Най-голямата буря в Слънчевата система може да не е толкова стара, колкото си мислехме
Голямото алено леке на Юпитер - стихия, по-голяма от цялата ни планета - е една от най-видимите особености на Слънчевата система, за която се счита, че е зародила скоро след изобретяването на телескопа, в случай че не и доста по-рано. Нови доказателства обаче сочат, че то е зародило през 1831 година и е било неправилно сметнато за продължение на предходно леке отпреди един век, което го прави доста, доста по-младо, в сравнение с се смяташе.
Адаптирането на телескопа за астрономически цели от Галилео за първи път разкрива характерности като луните на Юпитер и слънчевите петна. С усъвършенстването на инструментите астрономите виждат, че Юпитер има тъмни и светли линии, ситуирани паралелно на екватора му, като от време на време тъмните петна се появяват в нормално белите ширини.
През 1665 година Джовани Касини, увековечен с откриването на най-голямата празнота в пръстените на Сатурн, евентуално пръв оповестява за мрачен овал, прочут след това като " Постоянното леке ". Възможно е обаче отчетът от 1832 година да е за същото нещо. Тъй като петното се е въртяло дружно с Юпитер, то е можело да се види единствено за към пет часа, преди да изчезне в далечната страна, само че при изискване че наблюдаващият е бил толерантен, то постоянно се е прибирало, до момента в който други петна са се появявали и изчезвали. Така е до 1713 година, когато то избледнява и изчезва за 100 години.
През 1831 година петното се завръща и получава името Голямото алено леке, или най-малко по този начин гласи обичайна история. В книгите, отдадени на чудесата на Слънчевата система, нормално се показва, че бурята се е свила, с цел да бъде прекомерно дребна за скромните телескопи на XVIII век, след което се е възстановила. Като се има поради, че Голямото алено леке е променяло размера си неведнъж в продължение на съвсем два века - сега то разочарова феновете астрономи, като се свива до размера на Земята - тази история наподобява доста правдоподобна.
Според ново проучване обаче тя е и неправилна. Вместо това екип, управителен от професор Агустин Санчес-Лавега от Университета на Паис Васко, твърди, че Постоянното леке и Голямото алено леке евентуално не са свързани, което прави настоящето леке единствено на 193 години.
Постоянното леке и Голямото алено леке се намират в ниските и междинните южни ширини на Юпитер, което кара астрономите да ги смесват. Голямото алено леке обаче е алено, въпреки че към момента не знаем за какво (то има и синьо леке, въпреки че не е напълно синьо). През годините астрономите неведнъж са съобщавали, че са виждали Постоянното петно; създателите на новото проучване означават, че нито един от тях не се базира на цвят, макар че на картина, направена през 1711 година, се вижда червен нюанс.
Телескопите са се усъвършенствали постепенно през 118-те години, когато Юпитер е бил релативно без петна, само че колоси на астрономията като Шарл Месие и Уилям Хершел са описали планетата благодарение на телескопи по-добре от своите прародители, без да оповестяват за нищо на тази географска широчина.
Изследователите също по този начин настояват, че петното, което следим сега, евентуално е резултат от разстройване в потока от зонални струи на север и на юг от него. Това контрастира с по-често срещаните пояснения: обединение на голям брой по-малки вихри или супербуря. Екипът моделира образуването на антициклонална супербуря на Юпитер въз основа на гигантските 100-годишни стихии на Сатурн. Независимо от догатките си обаче те постоянно получават нещо по-малко от ранните описания на Голямото алено леке. Антициклоналните вихри се сливат на Юпитер, само че създателите откриват, че с цел да се получи нещо толкоз огромно като Голямото алено леке, то би трябвало да се върти доста по-бързо, в сравнение с сега.
Коригирането на възрастта на петното ще промени радикално метода, по който виждаме атмосферата на Юпитер. Ако едно леке съществува най-малко от 1665 година, то евентуално е било там доста преди този момент, може би в продължение на милиони години, без никой да е имал опция да го следи.
Тогава бурята, извисяваща се на 8 км над останалите облаци на Юпитер, ще се смята за съвсем непрекъсната част от нашата Слънчева система, а настоящето ѝ стесняване ще се обърне напълно скоро.
От друга страна, в случай че този разбор е правилен, Голямото алено леке може би е на крачка от своето битие, борейки се да издържи 200 години, преди да изчезне в дим от обогатен с амоняк водород.
Модерното леке от време на време е сравнявано с гигантско око, само че наподобява, че в случай че Юпитер следи по-малките планети, това става с дълги мигания.
Между 1665 година и 1831 година са се случили ужасно доста неща, тъй че в случай че Голямото алено леке в действителност се е образувало по времето, когато са почнали да се рапортуват още веднъж, то би било по-младо от междуградските железници (1830 г.) и компютрите (1822 г.). То обаче е малко по-старо от Джонатан, най-старата жива костенурка в света.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Адаптирането на телескопа за астрономически цели от Галилео за първи път разкрива характерности като луните на Юпитер и слънчевите петна. С усъвършенстването на инструментите астрономите виждат, че Юпитер има тъмни и светли линии, ситуирани паралелно на екватора му, като от време на време тъмните петна се появяват в нормално белите ширини.
През 1665 година Джовани Касини, увековечен с откриването на най-голямата празнота в пръстените на Сатурн, евентуално пръв оповестява за мрачен овал, прочут след това като " Постоянното леке ". Възможно е обаче отчетът от 1832 година да е за същото нещо. Тъй като петното се е въртяло дружно с Юпитер, то е можело да се види единствено за към пет часа, преди да изчезне в далечната страна, само че при изискване че наблюдаващият е бил толерантен, то постоянно се е прибирало, до момента в който други петна са се появявали и изчезвали. Така е до 1713 година, когато то избледнява и изчезва за 100 години.
През 1831 година петното се завръща и получава името Голямото алено леке, или най-малко по този начин гласи обичайна история. В книгите, отдадени на чудесата на Слънчевата система, нормално се показва, че бурята се е свила, с цел да бъде прекомерно дребна за скромните телескопи на XVIII век, след което се е възстановила. Като се има поради, че Голямото алено леке е променяло размера си неведнъж в продължение на съвсем два века - сега то разочарова феновете астрономи, като се свива до размера на Земята - тази история наподобява доста правдоподобна.
Според ново проучване обаче тя е и неправилна. Вместо това екип, управителен от професор Агустин Санчес-Лавега от Университета на Паис Васко, твърди, че Постоянното леке и Голямото алено леке евентуално не са свързани, което прави настоящето леке единствено на 193 години.
Постоянното леке и Голямото алено леке се намират в ниските и междинните южни ширини на Юпитер, което кара астрономите да ги смесват. Голямото алено леке обаче е алено, въпреки че към момента не знаем за какво (то има и синьо леке, въпреки че не е напълно синьо). През годините астрономите неведнъж са съобщавали, че са виждали Постоянното петно; създателите на новото проучване означават, че нито един от тях не се базира на цвят, макар че на картина, направена през 1711 година, се вижда червен нюанс.
Телескопите са се усъвършенствали постепенно през 118-те години, когато Юпитер е бил релативно без петна, само че колоси на астрономията като Шарл Месие и Уилям Хершел са описали планетата благодарение на телескопи по-добре от своите прародители, без да оповестяват за нищо на тази географска широчина.
Изследователите също по този начин настояват, че петното, което следим сега, евентуално е резултат от разстройване в потока от зонални струи на север и на юг от него. Това контрастира с по-често срещаните пояснения: обединение на голям брой по-малки вихри или супербуря. Екипът моделира образуването на антициклонална супербуря на Юпитер въз основа на гигантските 100-годишни стихии на Сатурн. Независимо от догатките си обаче те постоянно получават нещо по-малко от ранните описания на Голямото алено леке. Антициклоналните вихри се сливат на Юпитер, само че създателите откриват, че с цел да се получи нещо толкоз огромно като Голямото алено леке, то би трябвало да се върти доста по-бързо, в сравнение с сега.
Коригирането на възрастта на петното ще промени радикално метода, по който виждаме атмосферата на Юпитер. Ако едно леке съществува най-малко от 1665 година, то евентуално е било там доста преди този момент, може би в продължение на милиони години, без никой да е имал опция да го следи.
Тогава бурята, извисяваща се на 8 км над останалите облаци на Юпитер, ще се смята за съвсем непрекъсната част от нашата Слънчева система, а настоящето ѝ стесняване ще се обърне напълно скоро.
От друга страна, в случай че този разбор е правилен, Голямото алено леке може би е на крачка от своето битие, борейки се да издържи 200 години, преди да изчезне в дим от обогатен с амоняк водород.
Модерното леке от време на време е сравнявано с гигантско око, само че наподобява, че в случай че Юпитер следи по-малките планети, това става с дълги мигания.
Между 1665 година и 1831 година са се случили ужасно доста неща, тъй че в случай че Голямото алено леке в действителност се е образувало по времето, когато са почнали да се рапортуват още веднъж, то би било по-младо от междуградските железници (1830 г.) и компютрите (1822 г.). То обаче е малко по-старо от Джонатан, най-старата жива костенурка в света.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ