Тъмната страна на емпатията
Има хора, които имат вяра, че политическата поляризация, която в този момент визира Съединени американски щати, най-сетне може да стартира да отшумява, в случай че последователите и членовете на двете партии в страната по някакъв метод съумеят да станат по-съпричастни една с друга. Ако сте един от тези хора, Американският политически теоретичен отзвук (APSR) има отрезвяващи вести за вас.
Миналата седмица APSR, едно от водещите списания в политическата просвета, разгласява изследване, което откри, че „ съчувствената угриженост не понижава партизанската неприязън в електората, а в някои връзки даже я изостря “, заяви Wired.com.
Проучването се състои от две елементи. В първата част американците, които означават висока степен на съпричастност, демонстрират по-високи равнища на „ афективна поляризация “, избрана като разликата сред рейтинга на сгода, който те дават на политическата им партия и рейтинга, който дават на противниковата партия. Във втората част на студентите беше показана вест за спорен оратор от противниковата партия, който посещава студентски кампус. Студентите, които са изкарали повече точки на скалата за съпричастност, е по-вероятно да приветстват старания за отвод на поле за изява на оратора.
И става по-зле. Студентите с високо равнище на съпричастност са по-склонни да се забавляват в случай че студентите, които стачкуват срещу речта наранят наблюдаващ, съчувстващ на оратора. Точно по този начин: Според това изследване хората, склонни към съпричастност, са предразположени към преднамереност.
Подобно на доста минали изследвания, и това мери равнището на „ съчувствена угриженост “, като ги пита какъв брой мощно са съгласни или не са съгласни с поредност от седем изказвания като „ Често имам загрижени усеща към хора с по-малко шанс от мен. “ Изглежда необичайно, че хората, които се разпознават с това изказване, могат да се забавляват от обстоятелството, че някой е ранен на митинг.
Представете си, че тези съпричастни хора чуват за гибелта на водача на ISIS Абу Бакр ал Багдади предишния месец. Не може да се отхвърли, че в деня на гибелта си Багдади е бил в прочут смисъл „ по-малко благополучен “ от тях - само че очаквате ли те да имат „ загрижени усеща “ към него? И ще се изненадате ли, в случай че оповестят, че в действителност те са се почувствали една концепция по-добре от гибелта му?
Това, което наподобява явно правилно в тази ситуация с Багдади е, че хората не разпростират безсистемно съпричастността и се оказва правилно и в по-малко рискови случаи - такива, които не включват терористични действия. Различни учени са разкрили „ бездна в съпричастността “ сред хора „ в група “ и такива „ отвън група “, каквато и да е тази група.
В едно изследване да вземем за пример футболни почитатели демонстрират повече терзание от болката, изпитвана от почитателите на обичания си тим, в сравнение с от болката, изпитвана от почитателите на противниковия тим.
Изследването открива, че хората с високо равнище на съпричастност преглеждат външната група по по-неблагоприятен метод (спрямо тяхната лична група), в сравнение с хората с ниска съпричастност; и че те могат даже да се насладят повече на страданията на някои членове отвън тяхната група, в сравнение с такива с ниско равнище на съпричастност. И тук казусът с Багдади се осветява.
В последна сметка американците с високо равнище на съпричастност евентуално по-остро усещат страданието на членовете на съгражданите им, които ба били обезглавени от групата, която управлява Багдади, в сравнение с тези с по-ниско равнище на съпричасност. И това може да прерасне допълнително неприязън към групата и нейния водач и пораждането на повече ненавист.
