Има ли ефект от провеждането на обществени консултации по законодателни

Има ли резултат от провеждането на публични съвещания по законодателни начинания и стратегически документи? До каква степен се обръща внимание на изразените мнения от публични организации и обособени лица? Виждаме ли действителното им включване в законопроектите или се употребяват единствено за сведение? Според депутата от ПП-ДБ Даниела Божинова гражданските отзиви и законодателни начинания имат някакъв резултат, само че той сигурно не е задоволителен и не се отразява изключително на желанията на държавното ръководство. Биляна Гяурова от Българския институт за правни начинания разяснява, че опцията жителите да показват своето мнение е доста значима, тъй като това усилва публичността. Проблем е обаче, че задължението за осъществяване на публични разисквания важи единствено за Министерски съвет, само че не и за Народното събрание и ръководещите постоянно се възползват от този факт.

" От 2016 година в България има законодателство, което задължава изпълнителната власт да разгласява за публично разискване всички свои оферти за законодателни промени, наредби и стратегически документи. Това се случва през сайтаЕфектът от това се показва в по-голямата гласност на дейностите на изпълнителната власт, опцията за по-голяма осведоменост на жителите, само че и правото на обществото да насочва свои оферти и забележки ", сподели Биляна Гяурова от Българския институт за правни начинания и добави.

Съответният орган, който е предложил дадения план, той би трябвало да заключи всички направени по този метод оферти и те да бъдат предоставени на съответните специалисти в министерството или в Министерски съвет. Мога да кажа, че е имало случаи, в които наши оферти, оферти на сътрудници от други организации, са били взети под внимание. Може да не са признати на 100%, само че са били най-малкото разисквани.

Според народния представител от ПП-ДБ Даниела Божинова тези публични съвещания се организират официално и не се отразяват на желанията на законотворците. " По някой път даже се симулира тяхното осъществяване и даже, когато се проведат още веднъж по-скоро за сведения се вземат, само че не се отразяват съществено на крайния резултат. Така че това са неинтензивни форми на влияние на гражданското общество върху това, което се прави като политики, като нормативни актове. За страдание е по този начин. Това съм го следила като човек от гражданския бранш като началник на неправителствена организация и в този момент в Народното събрание, където съм депутат също виждам, че нямат огромно влияние тези цивилен отзиви и мнения на цивилен специалисти. Получава се по този начин, тъй като няма залог в тази ситуация. Не се изисква да се отговори на упованията на обществото и гражданската експертиза да бъде взета поради. По-скоро нашето законодателство изисква да обявите такава консултация и да я отчетете с някакви документи. Смятам, че мненията на дейните жители, изразени по този метод за обещано законодателство имат някакво значение, само че предложенията на жителите - те са с много слаба активност да влияят на органите на държавното ръководство "

Мнението на Божинова се удостоверява от последното интензивно публично разискване, обвързвано с предлагането на Министерски съвет за гратис обучение в държавните университети.Законодателните промени, провокираха бурна социална реакция и доста рецензии. В портала за публични разисквания са отразени 28 мнения, някои от които желаят изцяло отменяне на законопроекта, а други упорстват за промени, които да вкарат условия към използването на мярката, тъй че тя да не е на калпак. Резултатът – най-критичните мнения не се одобряват от изпълнителната власт, други се вземат единствено за сведение, а една дребна част се приема всъщност.

Пред Дарик Биляна Гяурова открои и още един значим акцент, приближаващ от обстоятелството, че условие за осъществяване на публично разискване няма за Народното събрание и това се употребява като малка врата от законотворците.„ Така като се върне обратно в годините може да се види, че след 2016 година, когато влязоха тези промени в Закона за нормативните актове, на процедура те започнаха напълно легално да бъдат заобикаляни. Процента на законопроекти, импортирани от народни представители и група народни представители се усили за сметка на законопроектите, които се внасят през Министерски съвет, тъй като въпреки всичко там процедурата е по-утежнена. За мен в огромна степен е политически обосновано. Някой път за отбрана някакъв съответен политически интерес на някоя политическа партия, а не на нашия публични интерес “уточни Гяурова и добави, чевсичко това утежнява качеството на законодателния развой и по тази причина се постанова закони да се трансформират по няколко пъти в къси периоди.

Проблем има и с цивилен начинания за законодателни промени, които постъпват в Народното събрание. Даниела Божинова посочи, че откогато е депутат не е видяла нито един случай, в който да е изпълнена цялата законова процедура във връзка с гражданските начинания:„ Постъпилите цивилен начинания те са общо взето от 100 до 20 000 подписа, тествани от ГРАО.Трябва да бъде това предложение на жителите прегледано в границите на три месеца, би трябвало да се уведоми основателя, инициативния комитет какво е мнението на Народното събрание. Това изисква закона, само че аз не съм видяла до момента веднъж да бъде спазено от Парламента. Това е огромно публично изпитание да съберете 20 000 подписа пот едно предложение и то просто да отиде в коша, тъй като по някаква причина органът, към който сте го отправили е престанал да прави активността си. “

Божинова изясни, че е належащо да бъдат направени законодателни промени, които да трансферират сходни цивилен начинания към идващ парламент при положение на предварително преустановен мандат.