Правилата за наследяване се запазват и при повторен брак
Има ли значение при заместничество и някакви специфични правила, в случай че наследодателят има още един брак?
Ф.К., София
-----------------------------------
Според българското наследствено право преживелият съпруг е доста значима фигура в хода на наследяването. Той освен е еднакъв на децата като унаследен дял, не единствено е приравнен с тях и като правоприемник по закон със непокътната част, само че и постоянно получава повече, тъй като взима и част от съпружеската имуществена общественост. Освен това, в случай че при наследяването няма деца, родители, внуци, братя, сестри или техни низходящи, брачният партньор даже получава цялото завещание.
Всички тези общи правила несъмнено важат и в случай че има още един брак. Става дума единствено за общите правила, тъй като всяко заместничество е доста самостоятелно като елементи, систематизиране, делби, участници.
Тук е значимо незабавно да се означи, че след развод съпрузите стопират да могат да се наследяват. Това значи, че първият брачен партньор не може да има искания за унаследен дял, в случай че някогашният брачен партньор почине. Той има равна част от съпружеската имуществена общественост - т.е. от всичко, добито по време на брака, само че единствено от него. Не може да желае нищо от персоналното имущество и сигурно нищо като наследяване от бивш съпруг.
При още един брак всеки брачен партньор влиза със своето имущество, което, категорично би трябвало да се означи, е персонално. Оттам нататък още веднъж се гради съпружеска имуществена общественост (освен в случай че не бъде определен режим на сватбен контракт или режим на откъснатост, което се случва към момента доста рядко). При СИО всичко новопридобито става общо.
И по-късно се съблюдават всички общи правила на заместничество, в това число и тези за заместничество сред съпрузи. Според ЗН съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете. Съпругът може на процедура да получи повече от един или няколко парцела от наследството. Ако да вземем за пример този парцел или парцели са добити в границите на брака, те с изключение на завещание са и съпружеска имуществена общественост (СИО). Това от своя страна значи, че при преустановяване на брака, в това число и заради гибел, преживелият брачен партньор автоматизирано придобива половината от въпросния парцел. Така в процедура по заместничество ще влиза единствено другата половина от парцела - тази, която е била на умрелия брачен партньор.
В ЗН се дефинира и че когато брачният партньор няма деца и наследява дружно с възходящи или с братя и сестри или с техни низходящи, той получава половината от наследството, в случай че наследството се е разкрило преди навършването на 10 години от сключването на брака. Ако обаче са минали 10 и повече години, брачният партньор получава даже 2/3 от наследството. А когато брачният партньор наследява дружно с възходящи - родители, баба, дядо, както и с братя и сестри или с техни низходящи, той получава една трета от наследството в първия случай (възходящи) и половината във втория (братя и сестри).
Съпругът има право и на непокътната част от наследството - това е част, избрана тъкмо от ЗН, с която наследодател не може да разполага, в случай че тръгне да завещава или подарява. Законът категорично дефинира, че " когато наследодателят остави низходящи, родители или брачен партньор, той не може със завещателни разпоредби или посредством подаяние да накърнява това, което съставлява тяхна непокътната част от наследството ".
Няма никакво значение и събитието, че съпрузите в действителност не са живели дружно при гибелта на единия. Ако няма влезнало в действие правосъдно решение за развод - било то исков ред или по взаимно единодушие, те се наследяват на общо съображение.
Ф.К., София
-----------------------------------
Според българското наследствено право преживелият съпруг е доста значима фигура в хода на наследяването. Той освен е еднакъв на децата като унаследен дял, не единствено е приравнен с тях и като правоприемник по закон със непокътната част, само че и постоянно получава повече, тъй като взима и част от съпружеската имуществена общественост. Освен това, в случай че при наследяването няма деца, родители, внуци, братя, сестри или техни низходящи, брачният партньор даже получава цялото завещание.
Всички тези общи правила несъмнено важат и в случай че има още един брак. Става дума единствено за общите правила, тъй като всяко заместничество е доста самостоятелно като елементи, систематизиране, делби, участници.
Тук е значимо незабавно да се означи, че след развод съпрузите стопират да могат да се наследяват. Това значи, че първият брачен партньор не може да има искания за унаследен дял, в случай че някогашният брачен партньор почине. Той има равна част от съпружеската имуществена общественост - т.е. от всичко, добито по време на брака, само че единствено от него. Не може да желае нищо от персоналното имущество и сигурно нищо като наследяване от бивш съпруг.
При още един брак всеки брачен партньор влиза със своето имущество, което, категорично би трябвало да се означи, е персонално. Оттам нататък още веднъж се гради съпружеска имуществена общественост (освен в случай че не бъде определен режим на сватбен контракт или режим на откъснатост, което се случва към момента доста рядко). При СИО всичко новопридобито става общо.
И по-късно се съблюдават всички общи правила на заместничество, в това число и тези за заместничество сред съпрузи. Според ЗН съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете. Съпругът може на процедура да получи повече от един или няколко парцела от наследството. Ако да вземем за пример този парцел или парцели са добити в границите на брака, те с изключение на завещание са и съпружеска имуществена общественост (СИО). Това от своя страна значи, че при преустановяване на брака, в това число и заради гибел, преживелият брачен партньор автоматизирано придобива половината от въпросния парцел. Така в процедура по заместничество ще влиза единствено другата половина от парцела - тази, която е била на умрелия брачен партньор.
В ЗН се дефинира и че когато брачният партньор няма деца и наследява дружно с възходящи или с братя и сестри или с техни низходящи, той получава половината от наследството, в случай че наследството се е разкрило преди навършването на 10 години от сключването на брака. Ако обаче са минали 10 и повече години, брачният партньор получава даже 2/3 от наследството. А когато брачният партньор наследява дружно с възходящи - родители, баба, дядо, както и с братя и сестри или с техни низходящи, той получава една трета от наследството в първия случай (възходящи) и половината във втория (братя и сестри).
Съпругът има право и на непокътната част от наследството - това е част, избрана тъкмо от ЗН, с която наследодател не може да разполага, в случай че тръгне да завещава или подарява. Законът категорично дефинира, че " когато наследодателят остави низходящи, родители или брачен партньор, той не може със завещателни разпоредби или посредством подаяние да накърнява това, което съставлява тяхна непокътната част от наследството ".
Няма никакво значение и събитието, че съпрузите в действителност не са живели дружно при гибелта на единия. Ако няма влезнало в действие правосъдно решение за развод - било то исков ред или по взаимно единодушие, те се наследяват на общо съображение.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ