Има ли живот на Марс? Човечеството задава този въпрос в

Има ли живот на Марс? Човечеството задава този въпрос в продължение на епохи, а към момента няма явен и безапелационен отговор на него. Въпреки че в орбита към Марс работят непрекъснато пет орбитални задачи, а на повърхността пъплят два марсохода, отговорът на въпроса продължава да се изплъзва. Проблемът идва от това, че самият въпрос е комплициран – надалеч по-сложен, в сравнение с научната фантастика го прави да наподобява. В научно-фантастичните филми е ясно – в случай че нещо мърда и шава пред камерата, значи има живот. Но какво да кажем за една планета, на която на пръв взор има единствено скали и пясъци?

Да, има наблюдения и проучвания, които поддържат хипотезата, че на Марс има живот. Някои от тях са много безапелационни, само че все пак към момента не е открита тази находка, която да ни накара да създадем умозаключение с огромна убеденост.

Сега двама американски учени, Стивън Ръф и Джак Фармър, считат, че най-сетне са попаднали на диря, която се пояснява като доказателство за съществуването на живот.

През 2008 година учени, работещи с марсохода на НАСА “Спирит ”, рапортуваха, че са открити наноси от кварц. Това на пръв взор не е удивително изобретение, само че прави усещане формата на кварцовите наноси – те наподобяват на карфиол.

И преди на Марс са откривани структури със странни форми, само че във всички случаи се е намирало някакво безапелационно небиологично пояснение. Трябва да бъдем доста деликатни, когато вършим тълкувания, свързани с съществуването на живот, изключително в случай че тези тълкувания ги вършим единствено въз основата на снимков материал.

Но в този момент Ръф и Фармър се базират на обстоятелството, че в горещите извори и гейзерите, намиращи се в пустинята Атакама, се срещат структури, които мощно припомнят на марсианските. Предполага се, че силицият в изворите в Атакама преципитира под въздействието на микроби и е допустимо същият механизъм да е работил и на Марс.

Важно е да се означи, че заключението на двамата учени е докладвано на конференция на Американския геофизичен съюз през декември. Абстрактът на отчета е наличен в интернет. Това умозаключение обаче към момента не е оповестено в профилирано научно списание.

Но в случай че то се удостовери, несъмнено ще бъде най-важната находка за живота на Червената планета през последните няколко години!

И въпреки всичко, за какво учените са толкоз деликатни? Защо е толкоз мъчно да се даде безапелационен отговор на въпроса за марсианския живот?

Както означих нагоре, въпросът е много по-сложен, в сравнение с наподобява на пръв взор. Изглежда, че когато приказваме за уред, който търси живот на Марс, хората всеобщо си показват следното: някакъв академик дърпа една дръжка, апаратът взима проби от почвата и на екрана светва “Има живот! ” или “Няма живот ”.

Но не по подобен метод работят марсианските роботизирани станции. От една страна те снимат околния терен с камерите си, само че това, че дадена конструкция на Марс ни наподобява на нещо познато, не е доказателство. Освен това те вършат комплициран разбор на химичния състав на почвата. Марсоходът “Кюриосити ” има инструмент SAM, който включва газов хроматограф, мехлем спектрометър и лазерен спектрометър. Към тези принадлежности не се подава почвата незабавно след нейното изкопаване. Първо тя би трябвало да бъде нагрята, което довежда до освобождение на газове с по-проста конструкция и по-малка маса от тази на почвените частици. Както изяснява блогърката Емили Лакдауола, учените би трябвало да “вървят обратно ” – анализирайки тези газове, би трябвало да стигнат до първичния състав на почвата. Това, което учените виждат, са обособените молекулни маси. И те би трябвало да са доста деликатни в анализите – от време на време могат да сбъркат обещано вещество с друго заради околните маси. Например, в случай че открият вещество с маса 28 Далтона, това може да бъде молекулен азот или азотен окис.

Така че инструментът не е един елементарен апарат, който ни демонстрира “Има живот! ” или “Няма живот ”. Би било по-добре да създадем друга прилика – работата по търсенето на органични субстанции наподобява на счупена ваза и учените би трябвало да я подредят сходно на късчета от пъзел, с цел да стигнат до крайната форма.

Но даже и да забележим на Марс конструкция, която наподобява на жива и нейният разбор удостоверява съществуването на органични субстанции, това към момента не би било изрично и ясно доказателство, че фактически става въпрос за жив организъм. Има луни на Юпитер и Сатурн, които са геологично дейни и на тях са открити органични субстанции, само че те са зародили по небиологичен път. Трябва да се удостовери също по този начин съществуването на метаболитна интензивност, на признаци, че въпросната конструкция е усвоявала субстанции от околната среда и въз основата от тях си е изграждала субстанции за личните й потребности. Не на последно място – би трябвало да се удостовери, че въпросната конструкция е с локален, марсиански генезис, а не е с второстепенен, земен генезис, попаднала на Земята заради замърсяването от галактическите апарати.

Да, въпросът с живота на Марс е в действителност прекомерно комплициран. Още доста задачи би трябвало да бъдат извършени, с цел да му се даде безапелационен отговор.

В орбита към Марс към момента работи индийската автоматизирана станция “Марсианска орбитална задача ”. През януари учените, работещи по задачата, оповестиха, че към момента не са намерили и не престават да търсят метан – един от газовете, които свидетелстват за съществуването на възможна метаболитна интензивност. За търсенето на метан и други метаболитни газове през март тази година от космодрума Байконур ще излети ракетата Протон-М с руско-европейската автоматизирана станция “Екзо Марс 2016 ” – “Трейс Газ Орбитър ”. През 2020 година комплициран марсоход на НАСА ще организира сложни опити на повърхността.

Но даже и това може да не е задоволително, най-малко досега, в който не бъдат взети проби от Марс и не бъдат доставени на Земята за по-нататъшно проучване в наземни лаборатории. Досега всички марсиански задачи са били еднопосочни и отдалечени – т.е. изпращат се апарати, които организират опити на място и изпращат данните към Земята по радио. За провеждането на възвращаема задача до Марс ни би трябвало в двете посоки странствуване. Опит за такава задача може да бъде подхванат през идващото десетилетие от Русия – концепцията носи името “Марс-Грунт ”.