Имат ли предметите предопределено „поведение“? Или по-точно има ли заложена

Имат ли предметите предопределено „ държание “? Или по-точно има ли заложена целеустременост в основаните от индивида артикули?

Философите от край време настояват, че предметите, които сътворяваме, имат заложено „ държание “. Това ще рече, че когато сътворяваме предмети с някаква предумисъл, тя носи несъмнено желание, даже да не го осъзнаваме. Защо е по този начин и какво значи това за бъдещото внедряване на човешки качества в софтуера? Обяснението е относително просто – ние сме възпитавани със съзнателни или несъзнателни предразсъдъци, желания и възгледи, разяснява в собствен разбор Сергей Хазиев от SoftServe** .

След като сме възпитавани с такива убеждения, продуктът, който сътворяваме – автоматизирано ги придобива. В последна сметка всичко, което сътворяваме, е наше създание, в което е заложено предопределено „ държание “, даже да не го осъзнаваме.

Една маса да вземем за пример се прави с избрана височина. Проектирана е по този начин, че човек да може да седне комфортно, да се храни или работи на нея. Звучи разумно, нали?

Какво става обаче, в случай че нейният основател не е помислил за хората на инвалидни колички и масата е доста висока? Тогава за тях тя е безполезна. Ясно е, че масата има предопределено „ държание “: тя не може да се приспособява или употребява за универсални цели.

След като движимостите имат заложено предопределение, значи ли това, че и софтуерът има такова? А удобството за потребителя? Как можем да бъдем сигурни, че на следващия ден интерфейсът и методът на прилагане ще бъдат подобаващи за всички консуматори?

Днес има доста образци за това, че софтуерът въплъщава човешки качества повече отвсякога – границата сред човек и машина става все по-труднодоловима. Машините и интерфейсите, които сътворяваме, са най-различни – от смарт телефоните до обвързваните посредством интернет устройства, Интернет на нещата (IoT), – всичко това се ръководи със сензорни екрани, с гласови команди, с жестове, с пръстови отпечатъци и така нататък Тези машини са пригодени за множеството консуматори и това не е инцидентно.

Все повече привикваме с технологиите, внедрени в всекидневието ни – използваме ги, с цел да разберем какво ще бъде времето, с цел да отключим телефона си, разпознавайки лицето ни, или даже с цел да си платим сметките. Това внедряване се случва незабележимо – със програмен продукт, който схваща по какъв начин работят хората.

Това към този момент е реалност. Системата AutoML на Гугъл неотдавна усъвършенства върха за категоризиране на изображения по тяхното наличие – с резултат 82%. В iOS 11 електронният помощник Siri на Apple употребява равнища на обработка с невронна мрежа, която разрешава на устройствата iPhone да имитират човешка тирада. Нова анкета на Dell разкрива, че 82% от интервюираните чакат през идващите 5 години хората и роботите да работят дружно в екипи.

Машините обаче не стават хора за един ден. Необходимо е време да „ научим “ машините на интуитивно взаимоотношение и да сътворяваме системите по този начин, че да обслужват потребителите във всички вероятни сфери. Трябва да подхождаме с внимание, когато създаваме интелигентни технологии, с цел да сме в положение да им вменим човешки качества.

Също като нас?

Интелигентните технологии се основават на изкуствения разсъдък и образованието на машини, които, от своя страна, се базират на данни. Тези три неща дефинират способността на хората да интегрират своя капацитет в машините.

Изкуственият разсъдък е технология, която разрешава на машините да придобият свойствата на човешкия разсъдък – способността да възприемаме, разсъждаваме и мислим.

Обучението на машини е едно от приложенията на изкуствения разсъдък, в което е заложена концепцията да предоставяме на машините достъп до данни, които те да проучват, да се учат от тях, след което да вземат някакво решение или да създадат някаква прогноза. Вместо да пишем стратегии за съответни задания с избран набор от указания, „ образоваме “ машината, употребявайки огромни количества данни и логаритми, които ѝ разрешават да се научи по какъв начин да извърши задачата.

Истинското достижение обаче са задълбоченото образование и невронните мрежи.

Задълбоченото образование е способ за внедряване на образование на машини, при който се „ научават “ закономерности от огромни количества неструктурирани данни. Един от широкоразпространените алгоритмични подходи са невронните мрежи – конструкция, която действително имитира връзките в човешкия мозък. Докато невронните мрежи обработват данните, мрежата от свързани детайли се самонастройва и дава опция на невронните мрежи да поясняват постъпващите бъдещи данни.

Когато на машината се дава опция да учи нюансите на човешкото държание, тя самата може да реагира по-адекватно на дейностите на потребителя. Хората могат да поддържат връзка по метод, натурален за тях, а машините могат да ги „ схващат “.

Интерфейсът и цялостното решение обаче не дават стремежи резултат, когато методът не внедрява познаването на човешкото държание – това изцяло попречва успеваемостта или внедряването на самото решение.

Ключовите моменти, които би трябвало да бъдат взети поради при един фактически залагащ на интуитивното взаимоотношение метод в създаването на интерфейс, са следните:

Основните детайли, които обезпечават улеснение на потребителя;

Използване на метод, залагащ на интуитивното взаимоотношение и човешкото държание, с цел да може да бъде свестен потребителят;

Внимателно обсъждане на това кой и по какъв начин ще употребява продукта и задълбочено познаване на държанието на потребителя;

Предимствата, които продуктът обезпечава на потребителя; и

Връзката сред компанията и клиента.

Фирмите стават все по-находчиви в своите връзки с клиентите. В подобен случай по какъв начин ще употребявате изкуствения разсъдък, образованието на машини и създаването на интерфейси, с цел да поведете своята компания към бъдещето?

Да развиваме бизнес с технологии на изкуствения разсъдък

Да си представим търговски представител, който вижда на своето интелигентно устройство досегашните покупки на клиента и взема решение какви артикули персонално да му предложи. Или медицински експерт, който получава диагноза и я употребява, с цел да усъвършенства лекуването. Това са благоприятни условия на изкуствения разсъдък, които подкрепят или обосновават едно безусловно човешко решение, като форсират придвижването на информацията.

Изкуственият разсъдък може да се употребява и за умна автоматизация, която форсира решенията без човешка интервенция. Да си представим денонощна поддръжка за клиенти, която не дава недодялани механични отговори на интелигентни същества, които могат пълноценно да поддържат връзка. Да си представим роботи, които могат да мислят независимо, до момента в който извършват задания, като се движат свободно през складовете и оказват помощ в експедицията. Да си представим независимо движещи се коли, които можем да пращаме да пазарят, да вземат другар и даже да ни транспортират по-безопасно.

Една по-човешка машина, използваща…
Глас . Гласът от дълго време не се употребява единствено за обикновени команди – машините схващат цели диалози, ударения и езици. Клиентите към този момент добре знаят това и постоянно употребяват гласовите интерфейси, когато би трябвало да правят нещо друго с ръцете си. Според Gartner, един от международните водачи в изследванията в областта на осведомителните технологии, до 2021 година комерсиалните марки, които първи преработят своите уеб страници за образно и гласово търсене, ще усилят с 30% оборота си от електронна търговия.
Гласови команди могат да се употребяват за най-различни артикули – от арматурните табла на колите до слушалките, освен в Alexa на Amazon или Siri на Apple. Гласовото ръководство е една от звездите измежду нововъведенията в обозримото бъдеще. Гласови интерфейси се интегрират и в опазването на здравето – с диалект могат непосредствено да се попълнят електронни картони на пациенти, самите пациенти могат да наблюдават своето заболяване, а други могат да си разрешат да живеят по-самостоятелно. Гласовите интерфейси могат даже да извършват ролята на психолози – да вземем за пример Replika, „ другар “ с изкуствен интелект, който може да ви изслуша. Свързани посредством интернет устройства. Въпреки повсеместното нахлуване на гласовите интерфейси, IoT устройствата също заемат огромен дял от приложенията на „ човешкия “ програмен продукт. В доста връзки „ Интернет на нещата “ възпроизвежда огромна част от функционалностите на човешкия организъм. Облакът е „ мозъкът “, а устройството – „ тялото “. При „ Интернет на нещата “ всичко е въпрос на свързване на датчици и разполагане на устройства – по този начин материалният и електронният свят се свързват.
Свързаният дом, интелигентните часовници и интелигентните градове са единствено няколко образеца за приложенията на IoT, само че те поставят основата за безчет други артикули. „ Gartner “ предвижда, че до 2020 година IoT технологии ще има в 95% от електрониката на новите артикули.
Свързването на устройствата значи още повече данни, което от своя страна води до „ по-човешки “, персонализирани улеснения за потребителя. Днес посредством IoT устройствата можете всичко: да пазарувате посредством образован ледник, да следите приемането на инсулин с образован часовник, да заключвате входната врата от телефона си и други Други приложения. Много открития в други интерфейси за „ човешки “ програмен продукт към момента предстоят. При добавената и виртуалната действителност (AR и VR, съответно) към този момент множеството старания са ориентирани към игрите и развлеченията. Сериозно се обмисля обаче потреблението на AR и VR за образование в изискващи висока централизация специалности като пилотирането и ръководството на тежка машинизация. В медицината също има благоприятни условия – изследва се потреблението на AR и VR за хирургични образования.

Заключение

Бизнесът би трябвало да бъде подготвен за упованията на потребителите, тъй като „ човешкият “ програмен продукт и неговото потребление е новото НОРМАЛНО. Тези системи обаче са извънредно комплицирани и не всеки път са пригодени за всеки консуматор. Затова е нужен метод, залагащ на човешкото държание, който отразява допустимо най-вече характерности на нашето държание. В ерата, когато на процедура всяка компания може да създаде решение, разработчиците нямат различен избор, с изключение на да се съобразят с тези наложителни условия.

В бъдеще образованието на машини и изкуственият разсъдък могат да ни заместят в създаването на софтуера. Оставяме на идващото потомство философи да решат дали този програмен продукт е човек, или не.

Засега ние, хората, продължаваме да съчетаваме индивида и машината – по тази причина е безусловно наложително да залагаме човешко държание в проектирането от концепцията до крайния артикул.

Представете си опциите, които изкуственият разсъдък и образованието на машини ще дават на вашата компания и надлежно на вашите клиенти. Помислете обаче и за проблемите, в случай че се проектира без подобен метод – във вашето софтуерно решение или интерфейс може да бъде заложено предопределено „ държание “, даже да не го осъзнавате.

*Заглавието е на редакцията. Снимката е бялата книга на SoftServe.

** Бялата книга “What if Software was Human?” на Сергей Хазиев от SoftServe е оповестена на британски език на уеб страницата на SoftServe. Компанията е международен престиж в цифровите решения и съвещания, употребяващ най-модерните технологии. Със своя опит в медицината, търговията, финансовите услуги, софтуера и други компанията внедрява цялостни решения, с цел да подсигурява качеството, скоростта и въвеждането на нововъведения, които потребителите на нашите клиенти чакат.