Путин не може да избяга от историята
Има модел в историята на Русия и той може да настигне Владимир Путин, пише The New Yotk Times.
Под ръководството на царете и по-късно на комисарите съветските управници изтръгнаха големи жертви от своя народ, с цел да реализиран силата, империята и уважението, които смятаха, че се поставят на Русия, без значение дали по силата на голямото си пространство, естествено благосъстояние, просвета, идеология или просто силата си, единствено с цел да открият в един миг, че по пътя са изгубили изтощената си, очукана нация.
Егор Гайдар, вундеркиндът, оформил първите посткомунистически промени в Русия, размишляваше върху този повтаряем модел в публикация във вестник Известия през 1994 година, чудейки се - както мнозина в Русия и на Запад по това време - дали моделът ще се повтаря след разпадането на Съветския съюз. " Надпреварата на Русия за място в цивилизования свят припомня преследването на Ахил на костенурката ", написа Гайдар. " Чрез гигантски старания Русия ще успее да настигне и изпревари, изключително във военните технологии. И въпреки всичко светът неусетно, само че устойчиво ще продължи напред и още веднъж след позорни и криволичещи неуспехи страната ще се прегрупира за скок и да направи ново клатене и всичко ще да се повтори ".
Близо 30 години по-късно безмилостните старания на Владимир Путин да възвърне Велика Русия посредством груба мощ, в процеса на скъсване на Украйна с шокираща свирепост и намаляване на личната му страна за десетилетия напред, наподобява попадат в модела на Гайдар. Това, което Путин възнамеряваше като бърз марш към Киев за определяне на колаборационистки режим, се трансформира в неловко и скъпоструващо безучастие, като Русия от ден на ден бе принудена да отстъпва, както направи неотдавна, когато разгласи оттегляне от Херсон.
Друг е въпросът дали руснаците са достигнали точката на изкривяване. Значителният наказателен уред на Кремъл е на въоръжение от началото на нашествието, смазвайки всяка съпротива против войната в Украйна. Дори наричането на войната по различен метод с изключение на " специфична военна интервенция " може да бъде закононарушение. И най-силната теза на Путин, че " загубата " на Украйна съставлява унизително намаление на Русия от статуса на суперсила, към момента отеква измежду хората, израснали в руския възторг, в който империята беше надалеч по-силна връзка от национализма.
И въпреки всичко, без значение дали руснаците в действителност одобряват изменящите се оправдания на Путин за войната, излиза наяве, че има граници на това, което те са подготвени да платят за неговите реваншистки фантазии. Десетки хиляди съветски мъже се втурнаха към границите, откакто Путин разгласи всеобща готовност, присъединявайки се към стотиците хиляди от най-хубавите и най-умните, които са избягали от началото на войната. Междувременно прокремълски ястреби започнаха намерено да подлагат на критика некомпетентността на съветските военни командири и големите жертви, които Русия понася.
Преди оповестяването на скорошната всеобща наборна военна работа, последвано от оповестяването на военно състояние в окупираните от Русия региони на Украйна, към 30% от руснаците, които бяха помолени от прокремълски социолог да опишат преобладаващото въодушевление на хората към тях, споделиха, че са разтревожени. След постановлението този брой е повишен до 69 %. Измерването на безпокойството е един от методите, по които анкетьорите усещат националния пулс, когато показват угриженост, че " специфичната военна интервенция " носи сериозен риск.
Следенето на националните настроения е сериозно и за Кремъл, макар че несъмнено равнище на безпокойствие е в негов интерес. Голяма част от насаждането на боязън от Путин е ориентирано по-малко към опитите да сплаши Украйна или Запада, колкото към задържането на руснаците на борда. Приказките за неонацистите, НАТО пред портите или декадентски Запад, който се нахвърля в смъртната си мъка, дружно с редкия намек за евентуален нуклеарен Армагедон, всичко това провокира надълбоко вкоренени национални страхове измежду руснаците, наследени от Втората международна война и Студена война. Но защото нашествието се проточи, Путин трябваше да извика (като лъжливото оварче) " Вълк, вълк, вълк! " все по-рязко.
В последното му изявление, нормално маратонско появяване пред следения от Кремъл спорен клуб Валдай, на 27 октомври, лъжливостта на един " нападателен, вселенски, неоколониален " Запад, умножаващ половете, беше преобладаващата тематика, като Украйна беше представена единствено като образец за злото, на което е кадърен Западът.
И въпреки всичко даже пред тази кротка аудитория модераторът внесе нотка на безпокойствие и подозрение по отношение на войната. " Владимир Владимирович, вашето решение да започнете специфична военна интервенция през февруари беше, несъмнено, огромна изненада за всички, в това число за болшинството съветски жители ", сподели Фьодор Лукянов, почитан външнополитически анализатор. " Вие неведнъж сте обяснявали логиката и аргументите, знаем, само че въпреки всичко това са решения от подобен мащаб, които евентуално не се вземат без специфичен напън. Какво се случи преди този момент решение? "
Путин даде шаблонния си отговор за нуждата от отбрана на руснаците в Донбас, но Лукянов продължи: " Имате ли възприятието, което, почтено казано, има в обществото, че врагът е бил недооценен? "
Отговорът на Путин, несъмнено, беше негативен. Той инстинктивно знае, че тирания като неговата се основава частично на страха, само че също и на способността му да проектира облик на мощ, подготвеност и сигурност. С дребен опит в демокрацията, руснаците обичайно се задоволяват да поверят ръководството си на мощен " наемодател " или стопанин, стига той да обезпечава непоклатимост и да наподобява, че знае какво прави. Но в случай че този контракт бъде нарушен, както най-великият съветски стихотворец, Александър Пушкин, предизвестява в откъс, който всяка Русия знае наизуст: " Бог да ни пази да не забележим съветски протест, неправилен и безсърдечен ".
Путин осъзнава тази заплаха. Той постоянно разказва " цветните революции " в Украйна, които на два пъти изгониха подкрепяния от Русия президент, през 2004 година и 2014 година, като пагубни събития - подклаждани, несъмнено, от постоянно остроумен Запад. Той знае, че би трябвало да увери популацията си, че всичко върви по проект, че западните наказания не предизвикват никаква щета, че Русия ще възвърне своето великолепие.
" Да създадем Русия велика още веднъж " е тематика, която Путин създава в продължение на доста години, от недоволства за разпадането на Съветския съюз като " същинска покруса " до излияния на поглъщащото му възмущение от " по този начин наречения Запад " - всъщност Съединените щати - за това, че не приема Русия и него самия като еднакъв в световната мощ.
Той обилно употребява своето пренаписване на съветската история и просвета - както направи още веднъж в речта във Валдай, цитирайки, апропо, Солженицин и Достоевски - с цел да претендира за духовно предимство над Запада, който той вижда като декадентен и разлагащ се. Няма значение, че и двамата писатели са били репресирани от страната, руската и царската и че Русия е необятно възприемана като клептокрация.
Голяма част от рецензиите на Путин към Запада се споделят, несъмнено, от Запада. И въпреки всичко Путин подхожда не от осведомен разбор, а през руската призма, която надълбоко изкриви Запада и проектира върху него всички автократични и репресивни измами на Кремъл.
В това уравнение няма мека мощ, няма преценка на аргументите, заради които Украйна може да бъде по-привлечена от Европа, в сравнение с от Русия, а единствено сфери на надзор, разпределени съгласно разпоредбите за завладяване и надзор, които Западът отхвърли след Втората международна война. Копнежите на украинците нямат място в това; Мисията на Русия - на Путин - е да върне на Русия това, което й принадлежи по право на власт.
Що се отнася до въпроса на Лукянов за времето, става явно, че Путин, все по-изолиран по време на пандемията от Covid, е бил принуден да има вяра от своите подлизурски лакеи, че бърза инвазия неотложно ще смъкна държавното управление в Киев и ще върне Украйна назад в стадото и че Западът е стигнал прекомерно надалеч, с цел да направи нещо по въпроса.
Презумпциите бързо се оказаха пагубно неправилни. Но диктаторите, които държат неоспорима власт толкоз дълго, колкото Путин, не са склонни да признаят, че в миналото бъркат.
Следвайки модела, обрисуван от Гайдар, Путин отговори на неуспехите, като изиска още повече жертви от руснаците за все по-жестока война. Но както откриха неговите прародители, освен това трагично, търпението на нацията им не е безгранично.
Под ръководството на царете и по-късно на комисарите съветските управници изтръгнаха големи жертви от своя народ, с цел да реализиран силата, империята и уважението, които смятаха, че се поставят на Русия, без значение дали по силата на голямото си пространство, естествено благосъстояние, просвета, идеология или просто силата си, единствено с цел да открият в един миг, че по пътя са изгубили изтощената си, очукана нация.
Егор Гайдар, вундеркиндът, оформил първите посткомунистически промени в Русия, размишляваше върху този повтаряем модел в публикация във вестник Известия през 1994 година, чудейки се - както мнозина в Русия и на Запад по това време - дали моделът ще се повтаря след разпадането на Съветския съюз. " Надпреварата на Русия за място в цивилизования свят припомня преследването на Ахил на костенурката ", написа Гайдар. " Чрез гигантски старания Русия ще успее да настигне и изпревари, изключително във военните технологии. И въпреки всичко светът неусетно, само че устойчиво ще продължи напред и още веднъж след позорни и криволичещи неуспехи страната ще се прегрупира за скок и да направи ново клатене и всичко ще да се повтори ".
Близо 30 години по-късно безмилостните старания на Владимир Путин да възвърне Велика Русия посредством груба мощ, в процеса на скъсване на Украйна с шокираща свирепост и намаляване на личната му страна за десетилетия напред, наподобява попадат в модела на Гайдар. Това, което Путин възнамеряваше като бърз марш към Киев за определяне на колаборационистки режим, се трансформира в неловко и скъпоструващо безучастие, като Русия от ден на ден бе принудена да отстъпва, както направи неотдавна, когато разгласи оттегляне от Херсон.
Друг е въпросът дали руснаците са достигнали точката на изкривяване. Значителният наказателен уред на Кремъл е на въоръжение от началото на нашествието, смазвайки всяка съпротива против войната в Украйна. Дори наричането на войната по различен метод с изключение на " специфична военна интервенция " може да бъде закононарушение. И най-силната теза на Путин, че " загубата " на Украйна съставлява унизително намаление на Русия от статуса на суперсила, към момента отеква измежду хората, израснали в руския възторг, в който империята беше надалеч по-силна връзка от национализма.
И въпреки всичко, без значение дали руснаците в действителност одобряват изменящите се оправдания на Путин за войната, излиза наяве, че има граници на това, което те са подготвени да платят за неговите реваншистки фантазии. Десетки хиляди съветски мъже се втурнаха към границите, откакто Путин разгласи всеобща готовност, присъединявайки се към стотиците хиляди от най-хубавите и най-умните, които са избягали от началото на войната. Междувременно прокремълски ястреби започнаха намерено да подлагат на критика некомпетентността на съветските военни командири и големите жертви, които Русия понася.
Преди оповестяването на скорошната всеобща наборна военна работа, последвано от оповестяването на военно състояние в окупираните от Русия региони на Украйна, към 30% от руснаците, които бяха помолени от прокремълски социолог да опишат преобладаващото въодушевление на хората към тях, споделиха, че са разтревожени. След постановлението този брой е повишен до 69 %. Измерването на безпокойството е един от методите, по които анкетьорите усещат националния пулс, когато показват угриженост, че " специфичната военна интервенция " носи сериозен риск.
Следенето на националните настроения е сериозно и за Кремъл, макар че несъмнено равнище на безпокойствие е в негов интерес. Голяма част от насаждането на боязън от Путин е ориентирано по-малко към опитите да сплаши Украйна или Запада, колкото към задържането на руснаците на борда. Приказките за неонацистите, НАТО пред портите или декадентски Запад, който се нахвърля в смъртната си мъка, дружно с редкия намек за евентуален нуклеарен Армагедон, всичко това провокира надълбоко вкоренени национални страхове измежду руснаците, наследени от Втората международна война и Студена война. Но защото нашествието се проточи, Путин трябваше да извика (като лъжливото оварче) " Вълк, вълк, вълк! " все по-рязко.
В последното му изявление, нормално маратонско появяване пред следения от Кремъл спорен клуб Валдай, на 27 октомври, лъжливостта на един " нападателен, вселенски, неоколониален " Запад, умножаващ половете, беше преобладаващата тематика, като Украйна беше представена единствено като образец за злото, на което е кадърен Западът.
И въпреки всичко даже пред тази кротка аудитория модераторът внесе нотка на безпокойствие и подозрение по отношение на войната. " Владимир Владимирович, вашето решение да започнете специфична военна интервенция през февруари беше, несъмнено, огромна изненада за всички, в това число за болшинството съветски жители ", сподели Фьодор Лукянов, почитан външнополитически анализатор. " Вие неведнъж сте обяснявали логиката и аргументите, знаем, само че въпреки всичко това са решения от подобен мащаб, които евентуално не се вземат без специфичен напън. Какво се случи преди този момент решение? "
Путин даде шаблонния си отговор за нуждата от отбрана на руснаците в Донбас, но Лукянов продължи: " Имате ли възприятието, което, почтено казано, има в обществото, че врагът е бил недооценен? "
Отговорът на Путин, несъмнено, беше негативен. Той инстинктивно знае, че тирания като неговата се основава частично на страха, само че също и на способността му да проектира облик на мощ, подготвеност и сигурност. С дребен опит в демокрацията, руснаците обичайно се задоволяват да поверят ръководството си на мощен " наемодател " или стопанин, стига той да обезпечава непоклатимост и да наподобява, че знае какво прави. Но в случай че този контракт бъде нарушен, както най-великият съветски стихотворец, Александър Пушкин, предизвестява в откъс, който всяка Русия знае наизуст: " Бог да ни пази да не забележим съветски протест, неправилен и безсърдечен ".
Путин осъзнава тази заплаха. Той постоянно разказва " цветните революции " в Украйна, които на два пъти изгониха подкрепяния от Русия президент, през 2004 година и 2014 година, като пагубни събития - подклаждани, несъмнено, от постоянно остроумен Запад. Той знае, че би трябвало да увери популацията си, че всичко върви по проект, че западните наказания не предизвикват никаква щета, че Русия ще възвърне своето великолепие.
" Да създадем Русия велика още веднъж " е тематика, която Путин създава в продължение на доста години, от недоволства за разпадането на Съветския съюз като " същинска покруса " до излияния на поглъщащото му възмущение от " по този начин наречения Запад " - всъщност Съединените щати - за това, че не приема Русия и него самия като еднакъв в световната мощ.
Той обилно употребява своето пренаписване на съветската история и просвета - както направи още веднъж в речта във Валдай, цитирайки, апропо, Солженицин и Достоевски - с цел да претендира за духовно предимство над Запада, който той вижда като декадентен и разлагащ се. Няма значение, че и двамата писатели са били репресирани от страната, руската и царската и че Русия е необятно възприемана като клептокрация.
Голяма част от рецензиите на Путин към Запада се споделят, несъмнено, от Запада. И въпреки всичко Путин подхожда не от осведомен разбор, а през руската призма, която надълбоко изкриви Запада и проектира върху него всички автократични и репресивни измами на Кремъл.
В това уравнение няма мека мощ, няма преценка на аргументите, заради които Украйна може да бъде по-привлечена от Европа, в сравнение с от Русия, а единствено сфери на надзор, разпределени съгласно разпоредбите за завладяване и надзор, които Западът отхвърли след Втората международна война. Копнежите на украинците нямат място в това; Мисията на Русия - на Путин - е да върне на Русия това, което й принадлежи по право на власт.
Що се отнася до въпроса на Лукянов за времето, става явно, че Путин, все по-изолиран по време на пандемията от Covid, е бил принуден да има вяра от своите подлизурски лакеи, че бърза инвазия неотложно ще смъкна държавното управление в Киев и ще върне Украйна назад в стадото и че Западът е стигнал прекомерно надалеч, с цел да направи нещо по въпроса.
Презумпциите бързо се оказаха пагубно неправилни. Но диктаторите, които държат неоспорима власт толкоз дълго, колкото Путин, не са склонни да признаят, че в миналото бъркат.
Следвайки модела, обрисуван от Гайдар, Путин отговори на неуспехите, като изиска още повече жертви от руснаците за все по-жестока война. Но както откриха неговите прародители, освен това трагично, търпението на нацията им не е безгранично.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ