Истинският Рагнарьок: Намериха доказателства за реален викингски апокалипсис
Преди да настъпи Рагнарьок, както се споделя, светът ще бъде сполетян от „ Фимбулвинтер “ (Голямата зима) – тригодишен интервал на мраз без лято. През това време снегът ще нахлуе от всички страни, температурите ще паднат внезапно, а гладът и страданието ще се разпространят по цялата земя. Ще стартират войни сред хората, защото те ще се борят за оцеляване в тези рискови условия, и скоро по-късно ще пристигна началото и на Рагнарьок.
Тази история постоянно се пояснява като мит за възхода и падението на човешката цивилизация, силата на природата и скандинавския цикъл на съсипия и прераждане. Някои учени обаче се питат дали Фимбулвинтер не се е случил наистина…
Годината 536 от н.е. е приета за евентуално най-лошата година в човешката история, защото в Северното полукълбо изригва един сигурно, а може би и още няколко вулкана. Което провокира траяла десетилетие „ вулканична зима “, която покрива земното кълбо с пепел и серни газове, които блокират слънцето. Опустошенията се отразяват на живота на хората по целия свят – в Китай през лятото валят снегове, а междинната температура в Европа се намалява с 2,5 °C. От другата страна на Атлантическия океан Перу става очевидец на суша, а бубонната чума в последна сметка доближи до Египет през 541 година
Според ново проучване на Националния музей на Дания тази вулканична зима може би в действителност е била тълкувана като знак за края на времето и може да е в основата на Фимбулвинтер.
„ Мнозина са спекулирали по този въпрос, само че в този момент за първи път можем да потвърдим, че най-голямото климатично злополучие в човешката история е засегнало Дания пагубно “, споделя Мортен Фишер Мортенсен, старши откривател в музея, в изказване.
Доскоро не беше ясно доколко това климатично събитие е засегнало Дания, само че новото проучване на земеделските практики в страната от бронзовата ера до епохата на викингите в този момент демонстрира какъв брой съществено е било въздействието. Те реализират това, като изследват годишните пръстени в над 100 дъбови дървета от VI век, които демонстрират слаб или никакъв напредък през този интервал – изключително през лятото сред 539 и 541 година
„ Ако дърветата не са могли да порастват, не е имало и какво да пораства на полето. В едно общество, в което всички се изхранват от земеделие, това е злополука. Имаме удостоверение и от други проучвания. Тук виждаме фрапантен спад в зърнопроизводството, виждаме региони, които са просто изоставени от хората, и гори, които се популяризират из тези изоставени полета “, добавя Мортенсен.
Анализът на дъбовите пръстени допуска, че дърветата в Дания са имали слаб или никакъв напредък през лятото сред 536 и 542 година (Снимка: Националният музей на Дания)
Интересно е, че археологическите данни също поддържат концепцията, че това е било тежко време в Дания, защото от този интервал се появяват няколко огромни златни находки – златни рога, съкровището от Винделев и съкровището от Брохолм, само че находки, основани от по-ранни интервали, се появяват изненадващо малко след този интервал. Сегашното пояснение е, че всичко скъпо е било принесено в жертва на боговете с вярата, че то ще върне Слънцето.
В същото време анализът на отглежданите през идващите години култури демонстрира, че оживелите от суровите зими са били принудени да разнообразят опциите си за по-добра продоволствена сигурност. Изглежда, че развъждането на ръж е било едно от тези развития, защото тя става все по-разпространена през идващите епохи, евентуално тъй като е по-малко изискваща на слънце от другите зърнени култури. На процедура ръжта се трансформира в застраховка против бъдещи компликации.
„ Може да се спекулира дали ръженият самун не произлиза от този интервал, тъй като в исторически проект ръжта се е употребила за самун. Ще е забавно, в случай че любовта ни към ръжения самун е подбудена от климатична рецесия “, споделя Мортенсен.
„ Подобни легенди може и да са дело на свободното въображение, само че може и да са въодушевени от далечното минало. Няколко души са разсъждавали дали Фимбулвинтър се отнася до климатичната злополука през 6 век и в този момент можем да заявим, че има огромно съвпадане с това, което можем да потвърдим научно “, заключава Мортенсен.
