Има известно увеличение на випускниците на университетите, които след завършването

Има известно нарастване на випускниците на университетите, които след завършването си работят това, за което са учили, само че към момента половината от тях се хващат на позиции, за които не се изисква висше обучение. Това остава най-големият проблем за бранша, демонстрират данните на рейтинговата система за 2019 година, която бе показана в МОН.

За пет години студентите у нас са намалели трагично - с 45 000 (17%). Спрямо 2018 година те са с 6000 по-малко. Това демонстрират данните от рейтинговата система на висшите учебни заведения за 2019 година, която бе показана в МОН. Завършилите висшисти от ден на ден намират работа, съответна на образованието си, само че към момента най-големият проблем остава това, че съвсем половината от тях стартират работа на позиции, които не изискват висше обучение, заключи Георги Стойчев, началник на екипа, който прави рейтингите. При дипломираните магистри ситуацията е по-добро, 60% от тях работят като висшисти, само че при бакалаврите на позиции, изискващи висше обучение, се осъществят единствено 36 на 100.

Този път системата е с нов дизайн и с разширени благоприятни условия за съпоставки. Направените в последните години промени в бранша стартират да дават резултат, има наклонност разпределението на студентите по професионални посоки да се усъвършенства, като понижава пренасищането с учащи се в Икономика, Право, Администрация и ръководство, само че се усилват учащите се за инженери, лекари, педагози, ветеринарни медици. Има разбъркване и вътре в самите посоки - понижават да вземем за пример студентите по Философия, само че се усилват тези по Психология. По-малко са обучаваните в Теория на изкуствата, повече - в Театрално изкуство, уточни Стойчев.

Безработицата при приключилите висше обучение понижава и в този момент е приблизително 2,2% - най-висока е за компетентност Социални действия (3,5%), най-ниска - за Военно дело (1%). Преди пет години безработицата при висшистите за доста от професионалните посоки беше сред 3 и 6%, регистрират създателите на системата, която е оценена интернационално като една от най-хубавите. Комплексната оценка на всичките 52 професионални посоки в 51 вуза у нас е направена въз основа на 40 обективи знака. На първо място в комплексната оценка, както и до момента, излиза Софийският университет, само че би трябвало да се регистрира, че броят на професионалните посоки в него е по-висок, в сравнение с в другите вузове, изясни Стойчев. Според министър Красимир Вълчев, през 2014 година е бил максимумът на " крайния демократизъм " в приема на студенти, когато във вузовете са влезнали 80 на 100 от зрелостниците, в този момент последователно приемът се понижава за повишение качеството на образованието.