Проф. Чавдар Стефанов: Ковид-19 беше професионално и психическо изпитание
“Има напор на млади и способни фрагменти в областта на анестезиологията ”, споделя още началникът на Клиниката по анестезиология и интензивно лекуване към УМБАЛ “Свети Георги ” ЕАД – Пловдив
Анестезиолозите имат основна роля в спасяването на човешки животи. Това се видя най-осезателно по време на пандемията от ковид. Анестезиолозите бяха хората, които връщаха към живота най-тежките, от време на време безнадеждни случаи. Каква е обстановката две години по-късно? Разговаряме с началника на клиниката проф. доктор Чавдар Стефанов.
– Проф. Стефанов, каква е функционалността на анестезиолога и в какво се показва неговата работа?
Функцията му не може да бъде обяснена с две думи. Значението на нашата компетентност е прекомерно огромно. Затова съществуването на положително поделение по анестезиология и интензивно лекуване е наложително за една добре функционираща болница. Съответно качеството на работата в него зависи от личния състав и подбора му. Съвсем самоуверено мога да кажа, че нашата клиника разполага с може би най-хубавите и способени лекари в България. Нямам поради себе си, имам поради целия колектив, който макар че е толкоз разнороден, като индивидуалисти, съумява да се сработи отлично. Смятам, че нашата клиника има огромен капацитет, тъй като в нея работят в действителност качествени фрагменти.
– Когато пристигна коронавирус рецесията вие бяхте едно значимо звено със сериозна натовареност. Какво се случи тогава?
Ковид рецесията беше, може би, най-трудният интервал от професионалната ми кариера. Първоначално ние не знаехме с какво се сблъскваме. Беше ни ясно, че е болест, която в огромен % от случаите се усложнява прекалено много и води до тежки проблеми от страна на другите органни системи и най-много на дихателната. Нямаше конкретизирани протоколи за лекуване, за държание, нямаше добре подготвен личен състав, нямаше добре оборудвани отделения, които да одобряват тези заболели. Беше мъчно първоначално да се сътвори организация за работа.
Благодарение на напъните и координацията на Областния действен щаб и чиновниците на Регионална здравна ревизия – Пловдив, получихме поддръжка от екипите на други лечебни заведения, които бяха командировани, с цел да оказват помощ за лекуването на нашите пациенти.
Създадохме поделение за коронавирус пациенти в административния блок на Инфекциозна клиника. В продължение на съвсем две години това поделение беше цялостно. Неговият потенциал се свеждаше до 19 кревати и доста рядко оставаха незаети кревати и апарати за механична вентилация.
Имаше и различен проблем. Беше мъчно да успеем да съчетаем работата в нашата клиника, която не спря и за минута, с работата в коронавирус отделението. Персоналът ни работеше по едно и също време и на двете места. Смея да кажа, че сътрудниците направиха в действителност, да не споделям чудеса, само че направиха повече, в сравнение с съм очаквал. Проявиха огромна неустрашимост, нямаше човек, който да се отклони от работата. Нито един не избяга от отговорността и от натоварването, което му се постановяваше да поеме и което беше в действителност голямо.
Какво беше решението на болничното заведение за справяне с това състояние и застраховахте ли се за бъдещи сходни обстановки?
Поради тежката епидемиологична конюнктура и огромния брой болни с коронавирус, управлението на болничното заведение, дружно с административния състав приспособиха в къси периоди част от Клиниката по инфекциозни заболявания за банкет на пациенти. Тогава с помощта на финансовата поддръжка на Министерството на здравеопазването успяхме да изградим нова постройка и да пристроим към този момент съществуваща, с цел да можем да разкрием още кревати. С получените средства успяхме да се снабдим със модерна инсталация за потребностите на пациентите.
В момента, от страна на материална обезпеченост, имаме опция да поемем сходна рецесия. Дано не ни се постанова. Беше в действителност мъчно, големият брой смъртни случаи повлия прекалено много и на самите сътрудници.
– По какъв метод?
Чисто психически. Много е мъчно да работиш, да гледаш по какъв начин хората умират един след различен и да не можеш да направиш нищо за тях. Сблъскахме се с една болест, която увреждаше белия дроб толкоз, че по-голямата част от тези пациенти нямаха късмет да оцелеят.
– Страхувахте ли се и за самите себе си?
– Разбира се, че човек не може да махне с ръка на риска, който поема. Но и по сходен метод са бойците, които отиват на фронта. Те знаят, че вероятността да бъдат повредени или да загинат съществува. Това, за което аз съм горделив е, че нито един човек от личния състав, който работеше с коронавирус пациенти, не се болести на работното място. Тоест, ние успяхме да организираме цялата си активност по този начин, че да се предпазим от заболяване. Това демонстрира, че хората са подходили извънредно отговорно към работата си и са съумели да вземат задоволително ограничения да запазят себе си и своите близки.
– Какъв вид коронавирус пациенти приемахте?
– Спецификата ни на работа е, че е невероятно наш пациент да остане и за една секунда самичък. В другите отделения е друго – къса визитация, разпределяне на лекарства, а по-късно лекарят и сестрата отиват в кабинетите си. При нас 24 часа, 7 дни в седмицата, сестрите и лекарите бяха компактно до пациентите и се грижеха за тях без да могат да ги изоставен даже за момент. Не може да си визиите чувството – облечен в тези облекла, с очилата, с маските. Бяхме подсигурили опция на 6 часа да се почива за малко. Но толкова.
– Защо се постанова това бдение над пациента?
Това са пациенти, които са в сериозно положение. Над 90% от тях бяха на механична вентилация. Повечето имаха най-малко още една или две органни недостатъчности. Било то сърдечно-съдова, бъбречна, чернодробна, хематологична или друга. Във всеки миг при тези пациенти нещата се трансформират прекомерно бързо по тази причина няма по какъв начин да не бъдат под непрекъснато наблюдаване. Върху тях се работеше непрекъснато под голямо напрежение.
– Сега има ли такива случаи при вас?
В момента нямаме сериозно заболели пациенти с коронавирус. Еволюцията на заболяването е такава, че мина към доста по-леки форми, което уповавам се да продължи и в развиването на идващите варианти на този вирус. Но въпреки всичко се срещат понякога.
– Колко кревати има във вашата клиника и какъв вид пациенти идват?
Нашето поделение има 22 кревати. В момента сме запазили 6 от тях за коронавирус пациенти, в случай че се наложи да бъдат лекувани, тъй като те би трябвало да са изолирани. По време на огромната рецесия не беше допустимо това да стане в границите на КАИЛ, тъй като болните бяха прекалено много. Тогава трябваше да бъдем в непосредствена непосредственост до другите коронавирус пациенти, които бяха в инфекциозните отделения. Сега с изключение на нашите кревати, имаме и готовото поделение в Инфекциозна клиника с 20 кревати, добре оборудвано с апарати и в подготвеност да одобри нова спешна вълна.
– Колко време още мислите, че Ковид ще бъде с нас?
От тук нататък, Ковид постоянно ще бъде с нас, никой не би трябвало да се заблуждава по този въпрос. Ние в никакъв случай няма да забравим за тази болест. Надявам се тя да се преобрази в нещо като грип. Това е особено за вирусните инфекции, които се предават по въздушно капков път. Сега се чака да има грипна вълна, която съгласно мен, ще бъде много тежка и ще бъде евентуално по-тежка, в сравнение с е коронавирус сега. Трябва да имаме подготвеност и за тези пациенти.
Няколко години грипна зараза нямаше в България, както и в целия свят, тъй като през тези три години ограниченията против Ковид доведоха до ограничението на всички други респираторни инфекции. Хората изгубиха огромна част от имунитета си към грип, който по начало си имаха. Сега сме, по този начин да се каже, имунонаивни към този вирус. Още повече виждам, че има наклонност хората да не се имунизират по принцип, в това число против грип.
– Какви други пациенти приематe, с изключение на болни от Ковид?
Нашата клиника има най-разнообразни пациенти. Принципно, в доста лечебни заведения има профилирани интензивни отделения – кардиологично интензивно, неврологично интензивно, токсикологично и по този начин нататък. Нашето интензивно поделение е така наречен разбъркан вид – лекуваме всевъзможен вид пациенти в сериозно положение – с тежка пневмония, с декомпенсиран тежък диабет, с тежък инсулт, пациенти с тежки контузии, както и хирургични пациенти, които са заболели след оперативна интервенция. Тоест, ние лекуваме един огромен набор от сериозни положения.
– Интензивността в клиниката идва ли и от там, че се стичат пациенти и от много други градовe?
О, да. Ние сме най-голямото звено може би в България и доста пъти се постанова сериозни пациенти от други лечебни заведения, на които опциите им за хоспитализиране са лимитирани, заради някаква причина, да дойдат при нас. Скоро постъпи пациент от Хасково, където има и болница, и положително интензивно поделение, само че пациентът е в доста тежко сериозно положение и беше наведен тук.
– Това е огромен размер от работа. Имате ли задоволително фрагменти и експерти?
Проблемът с фрагментите стои в цялата страна, освен в звено медицина. Проблем е намирането на лекари анестезиолози, само че изключително на медицинските сестри. Една здравна сестра, с цел да работи в поделение като нашето би трябвало да придобие висока подготовка.
Все още има млади лекари, които желаят да порастват и да се развиват в нашата компетентност. Даваме терен за изява на положителните специализанти, по тази причина последните години имаме сериозен напор от млади, кадърни, амбициозни хора. Средният триумф от следването им по медицина е сред 5.50 и 6.00. Това ми дава отношение откровено да се надявам, в близко бъдеще нашата компетентност да бъде оценена по достолепие.
Визитка:
Проф. Чавдар Стефанов е шеф на Клиниката по анестезиология и интензивно лекуване в УМБАЛ „ Свети Георги “ и началник на Катедра по анестезиология, незабавна и интензивна медицина – МУ – Пловдив; Член е на Експертния съвет по Анестезиология и интензивна медицина към МЗ; Републикански съветник по Анестезиология и интензивна медицина; Бивш ръководител на Дружеството на анестезиолозите в България.
Завършил е медицина в Пловдив през 1988 година, придобива компетентност през 1993-а и от този момент работи в най-голямата болница в Южна България. От 2013 година е професор по анестезиология и интензивно лекуване, като пази дисетрация за лекар по медицина на тематика „ Имунологични инфламаторни маркери на тежък сепсис “, втората му дисертация за лекар на медицинските науки е върху лекуването на тежка пневмония в интензивно поделение. Има над 150 изявления в профилирани научни издания, участник е в десетки монографии и учебници по медицина, в редколегията е на няколко профилирани научни списания по анестезиология и интензивно лекуване.
Лекар на годината за Пловдив през 2011 година Завършил е и здравен мениджмънт. Две години е бил ръководител на Националното сдружение по анестезиология.
В кабинета си е окачил на стената библейската сцена Възкръсването на праведния Лазар. Това е първият документиран случай на сполучлива реанимация, майтапи се проф. Стефанов.
Анестезиолозите имат основна роля в спасяването на човешки животи. Това се видя най-осезателно по време на пандемията от ковид. Анестезиолозите бяха хората, които връщаха към живота най-тежките, от време на време безнадеждни случаи. Каква е обстановката две години по-късно? Разговаряме с началника на клиниката проф. доктор Чавдар Стефанов.
– Проф. Стефанов, каква е функционалността на анестезиолога и в какво се показва неговата работа?
Функцията му не може да бъде обяснена с две думи. Значението на нашата компетентност е прекомерно огромно. Затова съществуването на положително поделение по анестезиология и интензивно лекуване е наложително за една добре функционираща болница. Съответно качеството на работата в него зависи от личния състав и подбора му. Съвсем самоуверено мога да кажа, че нашата клиника разполага с може би най-хубавите и способени лекари в България. Нямам поради себе си, имам поради целия колектив, който макар че е толкоз разнороден, като индивидуалисти, съумява да се сработи отлично. Смятам, че нашата клиника има огромен капацитет, тъй като в нея работят в действителност качествени фрагменти.
– Когато пристигна коронавирус рецесията вие бяхте едно значимо звено със сериозна натовареност. Какво се случи тогава?
Ковид рецесията беше, може би, най-трудният интервал от професионалната ми кариера. Първоначално ние не знаехме с какво се сблъскваме. Беше ни ясно, че е болест, която в огромен % от случаите се усложнява прекалено много и води до тежки проблеми от страна на другите органни системи и най-много на дихателната. Нямаше конкретизирани протоколи за лекуване, за държание, нямаше добре подготвен личен състав, нямаше добре оборудвани отделения, които да одобряват тези заболели. Беше мъчно първоначално да се сътвори организация за работа.
Благодарение на напъните и координацията на Областния действен щаб и чиновниците на Регионална здравна ревизия – Пловдив, получихме поддръжка от екипите на други лечебни заведения, които бяха командировани, с цел да оказват помощ за лекуването на нашите пациенти.
Създадохме поделение за коронавирус пациенти в административния блок на Инфекциозна клиника. В продължение на съвсем две години това поделение беше цялостно. Неговият потенциал се свеждаше до 19 кревати и доста рядко оставаха незаети кревати и апарати за механична вентилация.
Имаше и различен проблем. Беше мъчно да успеем да съчетаем работата в нашата клиника, която не спря и за минута, с работата в коронавирус отделението. Персоналът ни работеше по едно и също време и на двете места. Смея да кажа, че сътрудниците направиха в действителност, да не споделям чудеса, само че направиха повече, в сравнение с съм очаквал. Проявиха огромна неустрашимост, нямаше човек, който да се отклони от работата. Нито един не избяга от отговорността и от натоварването, което му се постановяваше да поеме и което беше в действителност голямо.
Какво беше решението на болничното заведение за справяне с това състояние и застраховахте ли се за бъдещи сходни обстановки?
Поради тежката епидемиологична конюнктура и огромния брой болни с коронавирус, управлението на болничното заведение, дружно с административния състав приспособиха в къси периоди част от Клиниката по инфекциозни заболявания за банкет на пациенти. Тогава с помощта на финансовата поддръжка на Министерството на здравеопазването успяхме да изградим нова постройка и да пристроим към този момент съществуваща, с цел да можем да разкрием още кревати. С получените средства успяхме да се снабдим със модерна инсталация за потребностите на пациентите.
В момента, от страна на материална обезпеченост, имаме опция да поемем сходна рецесия. Дано не ни се постанова. Беше в действителност мъчно, големият брой смъртни случаи повлия прекалено много и на самите сътрудници.
– По какъв метод?
Чисто психически. Много е мъчно да работиш, да гледаш по какъв начин хората умират един след различен и да не можеш да направиш нищо за тях. Сблъскахме се с една болест, която увреждаше белия дроб толкоз, че по-голямата част от тези пациенти нямаха късмет да оцелеят.
– Страхувахте ли се и за самите себе си?
– Разбира се, че човек не може да махне с ръка на риска, който поема. Но и по сходен метод са бойците, които отиват на фронта. Те знаят, че вероятността да бъдат повредени или да загинат съществува. Това, за което аз съм горделив е, че нито един човек от личния състав, който работеше с коронавирус пациенти, не се болести на работното място. Тоест, ние успяхме да организираме цялата си активност по този начин, че да се предпазим от заболяване. Това демонстрира, че хората са подходили извънредно отговорно към работата си и са съумели да вземат задоволително ограничения да запазят себе си и своите близки.
– Какъв вид коронавирус пациенти приемахте?
– Спецификата ни на работа е, че е невероятно наш пациент да остане и за една секунда самичък. В другите отделения е друго – къса визитация, разпределяне на лекарства, а по-късно лекарят и сестрата отиват в кабинетите си. При нас 24 часа, 7 дни в седмицата, сестрите и лекарите бяха компактно до пациентите и се грижеха за тях без да могат да ги изоставен даже за момент. Не може да си визиите чувството – облечен в тези облекла, с очилата, с маските. Бяхме подсигурили опция на 6 часа да се почива за малко. Но толкова.
– Защо се постанова това бдение над пациента?
Това са пациенти, които са в сериозно положение. Над 90% от тях бяха на механична вентилация. Повечето имаха най-малко още една или две органни недостатъчности. Било то сърдечно-съдова, бъбречна, чернодробна, хематологична или друга. Във всеки миг при тези пациенти нещата се трансформират прекомерно бързо по тази причина няма по какъв начин да не бъдат под непрекъснато наблюдаване. Върху тях се работеше непрекъснато под голямо напрежение.
– Сега има ли такива случаи при вас?
В момента нямаме сериозно заболели пациенти с коронавирус. Еволюцията на заболяването е такава, че мина към доста по-леки форми, което уповавам се да продължи и в развиването на идващите варианти на този вирус. Но въпреки всичко се срещат понякога.
– Колко кревати има във вашата клиника и какъв вид пациенти идват?
Нашето поделение има 22 кревати. В момента сме запазили 6 от тях за коронавирус пациенти, в случай че се наложи да бъдат лекувани, тъй като те би трябвало да са изолирани. По време на огромната рецесия не беше допустимо това да стане в границите на КАИЛ, тъй като болните бяха прекалено много. Тогава трябваше да бъдем в непосредствена непосредственост до другите коронавирус пациенти, които бяха в инфекциозните отделения. Сега с изключение на нашите кревати, имаме и готовото поделение в Инфекциозна клиника с 20 кревати, добре оборудвано с апарати и в подготвеност да одобри нова спешна вълна.
– Колко време още мислите, че Ковид ще бъде с нас?
От тук нататък, Ковид постоянно ще бъде с нас, никой не би трябвало да се заблуждава по този въпрос. Ние в никакъв случай няма да забравим за тази болест. Надявам се тя да се преобрази в нещо като грип. Това е особено за вирусните инфекции, които се предават по въздушно капков път. Сега се чака да има грипна вълна, която съгласно мен, ще бъде много тежка и ще бъде евентуално по-тежка, в сравнение с е коронавирус сега. Трябва да имаме подготвеност и за тези пациенти.
Няколко години грипна зараза нямаше в България, както и в целия свят, тъй като през тези три години ограниченията против Ковид доведоха до ограничението на всички други респираторни инфекции. Хората изгубиха огромна част от имунитета си към грип, който по начало си имаха. Сега сме, по този начин да се каже, имунонаивни към този вирус. Още повече виждам, че има наклонност хората да не се имунизират по принцип, в това число против грип.
– Какви други пациенти приематe, с изключение на болни от Ковид?
Нашата клиника има най-разнообразни пациенти. Принципно, в доста лечебни заведения има профилирани интензивни отделения – кардиологично интензивно, неврологично интензивно, токсикологично и по този начин нататък. Нашето интензивно поделение е така наречен разбъркан вид – лекуваме всевъзможен вид пациенти в сериозно положение – с тежка пневмония, с декомпенсиран тежък диабет, с тежък инсулт, пациенти с тежки контузии, както и хирургични пациенти, които са заболели след оперативна интервенция. Тоест, ние лекуваме един огромен набор от сериозни положения.
– Интензивността в клиниката идва ли и от там, че се стичат пациенти и от много други градовe?
О, да. Ние сме най-голямото звено може би в България и доста пъти се постанова сериозни пациенти от други лечебни заведения, на които опциите им за хоспитализиране са лимитирани, заради някаква причина, да дойдат при нас. Скоро постъпи пациент от Хасково, където има и болница, и положително интензивно поделение, само че пациентът е в доста тежко сериозно положение и беше наведен тук.
– Това е огромен размер от работа. Имате ли задоволително фрагменти и експерти?
Проблемът с фрагментите стои в цялата страна, освен в звено медицина. Проблем е намирането на лекари анестезиолози, само че изключително на медицинските сестри. Една здравна сестра, с цел да работи в поделение като нашето би трябвало да придобие висока подготовка.
Все още има млади лекари, които желаят да порастват и да се развиват в нашата компетентност. Даваме терен за изява на положителните специализанти, по тази причина последните години имаме сериозен напор от млади, кадърни, амбициозни хора. Средният триумф от следването им по медицина е сред 5.50 и 6.00. Това ми дава отношение откровено да се надявам, в близко бъдеще нашата компетентност да бъде оценена по достолепие.
Визитка:
Проф. Чавдар Стефанов е шеф на Клиниката по анестезиология и интензивно лекуване в УМБАЛ „ Свети Георги “ и началник на Катедра по анестезиология, незабавна и интензивна медицина – МУ – Пловдив; Член е на Експертния съвет по Анестезиология и интензивна медицина към МЗ; Републикански съветник по Анестезиология и интензивна медицина; Бивш ръководител на Дружеството на анестезиолозите в България.
Завършил е медицина в Пловдив през 1988 година, придобива компетентност през 1993-а и от този момент работи в най-голямата болница в Южна България. От 2013 година е професор по анестезиология и интензивно лекуване, като пази дисетрация за лекар по медицина на тематика „ Имунологични инфламаторни маркери на тежък сепсис “, втората му дисертация за лекар на медицинските науки е върху лекуването на тежка пневмония в интензивно поделение. Има над 150 изявления в профилирани научни издания, участник е в десетки монографии и учебници по медицина, в редколегията е на няколко профилирани научни списания по анестезиология и интензивно лекуване.
Лекар на годината за Пловдив през 2011 година Завършил е и здравен мениджмънт. Две години е бил ръководител на Националното сдружение по анестезиология.
В кабинета си е окачил на стената библейската сцена Възкръсването на праведния Лазар. Това е първият документиран случай на сполучлива реанимация, майтапи се проф. Стефанов.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ