Има една китайска пословица: Ако не галиш котката, ще ѝ

Има една китайска поговорка: „ Ако не галиш котката, ще ѝ се разпадне гръбнакът “. Човекът не е котка, само че е „ тактилно подвластно " създание, т.е.: въздейства се от досег и милувка. И не може да живее без докосвания. Особено в детството си...

От генерации измежду народа ни битува мнението, че не трябва да държим новороденото дълго време на ръце, тъй като щяло да свикне и ще желае да е там от самото начало. Бабини деветини.
Новородените още не са съумели да свикнат с нищо, а се държат по друг метод. Едно бебе спи 5 часа поред, без да се буди, друго – дремне половин час и незабавно желае вниманието на мама. Но без значение от това кой какъв брой време спи, всички желаят настоятелно маминото внимание. 
Веднъж ми се наложи да посетя детска болница. Имаше една огромна стая с девет изоставени момченца и момиченца. Големите прозорци в стената към коридора ми даваха опция да следя изоставените мъничета. Контролираха ги през стъклото. На всеки три часа идваше сестра, с цел да ги подмие, да им смени памперсите, да ги преповие, да им даде бутилчиците с приспособено мляко. По пет минути на дете и още веднъж оставени сами за три часа. Нямаше кой да ги свикне тия дечица на ръце...
Сред тях имаше и такива, които спокойничко си дремваха, само че множеството ревяха бурно, викаха безутешно. 
Всяко дете се нуждае от тактилни чувства. И колкото е по-малко, толкоз по-силна е тази нужда. Докосванията са нужни за развиването на нервната система и за прочувственото контролиране. Докосванията са разбираемият метод да изразиш любовта си към бебето. Те са витално нужни. 
Учените са безапелационни, че децата, които биват докосвани повече, имат повече витална мощ от тези, които са докосвани рядко. Погалените, гушканите и нацелуваните порастват по-здрави физически и душевен. Трудностите, с които се сблъскват през живота си, са по-малко, в сравнение с при техните връстници, които са израснали в условия на „ тактилна депривация “.
Ето един образец. В един европейски дом за деца без родители смъртността при бебета била доста висока. Но едно от мъничетата, чието легълце било до входната врата, се развивало доста добре. То наддавало на тегло и било най-хармонично разрастващото се дете в дома. Оказало се, че дамата, която чистела стаята, нормално сядала до вратата по време на обедната си отмора. И до момента в който хапвала сандвича си, говорела на детенцето, галела го и го вземала на ръце, гушкала го от време на време...
Другият образец е също от дом за сираци. Едното от две близначета било родено с малформация - вълча уста. То трябвало да бъде вземано на ръце при храненето, а не както при останалите – бутилката с млякото да се подпира на одеялцето. Познайте, кое от двете близначета се развивало по-добре...
Носете си бебето на ръце, притискайте го до сърцето си, галете го, гушкайте го, масажирайте телцето му. Телесният контакт и докосванията остават значими за всяко човешко създание през целия му живот.
Ако бебето има мама, а мама има ръце, от това щастливо стичане на събитията би трябвало да се възползва несметно всеки. Времето лети бързо. Дните и нощите, в които мама ще може да държи бебето на ръце, ще отлетят доста бързо. Детето ще се научи да тича и да тича, ще му е доста по-интересно, в сравнение с да седи на ръцете на мама. Ще наедрее и мама към този момент няма да може да го носи. Така че наслаждавайте се на този възвишен контакт с най-скъпото ви създание.
Знаете ли какво е споделил по този мотив известният психолог Джеймс В. Прескът, шеф на Националния институт по детско здраве и човешко развиване (NICHD) от 1966 до 1980 година: „ Най-лесният и бърз метод да доведете бебето до меланхолия – да не го вземате на ръце и да не го носите “... Да, това е същият Прескът, който предлага детето да се кърми до 2-3 годишна възраст. 
Автор: Анна Бикова