Първи контакт – един от претендентите за Оскар
има номинация за " Оскар " за най-хубав филм, за най-хубава постановка на Денис Вилньов плюс още шест номинации в доста забавни категории. Освен това в Щатите от 27 януари се върна още веднъж по кината с екстра – коментарна част от основателите. Ако и това не ви е убедило да отидете на кино, до момента в който " Първи контакт " е на екран у нас, имам още най-малко два аргумента – оптимални оценки на рецензията и прелестно изиграна роля от (скандално пропусната за номинация за " Оскар " ). Тя е Луиз – дамата, на която огромните момчета разчитат да откри контакт с пристигналите на Земята извънземни, да разбере от кое място идват и най-много с какви планове са. И всичко това – преди тези, които държат ръка върху алените бутони, да се изнервят прекалено много.
" Първи контакт " е представител на един тренд в научната фантастика от последните години, който доста ми подхожда, тъй като се връща към изначалната концепция на фантастиката – различен взор във вътрешността към индивида. В този тренд се разграничава ясно обръщение към човечеството, обръща се внимание не толкоз на екшъна и приключението, колкото на това, което сме ние, и на това, което ни е значимо сега като хора. " Гравитация ",, " Марсианецът " – все филми, в които философията, персоналната история на героя, както и вплитането на разнообразни научни концепции бяха доста по-интересни от протичащото се грандиозно събитие. Вниманието в тях е ориентирано към страданието, съчувствието, относителността на времето, метода, по който като хора посрещаме драмите в живота, а в " Първи контакт " – и към значимостта да споделяме между тях с език, а не с дейности.
Всички тези неща вършат тези филми прелестни и заслужаващи обособяване от, при които задачата е да отидеш, да се разтовариш и да излезеш с празна и пулсираща от звук и резултати глава. Тук има друго равнище кино – естетско, изпипано във всички елементи, оставящо те умислен с дни, каращо те да отвориш Wikipedia, да научиш повече за това или това и в последна сметка вероятно да промениш нещо в самия себе си.
Когато 12 галактически кораба с форма на черупки се надвесват над 12 точки от земното кълбо, хората във всички тези точки се пробват да открият контакт и някакъв вид връзка с тях. Единият обект е над Монтана, Съединени американски щати, където военните разчитат на нежната Луиз, професор по филология.
Луиз е жена с тъжни очи, изпитала голямо страдание – жена-черупка, висяща в живота безтегловно, с която никой като че ли не се пробва да откри същински контакт. Към нея се причислява ученият Иън (Джеръми Ренър). На всеки 18 часа двамата влизат в кораба, с цел да открият контакт със същества от другата страна на стъклена бариера, които назовават Хептаподи, с цел да схванат за какво са тук и какви са задачите им. Докато обаче пристигна моментът да се зададе огромният въпрос, би трябвало да се премине през разчитането на комплицирани логограми, което изнервя подрънкващите с оръжия.
В началото обмяната на информация сред 12-те страни, над които са надвиснали корабите, е другарска и открита. Но скоро нетърпението, политическият напън и безредните решения прекъсват връзката. Започва конкуренция с времето, която ескалира, а бъдещето се оказва в ръцете на Луиз – дамата, която може да прочете времето като дума палиндром, еднаквa начело обратно и в обратна посока.
" Първи контакт " е представител на един тренд в научната фантастика от последните години, който доста ми подхожда, тъй като се връща към изначалната концепция на фантастиката – различен взор във вътрешността към индивида. В този тренд се разграничава ясно обръщение към човечеството, обръща се внимание не толкоз на екшъна и приключението, колкото на това, което сме ние, и на това, което ни е значимо сега като хора. " Гравитация ",, " Марсианецът " – все филми, в които философията, персоналната история на героя, както и вплитането на разнообразни научни концепции бяха доста по-интересни от протичащото се грандиозно събитие. Вниманието в тях е ориентирано към страданието, съчувствието, относителността на времето, метода, по който като хора посрещаме драмите в живота, а в " Първи контакт " – и към значимостта да споделяме между тях с език, а не с дейности.
Всички тези неща вършат тези филми прелестни и заслужаващи обособяване от, при които задачата е да отидеш, да се разтовариш и да излезеш с празна и пулсираща от звук и резултати глава. Тук има друго равнище кино – естетско, изпипано във всички елементи, оставящо те умислен с дни, каращо те да отвориш Wikipedia, да научиш повече за това или това и в последна сметка вероятно да промениш нещо в самия себе си.
Когато 12 галактически кораба с форма на черупки се надвесват над 12 точки от земното кълбо, хората във всички тези точки се пробват да открият контакт и някакъв вид връзка с тях. Единият обект е над Монтана, Съединени американски щати, където военните разчитат на нежната Луиз, професор по филология.
Луиз е жена с тъжни очи, изпитала голямо страдание – жена-черупка, висяща в живота безтегловно, с която никой като че ли не се пробва да откри същински контакт. Към нея се причислява ученият Иън (Джеръми Ренър). На всеки 18 часа двамата влизат в кораба, с цел да открият контакт със същества от другата страна на стъклена бариера, които назовават Хептаподи, с цел да схванат за какво са тук и какви са задачите им. Докато обаче пристигна моментът да се зададе огромният въпрос, би трябвало да се премине през разчитането на комплицирани логограми, което изнервя подрънкващите с оръжия.
В началото обмяната на информация сред 12-те страни, над които са надвиснали корабите, е другарска и открита. Но скоро нетърпението, политическият напън и безредните решения прекъсват връзката. Започва конкуренция с времето, която ескалира, а бъдещето се оказва в ръцете на Луиз – дамата, която може да прочете времето като дума палиндром, еднаквa начело обратно и в обратна посока.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ