Откриха кадри на Марсел Пруст във филм от 1904 г.!
Има нещо прелестно в това, че Марсел Пруст пръв употребява понятието " неволни мемоари " в романа си " По следите на изгубеното време ". Тези мемоари са оня миг от деня, в който имаме неочаквана неканена среща с предишното, провокирана от усета на парче бисквитка, потопена в чая да вземем за пример. Вкусове, аромати, придвижвания, гледки – всички познаваме неволните мемоари, които съгласно Пруст съдържат " есенцията на предишното ". Сетивност за времето, и то отвън волята ни.
До този миг познаваме Пруст най-много от една по-известна негова фотография, на която се вижда порасналото болнаво момче, неясно, с тежък взор, леко наклонена глава. Виждаме модерната за фотографията от това време замислена поза, присъща за интелектуалците – леко полегнало тяло и глава, облегната на пръсти, ограждащи брадичката и лицето.
Всичко това се промени преди няколко дни, когато на бял свят излезе единственото до момента намерено архивно видео от 1904 година, на което Марсел Пруст се появява за три секунди. Така хората, които го видяха в новините, имаха неочаквана среща с предишното, несъзнателен спомен от едно време и човек, неспокойствие, което и най-добре композираната фотография не може да провокира.
Марсел Пруст слиза по стълбите на кортежа на женитба, на която, знаем, е поканен доста мъчно – тази на дъщерята на графиня Елизабет Грефюл. Графинята е изиграла огромна роля в живота му, бил е привързан към нея, а приятелите му с големи старания намирали метод той да участва на събитията, на които е и тя. Графинята е прототипът на облика на херцогиня дьо Германт в " По следите на изгубеното време ". Елизабет Грефюл, внучка на Монтескьо, била безспорната доминанта в светския живот на Париж, жена не просто неземно богата, а и такава, която съумяла да поддържа ситуацията и блестящата легенда за себе си в продължение на половин столетие. В този 3-секунден портрет Пруст, за който знаем, че е бил сензитивен аскет, новобранец в парижкото общество, педераст с известност на парвеню и книжовен аматьор, е облечен в светлосив перлен костюм и бомбе и наподобява даже радостен. Обстановката е царствена, гостите се движат постепенно, виждат се освен булката, само че и майка й и татко й. На 35-ата секунда от видеото по стълбите на църквата " Света Магдалена ", забързан и непридружен, минава и той.
Откритието е направено от канадския професор Жан-Пиер Сироа-Траан, който е разглеждал архиви, дарени на Канадския кино списък от френско аристократично семейство. Филмите от началото на ХХ век са запечатали доста ретро празненства, приеми на принцове и принцеси, обилни вечери със стотици посетители, първокласни къщи. На един от записите професорът вижда младия буржоа, който му наподобява необичайно прочут, а на етикета на записа написа " Сватбата на Грефюл " – мистерия, не изключително сложна за разгадаване.
До този миг познаваме Пруст най-много от една по-известна негова фотография, на която се вижда порасналото болнаво момче, неясно, с тежък взор, леко наклонена глава. Виждаме модерната за фотографията от това време замислена поза, присъща за интелектуалците – леко полегнало тяло и глава, облегната на пръсти, ограждащи брадичката и лицето.
Всичко това се промени преди няколко дни, когато на бял свят излезе единственото до момента намерено архивно видео от 1904 година, на което Марсел Пруст се появява за три секунди. Така хората, които го видяха в новините, имаха неочаквана среща с предишното, несъзнателен спомен от едно време и човек, неспокойствие, което и най-добре композираната фотография не може да провокира.
Марсел Пруст слиза по стълбите на кортежа на женитба, на която, знаем, е поканен доста мъчно – тази на дъщерята на графиня Елизабет Грефюл. Графинята е изиграла огромна роля в живота му, бил е привързан към нея, а приятелите му с големи старания намирали метод той да участва на събитията, на които е и тя. Графинята е прототипът на облика на херцогиня дьо Германт в " По следите на изгубеното време ". Елизабет Грефюл, внучка на Монтескьо, била безспорната доминанта в светския живот на Париж, жена не просто неземно богата, а и такава, която съумяла да поддържа ситуацията и блестящата легенда за себе си в продължение на половин столетие. В този 3-секунден портрет Пруст, за който знаем, че е бил сензитивен аскет, новобранец в парижкото общество, педераст с известност на парвеню и книжовен аматьор, е облечен в светлосив перлен костюм и бомбе и наподобява даже радостен. Обстановката е царствена, гостите се движат постепенно, виждат се освен булката, само че и майка й и татко й. На 35-ата секунда от видеото по стълбите на църквата " Света Магдалена ", забързан и непридружен, минава и той.
Откритието е направено от канадския професор Жан-Пиер Сироа-Траан, който е разглеждал архиви, дарени на Канадския кино списък от френско аристократично семейство. Филмите от началото на ХХ век са запечатали доста ретро празненства, приеми на принцове и принцеси, обилни вечери със стотици посетители, първокласни къщи. На един от записите професорът вижда младия буржоа, който му наподобява необичайно прочут, а на етикета на записа написа " Сватбата на Грефюл " – мистерия, не изключително сложна за разгадаване.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ