Имало преди много години голямо ябълково дърво. Едно малко момче

Имало преди доста години огромно ябълково дърво. Едно малко момче обичало да си играе на него всеки ден. Катерело се до върха му, ядяло ябълките му, почивало си под сянката му. То обичало дървото и дървото обичало момчето да идва при него.

Минали години, момчето пораснало и към този момент не идвало толкоз постоянно.

Един ден момчето отишло при дървото, само че изглеждало тъжно.

Unsplash

- Ела да си поиграеш с мен – споделило дървото.

- Аз към този момент не съм дете и не си играя с дървета – дало отговор момчето. – Искам играчки, а за тях ми трябват пари.

- Съжалявам, само че не мога да ти дам пари. Ако искаш, можеш да откъснеш ябълките ми и да ги продадеш. Така ще имаш пари.

Момчето се оживило. Набрало всички ябълки от дървото и било щастливо. А след това дълго време не се върнало. А дървото останало тъжно и самотно.

Unsplash

Един ден момчето, към този момент пораснало, пристигнало още веднъж. Дървото се зарадвало от сърце.

- Ела да си играем.

- Нямам време. Трябва да прехранвам фамилията си. Имаме потребност от къща. Можеш ли да ми окажеш помощ?

- Съжалявам, само че аз нямам къща. Но би могъл да отсечеш клоните ми и да ги използваш, за си направиш собствен дом.

Мъжът отсякъл всички клони на дървото и си тръгнал благополучен. После отново дълго време не се появил. Дървото си стояло самотно и тъжно.

Мъжът се върнал през един парещ летен ден. Дървото било извънредно щастливо да го види.

- Ела да си играем!

Thinkstock

- Остарявам. Искам лодка, с цел да си умря. Можеш ли да ми окажеш помощ?

- Използвай ствола ми, с цел да си направиш лодка. С нея ще пътуваш далеко и ще бъдеш благополучен.

И по този начин, мъжът отсякъл дървото, с цел да си направи лодка. Отплавал с нея и дълго не се появил.

Дошъл едвам след доста години.

- Прости ми, момчето ми. Вече нямам нищо за теб. Ябълките ми свършиха...

- Няма проблем, аз така и така нямам зъби да ги хапвам.

- Нямам и стъбълце, по което да се катериш.

- Твърде остарял съм за това.

- Настина нищо не мога да ти дам. Само един дънер ми остана – споделило дървото със сълзи на очи.

- Нищо не ми би трябвало. Искам единствено място, където да си умря. Уморих се след толкоз години.

- Добре! Един остарял дървен дънер е отлично място за отмора.

Thinkstock

Мъжът седнал, а дървото се усмихнало щастливо през сълзи.

Това в действителност е историята на всеки от нас. Дървото са нашите родители. Когато сме дребни, ние обичаме да си играем с мама и баща. После порастваме и ги напущаме. Идваме при тях единствено, когато нещо ни е нужно или когато сме в неволя. Но каквото и да става, родителите ни ще бъдат наша опора и ще създадат всичко, с цел да бъдем щастливи.

Може би мислите, че момчето е било грубо с дървото, само че всички ние се отнасяме с родителите си по този метод. Приемаме ги за даденост. Оценяваме всичко, което вършат за нас, едвам когато е към този момент прекомерно късно.

Джериес Авад, из „ Скритият подарък "

Thinkstock