Одирането: Една вековната практика за наказание и възвеличаване
Има най-различни неприятни способи човек да почине – от автомобилна злополука или пожар до изтръгване на крайниците от тялото му. Никой от тях обаче не може да се съпостави с одрането.
Редица антични култури са изтезавали по този начин хора по една или друга причина – в това число асирийците и пополока, само че образци има и в Китай по времето на династията Мин, както и в Европа през 16 век.
Нека разгледаме историята на одирането, от която ще ни настръхне кожата.
Част от „ Страшният съд “ на Микеланджело – Свети Вартоломей държи ножа на своето страдалчество и одраната си кожа
Каменни резби от времето на антична Асирия – към 800 година прочие н. е. – изобразяват воини, които методично отстраняват кожата от телата на пандизчии. Това (поне засега) ги слага измежду първите култури, практикували бруталното изтезание.
Асирийците, съгласно National Geographic, са били една от най-ранните империи в света. Населявайки районите на актуален Ирак, Иран, Кувейт, Сирия и Турция, те разрастват своята територия като завладяват противников градове един по един, ползвайки новоразработени военни техники и стоманени оръжия.
В един роман за изтезанията им – от отчет на Ерика Белибтроу от Библейското археологическо сдружение – цар Ашурнасирпал II санкционира част от популацията на град, която не му се подчинява.
Записите за наказването му гласят: „ Одрах благородниците, които се бунтуваха против мен, и наметнах кожите им върху купчината от трупове; някои разпръснах в купчината, други издигнах на колове върху купчината… Одрах мнозина им земите си и наметнах кожите им върху стените. “
Асирийците евентуално одират враговете си, с цел да изплашат другите – предизвестие за това какво ще стане с тях, в случай че не се подчинят – само че историята също има образци на владетели, които одират личния си народ, с цел да бележит нещо.
Първият император от династията Мин одира част от поданиците си, тъй като го подлагат на критика
Мин поддържат тиранията си над Китай в продължение на близо 300 години сред 1368 и 1644 година и макар че постоянно се прогласява като „ една от най-великите ери на уредено ръководство и социална непоклатимост в човешката история “, както оповестява The Daily Mail, династията има и тъмна страна.
Император Тайдзу, който ръководи по време на интервала Хунву, е различен образец за особена свирепост. В предишното той беше командвал армията, която гони монголските нашественици от Китай през 1386 година и дава името на династията „ Минг “ – монголска дума, която значи брилянтен.
Той също по този начин дефинира за углавно закононарушение всяка рецензия към него, и когато разбра, че основният му министър е упрекнат в скрит план против него, Тайдзу убива всички родственици, другари и сътрудници на индивида – общо към 40 000 души.
Но одирането не е било способ, непокътнат извънредно за безмилостни тирани. Някои култури одират хора като част от жертвени ритуали.
Шипе Тотек – господ на земеделието, растителността, изтока, пролетта, златарите, свободата и сезоните
Преди ацтеките районът на днешно Мексико е бил населяван от хора, известни като пополока, които са почитали, наред с други, господ на име Шипе Тотек.
Шипе Тотек се превежда като „ нашият стопанин на одраните “ и античните жреци ритуално са жертвали в името на този господ жертви на гала, наречена Тлакашипехуализтли – в превод „ да носят кожата на одрания “.
Ритуалът се организира в продължение на 40 дни всяка пролет и в него определен член от пополока ще да бъде облечен като Шипе – с ярки цветове и бижута – и ритуално рискуван дружно с военни пленници в подмяна на изобилна годишна продукция.
Жертвоприношението включва два кръгли олтара. На единия определеният член на племето ще бъде погубен в гладиаторска борба. А на другия ще бъде одран. След това свещениците ще донесат одраната кожа и ще я слагат в две дупки пред олтарите.
Ритуалите са изобразени в творби на изкуството, открити както в храмовете на пополока, по този начин и в храмовете на ацтеките – артистична наклонност, която не е лимитирана до Мезоамерика.
„ Одирането на Марсий “, от Тициан
Това най-висше изтезание продължава да играе значима роля в разнообразни култури по света през целия 16 век, когато се появяват няколко известни творби на изкуството, които изобразяват хора, които са одирани.
Едно от тях, озаглавено „ Одирането на Марсий “, съгласно The Met, е основано към 1570 година от италиански художник, прочут като Тициан. Той изобразява описа на Овидий за ирония Марсий, който губи музикално състезание с Аполон, поради което бива осъден с одиране.
Друга картина, „ Одирането на Свети Вартоломей “, изобразява светеца – един от 12-те възпитаници на Исус – погубен страдалчески и одран жив, откакто посвещава Полимий, царя на Армения, в християнството.
Фолклорът и приказките по целия свят също включват истории за мъчението. Ирландската легенда за селките, да вземем за пример, споделя за тюлени, които могат да смъкват кожата си и по този начин да се трансфорат в хора. В една история ловджия краде кожата на селки и по този начин принуждава голото човекоподобно създание да се омъжи за него, до момента в който един ден тя още веднъж намира кожата си и бяга в морето.
В остарялата италианска приказка „ Старицата, която беше одрана “ се споделя историята за две остарели сестри, които живеят в гората. Една от сестрите се натъква на феи и съумява да ги накара да се засмеят – и като премия те я вършат още веднъж млада и красива. Когато младата сестра се омъжва за краля, към момента остарялата сестра стартира да ревнува. Тогава младата споделя на остарялата, че всичко, което би трябвало да направи, с цел да бъде още веднъж млада, е да се одере. Старата сестра намира бръснар и го наема да я одере – след което умира от загуба на кръв.
В Исландия има митове за „ саамски бричове “, известни още като „ бричове за трупове “. Според разказите тези панталони ще създадат богат всеки, който ги носи… само че приемането им е малко комплицирано. Първата стъпка е да накарате някой да ви завещае кожата си, преди да почине. След като почине, би трябвало да изкопаете тялото, да одерете плътта му от кръста надолу и да пъхнете лист хартия, съдържащ вълшебен сигил, в „ джоба “ — или, с други думи, скротума — дружно с монета, открадната от вдовица.
Видно е, че дрането е смущавало хората от другите култури и времена през съвсем цялата записана човешка история – и има основателна причина. За благополучие обаче то в този момент се смята за нарушаване на човешките права и е нелегално във всяка страна.
