„Спирам да ям сам пица с размерите на Аржентина“: Как работят обещанията
Има едно благопожелание, което гласи „ Нека всичките ви проблеми продължат толкоз дълго, колкото новогодишните ви обещания. “
Сред хилядите новогодишни цитати онлайн ще намерите и мъдрости като „ Щях да се откажа от всичките си неприятни привички за новата година, само че се сетих, че никой не обича хора, които се отхвърлят “ или пък „ Нова годината е нова опция да повторите остарели неточности по новаторски нови способи! “
Всички тези сентенции, несъмнено, са родени от обстоятелството, че още в първата седмица на новата година доста хора стартират да се питат “Защо си дадох този новогодишен обет ”, страхувайки се, че ще го нарушат до дни или пък, тъй като към този момент са го нарушили.
Има обаче един академик, който от дълго време следи по какъв начин в действителност новогодишните резолюции могат в действителност да работят и да ни водят към смяна за по-добро.
Дори и да сте уверени, че ще се откажете от проектите си още идната седмица, Джон С. Норкрос, професор по логика на психиката в университета в Скрантън, е разкрил, че изненадващо висок % от хората ги следват най-малко 6 месеца.
Новогодишните обещания обаче могат да доведат до забележителна смяна единствено когато са реалистични, съответни и насочени към реализиране на нещо положително, вместо към отбягване на нещо неприятно, споделя доктор Норкрос, който е един от първите учени, изследвали ритуала преди десетилетия.
С други думи, с цел да не неуспехите новогодишните си обещания, не би трябвало да се задачите прекомерно високо, само че пък нещо малко от рода на „ Ще направя всичко допустимо да не хапвам самичък пица с размерите на цялото семейство “ също не е положително начало.
По-добре започнете нещо ново, в сравнение с да борите остарял недостатък без необикновен триумф.
Новогодишните обещания могат да се окажат потребни, когато дават значим урок за напредъка, който не е нещо мигновено, а въпрос на неизменност, е посланието на доктор Норкрос, представен в публикация на The Wall Street Journal.
Обетите да се храним по-добре, да пием по-малко, да тичаме повече, да овладеем ново изкуство, да спрем да се ядосваме, да бъдем по-добри сътрудници или мениджъри и стотици други неща, които хората си дават обещание в блян за самоусъвършенстване, очароват доктор Норкрос, който споделя, че учи новогодишните обещания поради това, което съставляват. „ Вълнувам се от това по какъв начин хората се стремят да се трансформират сами “, споделя той.
Най-ранната му работа, обвързвана с новогодишните резолюции, стартира в края на декември 1985 година, когато той моли локална телевизионна станция в Пенсилвания да пусне банер, насърчаващ хората да се обадят на неговия екип за изследване на новогодишните обещания. Скоро се събират 200 доброволци, които се съгласяват да дадат следващи изявленията, с цел да се следи напредъка им в спазването на обетите.
Когато откривателите вършат прогноза какъв брой от тях ще се придържат към решенията си след 6 месеца, техните упования варират от 10% до 25%. Реалният брой се оказа 40%.
Въпреки че по-голямата част от хората се “провалят ” в спазването на обещанията си, доктор Норкрос е впечатлен от степента на триумф.
След като това първо изследване е оповестено през 1989 година, през 1995 година той организира различен опит. Неговите асистенти хващат телефонните указатели и стартират да звънят на инцидентен принцип на непознати в седмицата след Коледа. До новата година те интервюират 159 души с твърди клетви и 123 с не толкоз строги цели, чието държание наблюдават през идващите шест месеца.
Оказва се, че повече от 40% от хората с твърдо дадени клетви се придържат към тях, само че единствено 4% от хората с по-неангажиращи обещания са постигнали измененията в държанието си.
И въпреки всичко, множеството обещания, които си даваме на Нова година, в действителност са краткотрайни. Онези 40%, които са спазвали резолюциите си шест месеца в първото изследване на доктор Норкрос, са паднали до 19% след две години. От друга страна, всеки пети човек е съумял да промени нещо в себе си с помощта на новогодишните резолюции. Въпрос на позиция.
Пер Карлбринг, професор по клинична логика на психиката в Стокхолмския университет, също взема решение да направи сходно изследване, когато видя, че той има вяра в новогодишните обещания, само че приятелите му не.
Той желае да разбере кой е прав.
След като наблюдава държанието на повече от 1000 души през 2017 година, доктор Карлбринг и неговите сътрудници откриват нещо по-практично: методът, по който са дефинирани новогодишните обещания, оказва помощ да се дефинира какъв брой ефикасни са те.
Например, в случай че сте си дали дума да прекарвате по-малко време на телефона си, имате по-голям късмет, в случай че се ангажирате с повече четене на книги, в сравнение с в случай че изтриете Instagram профила си. Започването на нова активност е по-приятно от отказването на остаряла.
Всички знаем по какъв начин устройствата в джобовете ни ни разсейват. По-малко знае се по какъв начин те могат да ни оказват помощ да се съсредоточим. Това е феномен, който австралийският разработчик на програмен продукт Куентин Зерваас следи всяка година. Той основава приложение, наречено Streaks, представляващо лист със задания, който действа като игра. Когато потребителите си разпореждат ежедневни задания, те изпитват предпочитание и мотивация да ги изпълнят.
Такива приложения ви оказват помощ да си напомняте, че дребните непрекъснати стъпки вършат значими промени в живота ви, споделя Зерваас, съгласно който хората в никакъв случай не се отхвърлят да търсят способи да бъдат виновни към своите новогодишни обещания.
Сред хилядите новогодишни цитати онлайн ще намерите и мъдрости като „ Щях да се откажа от всичките си неприятни привички за новата година, само че се сетих, че никой не обича хора, които се отхвърлят “ или пък „ Нова годината е нова опция да повторите остарели неточности по новаторски нови способи! “
Всички тези сентенции, несъмнено, са родени от обстоятелството, че още в първата седмица на новата година доста хора стартират да се питат “Защо си дадох този новогодишен обет ”, страхувайки се, че ще го нарушат до дни или пък, тъй като към този момент са го нарушили.
Има обаче един академик, който от дълго време следи по какъв начин в действителност новогодишните резолюции могат в действителност да работят и да ни водят към смяна за по-добро.
Дори и да сте уверени, че ще се откажете от проектите си още идната седмица, Джон С. Норкрос, професор по логика на психиката в университета в Скрантън, е разкрил, че изненадващо висок % от хората ги следват най-малко 6 месеца.
Новогодишните обещания обаче могат да доведат до забележителна смяна единствено когато са реалистични, съответни и насочени към реализиране на нещо положително, вместо към отбягване на нещо неприятно, споделя доктор Норкрос, който е един от първите учени, изследвали ритуала преди десетилетия.
С други думи, с цел да не неуспехите новогодишните си обещания, не би трябвало да се задачите прекомерно високо, само че пък нещо малко от рода на „ Ще направя всичко допустимо да не хапвам самичък пица с размерите на цялото семейство “ също не е положително начало.
По-добре започнете нещо ново, в сравнение с да борите остарял недостатък без необикновен триумф.
Новогодишните обещания могат да се окажат потребни, когато дават значим урок за напредъка, който не е нещо мигновено, а въпрос на неизменност, е посланието на доктор Норкрос, представен в публикация на The Wall Street Journal.
Обетите да се храним по-добре, да пием по-малко, да тичаме повече, да овладеем ново изкуство, да спрем да се ядосваме, да бъдем по-добри сътрудници или мениджъри и стотици други неща, които хората си дават обещание в блян за самоусъвършенстване, очароват доктор Норкрос, който споделя, че учи новогодишните обещания поради това, което съставляват. „ Вълнувам се от това по какъв начин хората се стремят да се трансформират сами “, споделя той.
Най-ранната му работа, обвързвана с новогодишните резолюции, стартира в края на декември 1985 година, когато той моли локална телевизионна станция в Пенсилвания да пусне банер, насърчаващ хората да се обадят на неговия екип за изследване на новогодишните обещания. Скоро се събират 200 доброволци, които се съгласяват да дадат следващи изявленията, с цел да се следи напредъка им в спазването на обетите.
Когато откривателите вършат прогноза какъв брой от тях ще се придържат към решенията си след 6 месеца, техните упования варират от 10% до 25%. Реалният брой се оказа 40%.
Въпреки че по-голямата част от хората се “провалят ” в спазването на обещанията си, доктор Норкрос е впечатлен от степента на триумф.
След като това първо изследване е оповестено през 1989 година, през 1995 година той организира различен опит. Неговите асистенти хващат телефонните указатели и стартират да звънят на инцидентен принцип на непознати в седмицата след Коледа. До новата година те интервюират 159 души с твърди клетви и 123 с не толкоз строги цели, чието държание наблюдават през идващите шест месеца.
Оказва се, че повече от 40% от хората с твърдо дадени клетви се придържат към тях, само че единствено 4% от хората с по-неангажиращи обещания са постигнали измененията в държанието си.
И въпреки всичко, множеството обещания, които си даваме на Нова година, в действителност са краткотрайни. Онези 40%, които са спазвали резолюциите си шест месеца в първото изследване на доктор Норкрос, са паднали до 19% след две години. От друга страна, всеки пети човек е съумял да промени нещо в себе си с помощта на новогодишните резолюции. Въпрос на позиция.
Пер Карлбринг, професор по клинична логика на психиката в Стокхолмския университет, също взема решение да направи сходно изследване, когато видя, че той има вяра в новогодишните обещания, само че приятелите му не.
Той желае да разбере кой е прав.
След като наблюдава държанието на повече от 1000 души през 2017 година, доктор Карлбринг и неговите сътрудници откриват нещо по-практично: методът, по който са дефинирани новогодишните обещания, оказва помощ да се дефинира какъв брой ефикасни са те.
Например, в случай че сте си дали дума да прекарвате по-малко време на телефона си, имате по-голям късмет, в случай че се ангажирате с повече четене на книги, в сравнение с в случай че изтриете Instagram профила си. Започването на нова активност е по-приятно от отказването на остаряла.
Всички знаем по какъв начин устройствата в джобовете ни ни разсейват. По-малко знае се по какъв начин те могат да ни оказват помощ да се съсредоточим. Това е феномен, който австралийският разработчик на програмен продукт Куентин Зерваас следи всяка година. Той основава приложение, наречено Streaks, представляващо лист със задания, който действа като игра. Когато потребителите си разпореждат ежедневни задания, те изпитват предпочитание и мотивация да ги изпълнят.
Такива приложения ви оказват помощ да си напомняте, че дребните непрекъснати стъпки вършат значими промени в живота ви, споделя Зерваас, съгласно който хората в никакъв случай не се отхвърлят да търсят способи да бъдат виновни към своите новогодишни обещания.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ