Адвокат Божидар Терзийски: Похитителят на Наталия може да получи 10

Адвокат Божидар Терзийски: Похитителят на Наталия може да получи 10 година затвор

Адвокат Божидар Терзийски разяснява трите случая, които провокират най-силен публичен интерес – отвличането на 11-годишната Наталия, злополуката с четирима починали и следствието, известно като „ Петрохан – Околчица “.
В диалога за „ Телеграфно подкастът “
той очерта вероятните правни квалификации, наказванията, планувани в закона, и обърна внимание на правилата, по които съдът дефинира присъдите.

Още при започване на диалога Терзийски слага акцент върху това, че следствията по трите случая към момента не престават и окончателните обстоятелства не са открити.
Телеграфно подкастът
„ Адвокатите работят с обстоятелства, а не с догатки, а по трите случая обстоятелствата към момента не са открити “, споделя той.
Отвличането на 11-годишната Наталия
По думите на Терзийски казусът с отвличането не следва да се преглежда като едно закононарушение, а като допустимо цялост от няколко обособени действия, в случай че всички изказвания бъдат потвърдени в хода на следствието.
Според него най-тежкото обвинение е самото похищение на малолетно дете.
За това закононарушение законът планува наказване от 7 до 15 години отнемане от независимост.
Ако се откри, че майката на детето действително е била вързана срещу волята си,
това съставлява настрана закононарушение – незаконно отнемане от независимост, за което законът планува наказване до 5 години затвор.

При потвърждаване на данните за породени телесни повреди при изискванията на домашно принуждение законът планува наказване до 4 години отнемане от независимост.

Терзийски обръща внимание и на един от най-често задаваните въпроси след сходни случаи – дали всички санкции се събират.
„ Тук идва въпросът, който множеството хора си задават неверно.
В България наказванията не се събират.

Съдът постанова наказване за всяко закононарушение, след което дефинира едно общо, най-тежко “, изяснява той.

Според оценката му, ако съдът дефинира наказване към междинния размер за отвличането, най-вероятната присъда би била към 10 години отнемане от независимост.
Той показва и вероятните утежняващи условия.
Ако се удостовери, че търсеният е престъпно проявен, правосъдното му минало би имало значение при определянето на наказването и може да насочи съда към по-висок размер в границите на закона.

По тематиката за издирването Терзийски поддържа решението на Министерство на вътрешните работи да ограничи публичността и да изтегли доброволците от акцията.
Според него по-малкото гласност усилва възможностите търсеният човек да бъде открит.
Катастрофата с четирима починали

Втората тематика в диалога е тежката злополука с четири жертви.
По думите на Терзийски използваната правна подготовка може да бъде „ изключително тежък случай “.
След измененията в Наказателния кодекс от предишното лято за сходно закононарушение законът планува наказване от 15 до 20 години отнемане от независимост или пожизнен затвор.
В същото време юристът отбелязва, че следствието следва да обясни всички обстоятелства към настъпването на произшествието.
Той позволява опция да бъде обсъждано и съпричиняване, защото рейсът е подхванал маневра, с която е препречил пътя.
Разговорът визира и последвалата акция против арестувани лица, упрекнати в рекет, насила, сводничество и склоняване към проституция.
По думите на Терзийски за закононарушението „ насила “ законът планува наказване от 3 до 10 години отнемане от независимост, а при дипломиран рекет наказването може да доближи до 15 години затвор.
 „ Петрохан – Околчица “
Третият случай, разискван в диалога, е следствието, известно като „ Петрохан – Околчица “.

Терзийски споделя за диалози с локални поданици, които, по думите му, са познавали Ивайло Калушев и останалите починали.

„ **Аз съм разговарял с доста локални хора, които са имали контакт с тях. Те се вживявали на някакви локални шерифи, които са отцепвали регион, не се е допускали други заради някаква причина** “, споделя той.
Според него съществуват въпроси към местата, на които тези хора са имали парцели.
„ Тези хора имат парцели на все стратегически места към границата – към турската, към сръбската граница, пък тези две граници са доста апетитни за доста неща “, показва Терзийски.
Собственият му случай след тежка злополука
В диалога юристът споделя и за злополука, в която самият той попада през 2023 година

По думите му автомобилът му е ударен откъм гърба от полски жител, който признал, че е задремал зад кормилото.
По това време Терзийски пътувал със фамилията си.
Той споделя, че индивидът в автомобила зад неговия е останал дълготрайно време в кома, а след това се придвижва с инвалидна количка.
Според Терзийски три години след злополуката делото към момента не е завършило.
Той изяснява това с събитието, че съдът е освободил непознатия жител против парична гаранция, след което той е напуснал България.

Адвокатът твърди още, че в експертизата по делото е разказан автомобил, друг от този, който го е блъснал.
Разказът му включва и преживелица от престоя му в болница след злополуката.
По думите му, до момента в който е бил в интензивното поделение на „ Пирогов “, при него са пристигнали адвокатски сътрудници с авансово готови контракти.
Той дефинира тази процедура като „ мафия “.
Предложение за смяна в закона

В края на диалога Терзийски слага тематиката за пътната сигурност и промени, които съгласно него могат да подкрепят контрола по пътищата.

Предложението му е законът категорично да признае записите от автомобилните видеорегистратори като доказателство.

Според него по този начин всеки жител би могъл да подава сигнал при открито нарушаване, а контролните органи да постановат наказания въз основа на записите.
Като образец Терзийски показва Гърция.
По думите му там потреблението на мобилен телефон зад кормилото се глоби с санкция от 350 евро и лишаване на свидетелството за ръководство за един месец.

Той отбелязва още, че българските водачи всекидневно слагат защитните си колани незабавно след прекосяването на границата с Гърция.