Има хора, които са направени от твърда материя – те

Има хора, които са направени от твърда материя – те са като стени, като къщи, издигнати без въображение, като тежки столове, които е мъчно да пренесеш, когато ти трябват, като неспирна поточна линия за произвеждане на морално остарели артикули. Трудно схващат или мъчно им се дощява да схванат. Почти постоянно имат готово мнение... Твърди, устойчиви хора – устойчиви към особеното, цялостни със съпротивителни сили за съвсем всичко.

Има и други хора, направени от потоци – гъвкави, само че поредни, изобретателни, неспирни, любопитни и вслушващи се, изменящи се като ентусиазъм на вятър в дълбока трева, като разстилащо се ехтене във висока планина, хора на смяната, на процеса, на вглеждането.

Защо въобще се занимавам да премислям на тази тематика?

Защото започнах доста ясно да виждам хората в тези две направления.

Мисля, че е обвързвано с работата и осъзнаването ми на един от енергийните ми центрове, т.е. на една от чакрите. Според авторитетните книги в хиндуизма и йога “манипура ” съставлява началото на духовния път, средищно място на съзнанието и подсъзнанието, кръстопът на енергийни канали. Тя е виновна за разбирането, което демонстрираме или по-скоро не демонстрираме – сила, която ни построява като отдадени войни, изпълнени с идея, само че и с експанзия, виновна за реализиране на крайните ни упоритости по здравословен или болестотворен метод.Този дисбаланс е напълно несъмнено, таман и точно поради метода, по който съм преследвала упоритостите си като твърда стена, като тежък стол, като непоклатимо мнение...През втория метод съм предходна и може би дори освен един път. И съм се снабдила с продължителен дисбаланс на една от жлезите си (за която в този момент настойчиво работя с разнообразни техники и сносно ми се получава). Този дисбаланс е напълно несъмнено, таман и точно поради метода, по който съм преследвала упоритостите си като твърда стена, като тежък стол, като непоклатимо мнение... Заради това, че не съм си разрешавала да се трансформирам, да се променям, да тека, да подминавам, да не помня, да намирам нови неща.

И различен път съм го казвала, само че да, жлезите ни са фини системи и са доста мощно податливи на нарушавания енергиен, прочувствен баланс в нас. В началото даже ендокринологът ми леко ме вбесяваше, като ми задаваше хиляди въпроси за метода ми на живот, за навиците ми, за вярванията и убежденията ми... Сега разбирам какво е търсел да разбере – търсел е къде тъкмо в всекидневието ми се явяват енергийните загради и запушвания, с цел да ми даде на практика насоки. Сега, като ми приказва за холистичен метод към проблемите на тялото, като че ли го разбирам.Писането стана средство за осмисляне, осъзнаване, а също и метод да отделя някои неща от себе си и да ги направя явни посредством концентрирането си върху тях и обличането им в думи.И да, тази тематика в живота ми сподели, че аз не съм чак толкоз твърдо и компактно тяло, че в действителност в цялостна степен имам и енергийна обвивка, освен анатомични органи. Че тази обвивка е действителна и ми оказва помощ за прочувствения ми баланс, в случай че се грижа добре за нея.

Има много способи да се грижа силата ми да не се застоява и утаява. За дишането съм казвала нееднократно, за чистенето – като всеобхватна процедура, вътрешна и външна, също.

Сега мога да прибавя и писането – като средство за осмисляне, осъзнаване, а също и като метод да отделя някои неща от себе си и да ги направя явни посредством концентрирането си върху тях и обличането им в думи. Един тип отговорно и продуктивно вглеждане.

Това ще е за през днешния ден. С плааааавен край.