Преименуване на площад Св. Александър Невски“ на Св. Иван Рилски“

Преименуване на площад „ Св. Александър Невски “ на „ Св. Иван Рилски “ ще разиска на утрешното си постоянно съвещание Столичният общински съвет (СОС), съгласно дневния ред, оповестен на уеб страницата на съвета.

Вносители на отчета до СОС с предлагането за преименуване на площада пред катедралния храм „ Св. Александър Невски “ са общинските съветници Вили Лилков, Иван Сотиров, Ивайло Йонков – от групата на „ Синя София “, и Веселин Калановски от „ Продължаваме Промяната – Демократична България “.

Те оферират най-представителното обществено пространство в България, което сплотява емблематични за София православни храмове, държавни културни институции и мемориали, да бъде именувано на св. Иван Рилски, най-почитаният светец у нас и небесен настойник на българския народ. Тази година се навършват 555 година от преместването на мощите на рилския светец от Търново в светата Рилска обител. Близо два века след успението на св. Иван Рилски, мощите му са съхранявани в София, а шествията за поклонение пред тях потеглят от този площад. Към момента неговото име носи единствено една улица в София, означават общинските съветници в своя отчет до СОС.

Те показват, че активността на Александър Невски не е обвързвана с България и София. Той е популярен княз на Владимирско-Суздалското княжество (1252 – 1263) по волята на владетеля на монголите Бату хан, поради лоялността си като васал на Златната орда, и поддържа васалните си връзки към династията на монголите до своята гибел, като гаранция за личната си власт в страната. Александър Невски като победител в борбите при река Нева и на Чудското езеро против католическите военни елементи на шведите и тевтонците, въплъщава съветската еднаквост като битка на източното християнство против въздействието на западното християнство. Канонизиран е за светец от съветската православна черква през 1547 година, пишат вносителите в отчета.

Общинските съветници означават, че на площада няма адреси и не се постанова смяна на адресни регистрации.

Колко още съветски имена са нужни, с цел да осъзнаем казуса

В цяла София гъмжи от съветски и руски имена. Като се стартира от „ Пирогов “, бул. „ Тотлебен “, бул. „ Скобелев “, „ Руски монумент “, улица „ Алабин “, улица „ ген. Гурко “, „ Граф Игнатиев “, „ Аксаков “, „ Паренсов “, паметникът на Съветската войска, влезнала в България откакто ни е оповестила война, бул. „ Цар Освободител “, конната скулптура на съветския цар Александър II, Руската черква, паметникът на Пушкин, катедралата „ Св Александър Невски “, улица „ Московска “ и стигнем до бул. Дондуков “, на чийто адрес са най-високите институции у нас. Към този лист може да се прибавят още доста други.

Изборът на имена като Дондуков, граф Игнатиев и военачалник Гурко е изключително неудобен, тъй като тези персони освен, че нямат никакви заслуги към българския народ, а даже са били срещу неговите ползи.

Да не приказваме, че паметници като Паметника Альоша в Пловдив ( и към този момент отстраненият Паметник на Съветската войска в София) – знаци на една окупационна войска, няма на никое място другаде в Европа. За страдание те са са едно от първите неща, които виждат както децата ни, по този начин и задграничните гости на двата града.

Не е обикновено в столицата на една европейска страна, да има толкоз доста обекти, кръстени на непозната идеология, непознати персони и отявлени врагове на страната. Това разкрива, че националното ни самочувствие е толкоз ниско, че сме се трансформирали в отявлени чуждопоклонници.