Имам щастието да познавам Ива от години. Тя е най-добра

Имам щастието да познавам Ива от години. Тя е най-хубава другарка на моя най-хубава другарка - е, знаете натам какво следва. Но отвън тази предопределена връзка аз постоянно съм се възхищавала, напълно независимо, на невероятния й гений да вижда света по един прекрасен и друг метод. На усета й. На сдържаната й грациозност. Накрая - на гения й. Преди няколко години, когато crafts звучеше изцяло неясно за множеството хора, Ива сътвори небеизвестния магазин Pretty Things на ул. Кракра, посредством който ни научи да търсим и позволяваме хубост в всекидневието си.

Сега, когато на всеки ъгъл има дребни магазинчета за ръчно направени " красиви нещица ", Ива към този момент се подвизава на ново занятие - фотографията. И ни дава опция да открием едни други измерения на портретната и детската снимка. Далеч от клишетата и труфя на пухкавите розовобузести благ личица, нейните фотографии ни демонстрират дълбочина и чувство за непреходност.

Никога не съм водила моето дете на професионален фотограф, само че когато видях нещата на Ива, се взех решение.

Вие също можете да я откриете на уеб страницата й

Как стартира да се занимаваш с снимка?

Случайно, като с всички други значими неща в живота ми. Исках да фотографирам по-добре продуктите, които произвеждах. Живеех в Англия и да заплащам за професионален фотограф беше безусловно отвън бюджета ми. Записах се на един курс, след това на втори, и до момента в който се обърна, програмата ми беше цялостна с дати за уъркшопи а в главата ми единствено за снимане имаше място. С една дума – фотографията ми открадна сърцето. Малко, като да излезнеш с някого единствено за едно пиво и преди да си схванал какво става, да си женен за него и да отглеждате деца..

Как би описала фотографиите, които правиш на някой, който не ги е виждал?

Аз върша портрети на хора. Много ми се желае да кажа, че портретите, които върша, описват нещо, което не е явно, не е елементарно да бъде разбрано от пръв взор, нещо извънредно и за снимания, и за този, който гледа фотографията. Когато фотографирам деца и родителите кажат - това го виждам за първи път у детето си – това е най-високата оценка за работата ми.

Превърнала си жилището си в студио, на процедура това към този момент не е занятие, а самият ти живот. Как го приема фамилията ти?

Ха ха ха! Моето семейство заслужава Нобелова премия за приемливост! Истината е, че в моя живот работата в никакъв случай не е била нещо настрана, в никакъв случай от 9 до 5. Обичам да влизам и излизам от пространствата на живота си когато и да е на денонощието. Искам всичко да ми е на разположение и когато посегна, да имам достъп до него. Освен това постоянно замесвам близките в това, което върша и не мога без тях. И децата, и мъжът ми, и фотографията - всичко е органично обвързвано.



В годините на цифровите технологии и смарт телефоните всеки на процедура е фотограф. Това прави ли нещата по-трудни за хората, които се занимават с снимка?

Фотографът  ще направи кадър, от който ти стопира дъха, и с професионален уред, и със смарт телефон – техниката няма значение. Хората, които просто насочват снимащото устройство, и натискат бутона не вършат снимка, те ксерокопират нещо, което е пред очите им.

Информираната и образована аудитория постоянно ще направи разлика.

Кои фотографи те въодушевяват и от кои се учиш?

Ясно е, че описът е голям, само че тези са първите които ми излизат – Joey L, Lara Jade, John Keatley, Tim Walker, Annie Leibovitz, Sara Lando, Zack Arias, John Dolan

Смяташ ли че в портретната и детската снимка в България има опит за налагане на добър усет? Малко са хората, в който и да е отрасъл, които се осмеляват да постановат усет. Истински не съм добре осведомена. Върнах се да пребивавам в София преди по-малко от година, а преди този момент не съм се занимавала професионално с снимка. И въпреки всичко, в България редовно усетът се постанова от публиката, от клиентите. Малко са хората, в който и да е отрасъл, които се осмеляват да постановат усет. В този смисъл – едно търсене на инцидентен принцип в Google ни дава поредност от фотоси на усмихнати деца, измежду есенни листа или на бял студиен декор. Аз персонално рядко фотографирам усмихнати деца. Има толкоз по-интересни страсти!

Има ли задоволително ценители на положителната снимка у нас? Готови ли да платят за качествени фотоси?

Мисля, че да и в случай че някъде има закъснение по отношение на пазари като Америка или Англия, то е тъй като хората не са привикнали да го потърсят.

Кое е по-трудно – да снимаш недоверчиво дете или суетлив възрастен?

Никога не съм правила разлика сред възрастни и деца. Ако човек е добър наблюдаващ и слушател, знае, че в детето има възрастен, който няма да се покаже, в случай че не го поканиш и във възрастния има дете, което няма да излезе, в случай че не се усеща в сигурност. Търся това във всяко свое другарство - и когато съм зад обектива и когато фотоапаратът не е у мен – възрастния в детето и детето във възрастния. Мисля, че това обобщава интереса ми към хората въобще.

Каква женитба би снимала на драго сърце?

Може би такава, на която хората ще желаят всичко друго, само че не и общоприетите сватбени фотоси. Също сватбите на децата ми..., може би моята лична, на която младоженка няма да има в нито един кадър, ха!

Не ти ли се е желало да минеш от другата страна на обектива? Пред кого би го направила?

Винаги бих застанала пред камерата на Joey L и John Dolan!