателни като препоръки от рода на “Следвайте пристрастеността си! ” или “Бъдете положителни! ” Те обаче имат безспорното преимущество, че са ефикасни. Точно такива ще бъдете и вие, в случай че ги употребявате.