Как да кажем на детето „не бива“, така че да ни чуе
Има една такава хумореска. На към година и половина детето е уверено, че се споделя „ Не бива “ или „ Недей “.
Трябва ли фактически на тази възраст толкоз постоянно да чува тези думи?
Да, то може да плесне мама по бузата, да дръпне баща за ухото, да бутне вазата на пода, да размаже тиквено пюре по диваните...
Трябва ли да му забраняваме тези почтени бели? И има ли риск несъразмерната независимост да го разглези?.
На тези въпроси отговаря психологът Мария Фурсова.
1. В диалога с детето използвайте интонация и гримаса
Думи като „ не “, „ недей “, „ не трябва “ естествено са нужни и няма по какъв начин да ги спестим. Важно е обаче да ги произнасяме с вярната интонация и най-много с гримаса, която демонстрира отрицание.
От доста ранна възраст детето се ориентира за реакцията на родителите и по невербални сигнали. То чудесно знае кое е разрешено и кое – не. Това му оказва помощ да се ориентира по какъв начин е организиран светът.
Със възбраните не бива да се злоупотребява. Защото, единствено когато опитва, то опознава света. И, в случай че това, което подхваща, не заплашва здравето му, го оставете да работи.
Наблюдавайте, не забранявайте.
Помнете, че доста от неговите дейности (когато разхвърля играчки по пода, рови в пръстта, рисува на всяка повърхнина, която доближава в къщи) са естествено държание и би трябвало да се намесвате само в краен случай.
Важно!
Ако прекалено постоянно и доста ограничавате детския интерес към света, вие рискувате да ограничите развиването му, но също по този начин и да обезцените смисъла на „ не трябва “ и „ недей “.
2. Забранявайте единствено това, което фактически би трябвало да се забрани
Всяка възбрана може да има доста нюанси – от меко превключване на вниманието до наказване. Родителите би трябвало ловко да сортират съответната форма.
Например, в случай че детето с интерес преглежда рулото с тоалетната хартия, а на вас това изобщо не ви харесва, му предложете да си играете на „ кученца “ и казусът ще се реши от самосебе си.
3. Развивайте емпатия
Ако детето посегне да бие мама или друго дете, майка му е длъжна да се намеси и да изясни, че това боли и е обидно. Може да му каже: „ Ако теб те бият, прелестно ли ще ти е? “
Ако разнася вазата из къщи и се страхувате, че ще я изпусне, кажете: „ Аз доста обичам тази ваза. И, в случай че се счупи, ще ми е доста мъчително! Може даже да се разплача! “
4. Грубостта заменете с уточнения
Постарайте се да проявявате авторитета си не внезапно и жестоко: „ Аз споделих – не, значи не трябва! “, а като обяснявате обстановката и пробвате да намерите по-добро решение.
Насилието ражда принуждение. А неаргументираните забрани – опозиция.
5. Говорете с него като с еднакъв
Когато забранявате каквото и да е, говорете за своите усеща и за последствията от неговото държание.
Не забравяйте, че вашето дете е най-хубавият ви другар.
Разговаряйте, обяснявайте, разказвайте му за своите усеща и прекарвания. Тогава има късмет за разрешите множеството от проблемите, без забрани, обиди и санкции.
