Любов срещу страх
Има единствено две съществени страсти – обич и боязън. Всички останали са вариации на едната или другата. Тази идея притегли вниманието ми за първи път, когато прочетох книгата „ Курс по чудеса " (A Course In Miracles, Glen Elen, CA: Foundation For Inner Peace, 1975) и по-късно в „ Любовта освобождава от страха " (G. G. Jampolski, Love Is Letting Go of Fear). Ограничаването на многообразието от страсти до двете съществени опростява живота. Мога да отвръщам на живота или с обич, или със боязън. Преди да реализира трезвеност, аз правех всичко, което правех, тъй като се опасявах да не го направя. И не правех някои неща, тъй като ме беше боязън да ги направя. Тоест, аз живеех живот, основан на страха. Това написа доктор Пол О. в книгата си, отдадена на възобновяване от заболяването алкохолизъм в Анонимни Алкохолици - „ Не можеш да ме разгневиш ".
Във възобновяване си аз работя, колкото е допустимо най-често, подтикван от обич, а не от боязън. Аз си подсещам, че се усещам най-удобно, когато правя нещата, подтикван от верния претекст (а любовта е постоянно верен мотив) и като оставям резултата на Бог. При тези условия нещата поемат посоката, която е трябвало да поемат.
Основният проблем при тази доктрина на двете усеща е, че не наподобява реалистична, не наподобява използвана във всекидневния живот. Аз не намирам, че това е по този начин. През годините съм срещал двойки, в които най-малко единият от сътрудниците е решавал да живее съгласно тази идея. Този, който взема това решение, стартира да откликва с обич все по-често, в сравнение с със боязън и отхвърля да влиза в борба, без значение от събитията.
Когато да реагираш с обич стане по-важно от това да победиш, страхът от загуба изчезва. И тогава се оказва, че и двамата сътрудници постоянно печелят.
Когато единият спре да се конфронтира (спре да реагира със страх), другият (рано или късно) възприема същото държание.
Наистина е забележителна степента на влияние, която реализира единият сътрудник в ролята си на модел, какъв брой позитивно въздействие оказва това на връзката.
Както някой в миналото е споделил, любовта побеждава всичко. И в случай че да откликваш непрестанно с обич може да наподобява непостижима цел, някой (не си припомням кой) споделяше: „ Целите са като звездите – ние може и да не ги достигнем, само че сходно на моряците в намерено море, дефинираме своя курс по тях. "
Да действаме постоянно с обич вместо със боязън може да ни се коства на процедура неприложимо в връзките ни с нашите най-близки, изключително с децата в пубертета. Страхуваме се, че те няма да ни схванат вярно и контактуваме с тях, направлявани точно от страха си.
Концепцията за единствените две съществени усеща – обич и ненавист, се оказва изключително подобаваща за брачно консултиране.
В доста обстановки, с които съм детайлно осведомен, или и двамата сътрудници в двойката са с доста мощна воля, или единият е мощен темперамент, а другият е пасивно-агресивен вид – съгласява се с всичко, само че с нищо не се трансформира. Такива двойки нормално водят мъчителни борби, които всеки един от сътрудниците е твърдо решен да завоюва. Когато се съветват с терапевт, те постоянно гледат на него като на управител, като на договарящ, който дава оферти за вероятни клаузи в контракт или като на арбитър, който следи за резултата в спортно съревнование.
„ Ако тя се съгласи да направи каквото искаш по този въпрос, тогава ти ще се съгласиш ли да решите другия въпрос по нейния метод? Така ли да бъде? Постигнахме ли единодушие? "
Това е пазарлък, воден със боязън от загуба.
Аз ще се откажа от дребна част от моя боязън да не изгубя, единствено в случай че и ти се откажеш от малко от твоя.
Опитът ми демонстрира, че в действителност сполучливи са договарянията, в които единият от сътрудниците споделя: „ Обичам те подобен, какъвто си. Нямам желание да те напущам. Искам да прекарам живота си с теб. Твоето благополучие е значимо за мен. Отсега нататък няма да се пробвам да се боря с теб и няма да се пробвам да те трансформирам. "
Какво да извършите, с цел да можете да кажете това? Преди доста години чух Джони А. да споделя на една колекция на Анонимни Алкохолици, когато нерешителен какво е идващото нещо, което да направи, се запита: „ Какво е това, което да направя воден от обич?
Какво би желал от мен да направя Бог? "
Несъмнено, в средата на един спор или спор сходен въпрос ще способства за фрапантната смяна в мисленето на този, който си го задава. А смяната е тъкмо това, от което се нуждаем, и колкото по-често си подсещаме да си задаваме този въпрос, толкоз по-лесно ще става.
Ако единият сътрудник схване подобен метод в името на фамилната естетика, другият ще може да се промени без да се почувства потиснат, без някой да го е принуждавал. Тогава и двамата печелят. Никой не губи. Моят опит демонстрира, че най-лесно и просто да се упражнява този любящ метод е, когато сътрудникът ви е смутен, а вие към момента не сте изгубили успокоение. Естествената ми пристрастеност, когато съм изправен пред изблик на отрицателни усеща е неотложно да отвърна със същото. Разбира се, любящия метод, който ми би трябвало е да изслушам и да схвана, а не да се причисля към разрушителното положение на другия.
Приемането, несъмнено, е финалният отговор. Най-накрая човек приема обстановката като непроменима и продължава живота си без да се ядосва.
Човек приема действителността каквато е и или напуща, тъй като за него е по-добре да е свободен, или остава и се усеща комфортно откакто е решил по този начин. Номерът е да не се колебаеш и да не се вкопчваш в яда, който води единствено до боязън и големи старания.
Из " Не можеш да ме разгневиш ", Пол О.
Във възобновяване си аз работя, колкото е допустимо най-често, подтикван от обич, а не от боязън. Аз си подсещам, че се усещам най-удобно, когато правя нещата, подтикван от верния претекст (а любовта е постоянно верен мотив) и като оставям резултата на Бог. При тези условия нещата поемат посоката, която е трябвало да поемат.
Основният проблем при тази доктрина на двете усеща е, че не наподобява реалистична, не наподобява използвана във всекидневния живот. Аз не намирам, че това е по този начин. През годините съм срещал двойки, в които най-малко единият от сътрудниците е решавал да живее съгласно тази идея. Този, който взема това решение, стартира да откликва с обич все по-често, в сравнение с със боязън и отхвърля да влиза в борба, без значение от събитията.
Когато да реагираш с обич стане по-важно от това да победиш, страхът от загуба изчезва. И тогава се оказва, че и двамата сътрудници постоянно печелят.
Когато единият спре да се конфронтира (спре да реагира със страх), другият (рано или късно) възприема същото държание.
Наистина е забележителна степента на влияние, която реализира единият сътрудник в ролята си на модел, какъв брой позитивно въздействие оказва това на връзката.
Както някой в миналото е споделил, любовта побеждава всичко. И в случай че да откликваш непрестанно с обич може да наподобява непостижима цел, някой (не си припомням кой) споделяше: „ Целите са като звездите – ние може и да не ги достигнем, само че сходно на моряците в намерено море, дефинираме своя курс по тях. "
Да действаме постоянно с обич вместо със боязън може да ни се коства на процедура неприложимо в връзките ни с нашите най-близки, изключително с децата в пубертета. Страхуваме се, че те няма да ни схванат вярно и контактуваме с тях, направлявани точно от страха си.
Концепцията за единствените две съществени усеща – обич и ненавист, се оказва изключително подобаваща за брачно консултиране.
В доста обстановки, с които съм детайлно осведомен, или и двамата сътрудници в двойката са с доста мощна воля, или единият е мощен темперамент, а другият е пасивно-агресивен вид – съгласява се с всичко, само че с нищо не се трансформира. Такива двойки нормално водят мъчителни борби, които всеки един от сътрудниците е твърдо решен да завоюва. Когато се съветват с терапевт, те постоянно гледат на него като на управител, като на договарящ, който дава оферти за вероятни клаузи в контракт или като на арбитър, който следи за резултата в спортно съревнование.
„ Ако тя се съгласи да направи каквото искаш по този въпрос, тогава ти ще се съгласиш ли да решите другия въпрос по нейния метод? Така ли да бъде? Постигнахме ли единодушие? "
Това е пазарлък, воден със боязън от загуба.
Аз ще се откажа от дребна част от моя боязън да не изгубя, единствено в случай че и ти се откажеш от малко от твоя.
Опитът ми демонстрира, че в действителност сполучливи са договарянията, в които единият от сътрудниците споделя: „ Обичам те подобен, какъвто си. Нямам желание да те напущам. Искам да прекарам живота си с теб. Твоето благополучие е значимо за мен. Отсега нататък няма да се пробвам да се боря с теб и няма да се пробвам да те трансформирам. "
Какво да извършите, с цел да можете да кажете това? Преди доста години чух Джони А. да споделя на една колекция на Анонимни Алкохолици, когато нерешителен какво е идващото нещо, което да направи, се запита: „ Какво е това, което да направя воден от обич?
Какво би желал от мен да направя Бог? "
Несъмнено, в средата на един спор или спор сходен въпрос ще способства за фрапантната смяна в мисленето на този, който си го задава. А смяната е тъкмо това, от което се нуждаем, и колкото по-често си подсещаме да си задаваме този въпрос, толкоз по-лесно ще става.
Ако единият сътрудник схване подобен метод в името на фамилната естетика, другият ще може да се промени без да се почувства потиснат, без някой да го е принуждавал. Тогава и двамата печелят. Никой не губи. Моят опит демонстрира, че най-лесно и просто да се упражнява този любящ метод е, когато сътрудникът ви е смутен, а вие към момента не сте изгубили успокоение. Естествената ми пристрастеност, когато съм изправен пред изблик на отрицателни усеща е неотложно да отвърна със същото. Разбира се, любящия метод, който ми би трябвало е да изслушам и да схвана, а не да се причисля към разрушителното положение на другия.
Приемането, несъмнено, е финалният отговор. Най-накрая човек приема обстановката като непроменима и продължава живота си без да се ядосва.
Човек приема действителността каквато е и или напуща, тъй като за него е по-добре да е свободен, или остава и се усеща комфортно откакто е решил по този начин. Номерът е да не се колебаеш и да не се вкопчваш в яда, който води единствено до боязън и големи старания.
Из " Не можеш да ме разгневиш ", Пол О.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ