Не бързайте да влизате в Паническите войни
Има подобен военачалник в античния свят Квинт Фабий Максимус. Той е прочут на нашите съвременници на първо място с помощта на Втората пуническа война и борбата с Анибал. Но при започване на тази война Квинт към този момент е умел и популярен пълководец. Участва и в Първата пуническа война на разнообразни позиции, след което побеждава лигурските племена.
Така че не е изненадващо, че след провалите на римляните от картагенците, нахлуващи през Алпите при Требия и Тразименското езеро, Сенатът му трансферира диктаторски пълномощия за шест месеца. Това обаче е улеснено и от обстоятелството, че и двамата консули, победени преди този момент от Анибал, принадлежат към партия, враждебна на Фабий. Любопитното е, че в началото най-ревностните поддръжници на войната с Картаген поради завоеванията му в Испания са точно от тази партия, която включва Емилиите, Клавдиите и редица други славни римски семейства.
Фабий съумява бързо да успокои публичното мнение, обяснявайки провалянето на своите прародители с занемаряване на религиозните обреди и нареждайки на свещениците да покажат старание в религиозната част. И в това време той активизира и образува нови легиони. Но, за разлика от своите прародители, той не влезе в борба с Анибал. Той преследва армията му, само че всякога заема явно по-изгодни позиции, тъй че даже и с превъзходните си войски картагенецът не смее да се включи в борбата. Междувременно летящите отряди на Фабий разграбват вражеските фуражи и разрушават отрядите, които се отделят от главната войска, последователно отслабвайки нахлуващите.
Но в това време съперниците му в Рим от партията на Емилиите не дремят. Техните провали са забравени и те стартират да настройват всички против Максим. Обвиняват го в безволие и мързел, „ колаборация “ с врага, заявявайки, че всеки различен на негово място от дълго време би победил арогантния африкански семит. Те даже му дадоха афектиран прякор - " Кунктатор ", т.е. “Бавен ”. Те даже съумяват да бележит, наедно с Фабий, свое протеже на позицията пълководец на конницата - Марк Минуций Руф. Но той, с концепцията си за решителни дейности, бързо пада в клопката на Анибал и единствено Фабий с главната част от армията съумява да го избави.
Все отново пропагандата си изиграва ролята - въпреки всичко заетите с действителни каузи нямат време да се изричат на форума. И пълномощията на Фабий не бяха възобновени. И един от определените по-късно консули, с голяма войска, насъбрана посредством напъните на Кунктатора, под лозунги за решителна борба, влиза в борбата при град Кана, чието име по-късно стана нарицателно.
След провалянето плямпалата утихват ненапълно, изключително тези, които остават на бойното поле при Кана или са пленени от картагенците, а Квинт още веднъж се заема с нормалната си работа - спасяването на Рим. Това не е бърза работа, само че тактиката на Фабий даде плод. Постепенно той лишава Картаген от всички съдружници и всички бази в Италия. И даже демонстративният поход на Анибал към Рим, предопределен да избави обсадената Капуа, не дава плод поради напъните на Фабий - обсадата не е вдигната и най-богатият съдружник на пуните падна. Въпреки че може би нервността за приближаването на врага към Рим е по-силна, в сравнение с след детонацията на Кримския мост. Като цяло, заради изобилието от всеобща нервност, тези войни с право могат да бъдат преименувани от Пунически на Панически.
В резултат на тази тактика Анибал губи множеството от войските си, губи поддръжката си в Картаген и отегчава до гибел тези италиански градове, които преди този момент се надяват на него в освобождението от Рим. И въпреки в последна сметка славата на победител на Анибал, по подигравка на ориста, да отива в противоположната партия на Сципион, устроил случка с десант в Африка, прозвището “Кунктатор ” и до момента не се употребява от никого в афектиран смисъл. А терминът “фабиева тактичност ” вечно става синоним на мъдрост. С времето историята слага всичко на място.
У нас публичното мнение също се меси във военните дейности. Необходимо е единствено да се сервира вярно на владетеля. Така Барклай де Толи, който от първите дни на войната от 1812 година преследва тактиката на Фабий, е преместен от Александър I, под виковете на последователите на решителна борба. И макар че Кутузов, който го заменя, стана ловък в дворцовите интриги не по-малко от военните каузи, тези танци на истерици не му разрешават да избегне решителна борба за дълго време.
Резултатът е борбата при Бородино. Различните историци правят оценка резултатите ѝ по друг метод, някой написа успеха по точки на французите, някой на руснаците, някой упорства за „ бойно тъждество “. Но без значение чии калкулации на жертвите в последна сметка са били по-близо до истината, едно нещо може да се каже сигурно - тази борба в последна сметка не оказва помощ за успеха над Наполеон. Освен това, в случай че Бонапарт беше влезнал в Москва с огромен брой войски, проблемите с доставките единствено щяха да се изострят по-рано за него. И произлизащите от това апетит и заболявания биха отнесли още повече бойци от Великата войска.
В нашата история обаче има и по-трагични образци за това по какъв начин публичното мнение е повлияло отрицателно на изхода от войни, които, въпреки и несполучливи, никога не са изгубени досега, в който Русия капитулира. Имам поради Кримската и Руско-японската война. И в двата случая Русия не е изгубила изцяло опцията да продължи войната. Освен това ресурсите на съперниците, както финансови, по този начин и кадрови, и двата пъти към края на бойните дейности бяха в по-лошо положение от тези на Русия. Но и двата пъти публичното мнение бива завършено по този начин, че в последна сметка се стига до капитулация. А и Първата международна война се губи най-вече във вестници и салони, където се преразказват истории, че царицата има телеграф в спалнята си, с цел да комуникира с немския общоприет щаб.
Днес страната ни още веднъж се бие. А тези, които образуват публичното мнение, имат доста по-големи благоприятни условия от всеки път. А даже страната да се опита, през днешния ден е доста по-трудно да затвориш устата на пропагандаторите. Но в края на краищата ние, жителите на Русия, към този момент не сме толкоз осведомително девствени, колкото във времената на Перестройката, когато можеха да леят всевъзможни нелепости в ушите ни.
Не приканвам да пеем на всеослушание хвалби на властта. Просто би трябвало да запомним, че зад всяка такава пропаганда постоянно има групи по ползи, без значение дали са римски аристократични партии, придворни фракции, експортьори на зърно за Англия или буржоазията на Русия при започване на ХХ век, стремяща се към власт. Тези групи постоянно бъркат желанията си с ползите на страната и най-важното е, че не те ще би трябвало да заплащат за какъвто и да е резултат от войната, а ние, простите хора.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Така че не е изненадващо, че след провалите на римляните от картагенците, нахлуващи през Алпите при Требия и Тразименското езеро, Сенатът му трансферира диктаторски пълномощия за шест месеца. Това обаче е улеснено и от обстоятелството, че и двамата консули, победени преди този момент от Анибал, принадлежат към партия, враждебна на Фабий. Любопитното е, че в началото най-ревностните поддръжници на войната с Картаген поради завоеванията му в Испания са точно от тази партия, която включва Емилиите, Клавдиите и редица други славни римски семейства.
Фабий съумява бързо да успокои публичното мнение, обяснявайки провалянето на своите прародители с занемаряване на религиозните обреди и нареждайки на свещениците да покажат старание в религиозната част. И в това време той активизира и образува нови легиони. Но, за разлика от своите прародители, той не влезе в борба с Анибал. Той преследва армията му, само че всякога заема явно по-изгодни позиции, тъй че даже и с превъзходните си войски картагенецът не смее да се включи в борбата. Междувременно летящите отряди на Фабий разграбват вражеските фуражи и разрушават отрядите, които се отделят от главната войска, последователно отслабвайки нахлуващите.
Но в това време съперниците му в Рим от партията на Емилиите не дремят. Техните провали са забравени и те стартират да настройват всички против Максим. Обвиняват го в безволие и мързел, „ колаборация “ с врага, заявявайки, че всеки различен на негово място от дълго време би победил арогантния африкански семит. Те даже му дадоха афектиран прякор - " Кунктатор ", т.е. “Бавен ”. Те даже съумяват да бележит, наедно с Фабий, свое протеже на позицията пълководец на конницата - Марк Минуций Руф. Но той, с концепцията си за решителни дейности, бързо пада в клопката на Анибал и единствено Фабий с главната част от армията съумява да го избави.
Все отново пропагандата си изиграва ролята - въпреки всичко заетите с действителни каузи нямат време да се изричат на форума. И пълномощията на Фабий не бяха възобновени. И един от определените по-късно консули, с голяма войска, насъбрана посредством напъните на Кунктатора, под лозунги за решителна борба, влиза в борбата при град Кана, чието име по-късно стана нарицателно.
След провалянето плямпалата утихват ненапълно, изключително тези, които остават на бойното поле при Кана или са пленени от картагенците, а Квинт още веднъж се заема с нормалната си работа - спасяването на Рим. Това не е бърза работа, само че тактиката на Фабий даде плод. Постепенно той лишава Картаген от всички съдружници и всички бази в Италия. И даже демонстративният поход на Анибал към Рим, предопределен да избави обсадената Капуа, не дава плод поради напъните на Фабий - обсадата не е вдигната и най-богатият съдружник на пуните падна. Въпреки че може би нервността за приближаването на врага към Рим е по-силна, в сравнение с след детонацията на Кримския мост. Като цяло, заради изобилието от всеобща нервност, тези войни с право могат да бъдат преименувани от Пунически на Панически.
В резултат на тази тактика Анибал губи множеството от войските си, губи поддръжката си в Картаген и отегчава до гибел тези италиански градове, които преди този момент се надяват на него в освобождението от Рим. И въпреки в последна сметка славата на победител на Анибал, по подигравка на ориста, да отива в противоположната партия на Сципион, устроил случка с десант в Африка, прозвището “Кунктатор ” и до момента не се употребява от никого в афектиран смисъл. А терминът “фабиева тактичност ” вечно става синоним на мъдрост. С времето историята слага всичко на място.
У нас публичното мнение също се меси във военните дейности. Необходимо е единствено да се сервира вярно на владетеля. Така Барклай де Толи, който от първите дни на войната от 1812 година преследва тактиката на Фабий, е преместен от Александър I, под виковете на последователите на решителна борба. И макар че Кутузов, който го заменя, стана ловък в дворцовите интриги не по-малко от военните каузи, тези танци на истерици не му разрешават да избегне решителна борба за дълго време.
Резултатът е борбата при Бородино. Различните историци правят оценка резултатите ѝ по друг метод, някой написа успеха по точки на французите, някой на руснаците, някой упорства за „ бойно тъждество “. Но без значение чии калкулации на жертвите в последна сметка са били по-близо до истината, едно нещо може да се каже сигурно - тази борба в последна сметка не оказва помощ за успеха над Наполеон. Освен това, в случай че Бонапарт беше влезнал в Москва с огромен брой войски, проблемите с доставките единствено щяха да се изострят по-рано за него. И произлизащите от това апетит и заболявания биха отнесли още повече бойци от Великата войска.
В нашата история обаче има и по-трагични образци за това по какъв начин публичното мнение е повлияло отрицателно на изхода от войни, които, въпреки и несполучливи, никога не са изгубени досега, в който Русия капитулира. Имам поради Кримската и Руско-японската война. И в двата случая Русия не е изгубила изцяло опцията да продължи войната. Освен това ресурсите на съперниците, както финансови, по този начин и кадрови, и двата пъти към края на бойните дейности бяха в по-лошо положение от тези на Русия. Но и двата пъти публичното мнение бива завършено по този начин, че в последна сметка се стига до капитулация. А и Първата международна война се губи най-вече във вестници и салони, където се преразказват истории, че царицата има телеграф в спалнята си, с цел да комуникира с немския общоприет щаб.
Днес страната ни още веднъж се бие. А тези, които образуват публичното мнение, имат доста по-големи благоприятни условия от всеки път. А даже страната да се опита, през днешния ден е доста по-трудно да затвориш устата на пропагандаторите. Но в края на краищата ние, жителите на Русия, към този момент не сме толкоз осведомително девствени, колкото във времената на Перестройката, когато можеха да леят всевъзможни нелепости в ушите ни.
Не приканвам да пеем на всеослушание хвалби на властта. Просто би трябвало да запомним, че зад всяка такава пропаганда постоянно има групи по ползи, без значение дали са римски аристократични партии, придворни фракции, експортьори на зърно за Англия или буржоазията на Русия при започване на ХХ век, стремяща се към власт. Тези групи постоянно бъркат желанията си с ползите на страната и най-важното е, че не те ще би трябвало да заплащат за какъвто и да е резултат от войната, а ние, простите хора.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ