Москва слезам не верит
Има филми, които можеш да гледаш доста пъти. Има и такива, които можеш да гледаш много-много пъти. Не знам какъв брой пъти гледах „ Москва слезам не верит “, само че сигурно са повече от 15. Някак цялото ми детство мина в това непрестанно попадане на някоя от двете серии на кино лентата по каналите. След излизането му през 1979 той просто не слиза от телевизионните стратегии, а макар че сме го гледали нееднократно отново стопираме на кино лентата и оставаме загледани в екрана. Повтаряйки смешните реплики, знаейки кой е идващия кадър, само че запленени от историята на трите девойки толкоз, колкото и в деня на първото гледане.
„ Москва не сразу стоилась “, преди дни си пуснах песента „ Александра “, станала саундтрак на кино лентата, с цел да се усещам уютно. Тази красива ария с простоват текст основава чувството, което носи и целият филм – че всичко се подрежда, просто би трябвало да се бориш и да чакаш.
Но всичко по реда си.
Режисьорът на кино лентата Владимир Меньшов отхвърля сюжета. В първичния му тип той е доста простодушен и не съдържа всичките герои, които обичаме от години. Но филмът е умислен като подарък за всички руски дами по случай 8 март на 1979 години и Владимир заляга над текста, с цел да го добави и разшири. Подборът на снимачния състав също е белязан с премеждия, изключително откакто в ролята на основната героиня Катерина е определена Вера Алентова, брачната половинка на режисьора. Тя, дружно с останалите актриси се явява на проби и напълно не й е елементарно да работи с мъжа си - точно от нея той желае най-много на снимачната площадка. Но тежките моменти се заличават от стремглавия триумф на кино лентата, който носи невероятна популярност на актрисата, след него тя се трансформира в едно от най-разпознаваемите лица на руското кино. Позната освен в Съветския съюз, само че и отвън него.
Всъщност триумфът не е предстоящ. Филмът, изработен като по поръчка, тъй като партията споделя „ би трябвало “, споделя за ориста на три руски девойки, които от живота си в комуналната квартира доближават триумф – всяка по своему. И точно тази простичка история със ориси на хората в Съюз на съветските социалистически републики пленява всички. Филмът се гледа и поради сюжета, и поради визията му – някакво топло чувство по предишното, видяно не от историческа или политическа позиция, а от чисто човешкия метод на живот.
През 1980 година филмът получава „ Оскар “ за най-хубав задграничен филм. Една от версиите на историята с премията твърди, че самият режисьор не е поканен на церемонията и научава за Оскара от вечерното издание „ Новини “. Датата е 1 април и Меньшов счита, че е смешка и едвам по-късно схваща, че в действителност той и екипът му са били наградени. Според втората версия, той няма право да напуща страната поради няколко анонимни писма от негови сътрудници в Мосфилм, които охулват Меньшов като обезсърчителен руски жител и партията не му дава позволение да пътува.
Може да се досетите за какво режисьорът се трансформира в „ обезсърчителен “ – единствено за първата година от излъчването му в кината, филмът е гледан от 93 милиона фенове. Твърди се, че на касите особено са казвали, че билетите са свършили, с цел да усилят интереса на тълпата, която чакала безусловно с часове, с цел да се снабди с билети за кино лентата. Но резултатът е един – тази година кино лентата навършва 34 години и любовта към него не секва. Интересът към актьорски състав отчасти е удовлетворен през 2006 година, когато издателство „ Ексмо “ издава книгата „ Москва не има вяра на сълзите: шест женски ориси “, в която наблюдава ориста на шест актриси, взели участие във кино лентата, само че това са детайлности. Факт е, че до ден сегашен филмът ни разплаква и разсмива и можем да го гледаме до пристъп, макар че помним репликите наизуст. Лично аз намирам това за вълшебно, тъкмо каквото би трябвало да бъде същинското кино!
Със основаването на YouTube канала на Мосфилм филмът е качен за свободно гледане, както прочее се случва и с доста други хитови филми, които стават налични в мрежата.
Първа серия
Втора серия
„ Москва не сразу стоилась “, преди дни си пуснах песента „ Александра “, станала саундтрак на кино лентата, с цел да се усещам уютно. Тази красива ария с простоват текст основава чувството, което носи и целият филм – че всичко се подрежда, просто би трябвало да се бориш и да чакаш.
Но всичко по реда си.
Режисьорът на кино лентата Владимир Меньшов отхвърля сюжета. В първичния му тип той е доста простодушен и не съдържа всичките герои, които обичаме от години. Но филмът е умислен като подарък за всички руски дами по случай 8 март на 1979 години и Владимир заляга над текста, с цел да го добави и разшири. Подборът на снимачния състав също е белязан с премеждия, изключително откакто в ролята на основната героиня Катерина е определена Вера Алентова, брачната половинка на режисьора. Тя, дружно с останалите актриси се явява на проби и напълно не й е елементарно да работи с мъжа си - точно от нея той желае най-много на снимачната площадка. Но тежките моменти се заличават от стремглавия триумф на кино лентата, който носи невероятна популярност на актрисата, след него тя се трансформира в едно от най-разпознаваемите лица на руското кино. Позната освен в Съветския съюз, само че и отвън него.
Всъщност триумфът не е предстоящ. Филмът, изработен като по поръчка, тъй като партията споделя „ би трябвало “, споделя за ориста на три руски девойки, които от живота си в комуналната квартира доближават триумф – всяка по своему. И точно тази простичка история със ориси на хората в Съюз на съветските социалистически републики пленява всички. Филмът се гледа и поради сюжета, и поради визията му – някакво топло чувство по предишното, видяно не от историческа или политическа позиция, а от чисто човешкия метод на живот.
През 1980 година филмът получава „ Оскар “ за най-хубав задграничен филм. Една от версиите на историята с премията твърди, че самият режисьор не е поканен на церемонията и научава за Оскара от вечерното издание „ Новини “. Датата е 1 април и Меньшов счита, че е смешка и едвам по-късно схваща, че в действителност той и екипът му са били наградени. Според втората версия, той няма право да напуща страната поради няколко анонимни писма от негови сътрудници в Мосфилм, които охулват Меньшов като обезсърчителен руски жител и партията не му дава позволение да пътува.
Може да се досетите за какво режисьорът се трансформира в „ обезсърчителен “ – единствено за първата година от излъчването му в кината, филмът е гледан от 93 милиона фенове. Твърди се, че на касите особено са казвали, че билетите са свършили, с цел да усилят интереса на тълпата, която чакала безусловно с часове, с цел да се снабди с билети за кино лентата. Но резултатът е един – тази година кино лентата навършва 34 години и любовта към него не секва. Интересът към актьорски състав отчасти е удовлетворен през 2006 година, когато издателство „ Ексмо “ издава книгата „ Москва не има вяра на сълзите: шест женски ориси “, в която наблюдава ориста на шест актриси, взели участие във кино лентата, само че това са детайлности. Факт е, че до ден сегашен филмът ни разплаква и разсмива и можем да го гледаме до пристъп, макар че помним репликите наизуст. Лично аз намирам това за вълшебно, тъкмо каквото би трябвало да бъде същинското кино!
Със основаването на YouTube канала на Мосфилм филмът е качен за свободно гледане, както прочее се случва и с доста други хитови филми, които стават налични в мрежата.
Първа серия
Втора серия
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ