Има ли такова място, където да е събрано само най-хубавото

Има ли такова място, където да е събрано единствено най-хубавото от България? Където еднопосочно да има единствено позитивни страсти и всеки, който попадне да се усеща добре и да желае да отиде, да види и да опита всичко? Или сме към този момент толкоз разочаровани, че не можем да го направим…

Турците в Берлин могат и го вършат! Всеки, който е ходил в Истанбул знае, че той не е единствено град на красиви хора и подредени магазини, че храната е всякаква и кичът постоянно прелива от сергии и дюкяни, само че това го няма тук. Снощи бяхме в идеалния Истанбул и съм сигурна, че за всеки това място стана близко и симпатично.

Фестивалът „ Духът на Истанбул в Берлин “ се организира в една остаряла фабрика, по немски спретната и чиста, в която на много огромна повърхност са ситуирани дребни павилиони с обичайни артикули и занаяти, няколко бара, места за ядене и огромна сцена. Още на входа всеки клиент получава карта на събитието с програмата по часове (и минути – в Берлин сме все пак) и ваучър, с който има право на две безвъзмездни напитки и две безвъзмездни порции храна.Всичко, с което свързвам Истанбул, беше тук – сергии с шалове и шарени портмонета, бродирани с железни влакна, облекла за ориенталски танци – и уроци на един огромен екран – учителят, прочее, беше мъж! Турска мода – дизайнерски плетени облекла и блузи от същинска коприна, в черно или пастелни цветове, очевидно подбрани да се харесат на немските купувачи. Всякакви вълшебни смазки и къна. Ядки и баклавички, шиш-кебап и кюфтета – до края на вечерта всички германци можеха да споделят „ кьофте “. Турски фризьорски салон – наконтени дамски фризьори, които театралничат и работят с обсег, със специфични колани с принадлежности, които рядко влизат в приложимост, само че пък са толкоз ефектни. Бръснарница – несъмнено едно от най-интересните места – с всички старовремски табиети – пяната се прави с четка в легенче, бръсне се с същински бръснач и най-после дребните косъмчета по ушите се изгарят с огън. Публиката беше многочислена като в спектакъл.

През това време на сцената имаше представления, ориенталски танци – красиви и къси и обичаните ми „ Баба Зула “…

Духът на Истанбул беше в Берлин. Иска ми се и София да пристигна такава – красива и невероятна.