Имало е години, когато границата ни е охранявана достойно, не

Имало е години, когато границата ни е охранявана почтено, не постоянно сме били разграден двор

Героичната преживелица е от далечната 1955 година, когато българската граница се охранява почтено и няма нищо общо със сегашната подигравка, когато незаконни мигранти влизат на тумби като в разграден двор и си вършат селфита, с които се подиграват на калпавата ни и в доста случаи корумпирана гранична защита.

Но не постоянно сме били такова посмешище. На 6 юли 1955 година граничарят Павел Евтимов дава наряд дружно със собствен приятел по работа. Двамата патрулират в местността Лъките край река Резовска. Спазвайки инструкциите, те се движат в гората и заобикалят откритите сектори.
В един миг виждат крава, която наближава граничната полоса. По това време още не са построени телени заграждения и защитата на границата е напълно жива – от едната страна са българските бойци, от другата – турските.

Павел и другарят му изчакват, само че внезапно виждат дете, което си спуска към кравата. Явно то е нейният овчар. В този момент от другата страна на границата се чува изстрел. Детето обаче продължава да тича към кравата – или не е чуло гърмежа, или не му е обърнало внимание.

Разбирайки в каква огромна заплаха е детето, Павел Евтимов се спуска към него, сграбчва го и бегом се запътва назад към гората. Турците обаче не престават да стрелят и той пада пронизан в гърба.

Другарят му го замъква под дърветата, само че вижда, че цялата му куртка е пропита с кръв. Превързва го, мята го на тил и потегля към заставата. Остават му малко повече от половин километър, когато схваща, че Павел Евтимов е умрял.

Погребан е с военни почести. Името му става патрон на заставата, а местността, където намира гибелта си, спасявайки почтено пастирче, е наречена в негова чест Павлови лъки.