Има два начина човек да гледа . Единият е постоянно

Има два метода човек да гледа. Единият е непрекъснато да си блъска главата към това за какво тази институция, монархията – несъответстваща, скъпа и с нулев коефициент на потребно деяние, съществува. Вторият е да се задълбочи и да се опита да разбере по-добре хората, които са без излаз в златната й клетка. Ние у дома избрахме този, макар че въпросът какъв е смисълът на това статукво, си остава.  На пръв взор животът на кралското семейство наподобява един безконечен празник – в резюме живот в разкош и „ привилегии, дадени им от Бог ”, както сподели кралицата майка в един от епизодите. В този епизод на нея и на Елизабет им се постанова да посрещнат група „ елементарни хора ” за пиар, защото към този момент е ясно, че отвън стените на двореца животът се движи все по-бързо, до момента в който на тях към момента прислуга им връзва връзките на обувките. Болезнена сцена, изиграна ослепително и от Виктория Хамилтън, и от Клеър Фой, в която им излиза наяве, че Короната навлиза в нова епоха и че в случай че желаят да запазят статуквото на привилегии и завета „ Короната би трябвало постоянно да победи ”, ще им се наложи да слизат при народа.

Вторият сезон хвърля и повече светлина върху връзките сред Елизабет и Филип, като на него е обърнато доста внимание. С изключение на един епизод (втори), Мат Смит е ослепителен в ролята на херцога на Единбург – Филип е човек с трагично детство, комплицирано минало, непоклатими убеждения по какъв начин би трябвало да наподобява и да се държи един същински мъж и потребност от години, с цел да разбере, че волният му дух и полигамия нямат място на позицията, на която е.

Елизабет, от своя страна, е в нещо като будна кома – толкоз е резервирана, студена и безизразна, че е ужасно. В същото време обаче човек непрекъснато й съчувства, тъй като Клеър Фой (която има огромен късмет за втори „ Златен глобус ”) играе всичките й страсти съвсем единствено с очи и съумява да съобщи това положение на непрекъснато страдалчество, в което, наподобява, се намира кралица Елизабет II в трийсетте си години.

Потресаващ е епизодът, отдаден на прошката, в който попълняме знанията си по история за ролята на абдикиралия крал Едуард VIII и неговата персонална драма. Зрителят си дава сметка и за това, че в случай че този човек не беше абдикирал, през днешния ден светът можеше да е доста друг (все отново Уиндзор са Сакс-Кобург и Гота, а Маунтбатън са Батенберг).

Трябва да се спомене и фокусът върху смления от Короната живот на принцеса Маргарет, който също е една от главните тематики, както и несъмнено, главните исторически събития и срещи за Елизабет II в края на 50-те и 60-те. Определено се усеща мощно неналичието на Чърчил, само че няма по какъв начин, това е историческа драма.

Филмът е изработен с извънреден почит към Короната и Елизабет II, няма нито една жълта нотка и целият сюжет има доста постоянен исторически подтекст, който е надалеч по-интересен от това съответно да се види на екран да вземем за пример някоя невярност на Филип. Така че, в случай че някой го чака, ще е отчаян. Това не е сапунена опера.

Netflix и тази година не са пестили пари – и най-минималните елементи, които виждаме на екрана, са исторически достоверни, макар че съответно тоалетът на Джаки Кенеди при срещата й с Елизабет II не беше.

В третия сезон към този момент няма да забележим Клеър Фой и Мат Смит, които с по-възрастни артисти. Ход, който персонално мен малко ме тормози. Елизабет и Филип от първи и втори сезон бяха изключителни и летвата е вдигната доста високо!