Имаме балкански нрав и благодарение на него оцеляваме толкова години,

Имаме балкански манталитет и с помощта на него оцеляваме толкоз години, само че ми се коства, че е време да обединим този манталитет по този начин, че да създадем една неповторима районна политика. Без развита стопанска система ще продължим да сме дребни и апетитни поради географското си местонахождение. Това сподели по време на Международната конференция „ Балканите – за мир, сигурност, съдействие и партньорство “ някогашният министър на стопанската система Даниела Везиева, в която участваха представители на 8 балкански страни и бе проведена от Стратегическия институт за национални политики и хрумвания (СИНПИ), Формум за балкатски превоз и инфраструктура (ФБТИ) и Националната асоциация за интернационалните връзки (НАМО).

Тя изясни, че в СИНПИ смятат, че би трябвало да стартира да се мисли за взаимно съдействие на Балканите през неправителствените структури. На политическо равнище има задоволително подписани документи – и двустранни съглашения, и Черноморско съглашение. Въпросът е по какъв начин работят те.

По думите на Везиева всички балкански страни имат съвсем идентичен стопански профил и той е промишлено-аграрен, като с превес в множеството брутни вътрешни артикули са услугите, което води до ниската добавена стойност.

Тя сложи и въпроса не е ли време да се направи една отворена платформа, посредством която да се партнира в земеделието, да се мисли за общи капиталови пакети по този начин, че балканските страни да разпределят между тях най-силните места, в които могат да работят. Това да се пакетира като нещо изцяло, което може да отговори на актуалните провокации.

Според проф. Иван Данов транснационалните автомагистрали на Балканите са основа за стопански напредък на нашите територии.

„ Забавянето на отварянето на Шенгенското пространство за Румъния и България, от което следва, че Гърция няма сухопътна връзка с Европейския съюз, цели закъснение на икономическия напредък на балканските страни “, безапелационен бе проф. Данов и добави, че географско местонахождение, обвързвано със международните стопански проблеми, действително е справедлива причина за нашето развиване.

По думите му е време да опровергаем битуващото мнение, че Балканите са по-изостанала територия, друга по продуктивност от останалите елементи на Европа. Още повече че имаме извънредно позитивния образец в това отношение през последните години на Турция и Румъния.

„ Необходима е координирана идея за главните точки на свързване на страните от Балканския полуостров. Това изисква междуправителствена комисия, формирана от икономисти, експерти по превоз и транспортни планове, която да създаде общоприет проект на магистралната транспортна мрежа на Балканите “, уверен е някогашният министър на капиталовото планиране.

Доц. доктор Николай Цонков смята, че в пограничните територии в трансграничните райони, какъвто да вземем за пример е Дунавският район, които са най-слабо обитаеми и най-силно изостанали, в действителност е и запасът, към който би трябвало да се ориентираме – да наситим тези територии стопански, демографски, даже да развием културните връзки.

„ Добре да се насочим към инфраструктурно, индустриално, екологично, туристическо, енергийно обезпечаване. Всичко това ще ускори връзките сред страните и ще обезпечи по този начин нужната ни транспортна и икономическа съгласуваност “, сподели доцент Цонков.

Той сложи и въпроса да потребността от трансгранични клъстери и трансгранични бизнес инкубатори.

„ Тук виждам значимото място на неправителствените организации, на гражданския бранш и на по този начин напречените европейски териториални групи за съдействие “, посочи Николай Цонков.