Спомняте ли си прегряването от 2011?
Илюстрация
За 2011 година оценките на Европейска комисия сочат, че фактическият Брутният вътрешен продукт на България е бил с 0.3% по-висок от оценения евентуален Брутният вътрешен продукт. Някой спомня ли си това прегряване?
Увеличаване
За 2011 година оценките на Европейска комисия сочат, че фактическият Брутният вътрешен продукт на България е бил с 0.3% по-висок от оценения евентуален Брутният вътрешен продукт. Някой спомня ли си това прегряване?
Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Георги Ганев
макроикономист, Център за демократични тактики В момента единственият отговор на въпроса " прегряваме ли " е малко и ясно " Не ". Още по тематиката
За кого падат налозите
Плануваното понижаване на корпоративната ставка в Съединени американски щати може да промени доста световната данъчна рамка
6 окт 2017
Готови ли сте за революцията
Дигитализацията към този момент прекатурва метода, по който се създава и продава. Прозорецът за благоприятни условия е необятно отворен за всички, а опасността е мнозина да останат зад борда
6 окт 2017
Така (не) се раждат страните
Все още не е късно Каталуня и Мадрид да проявят разсъдък и да си свидлив ръцете за ново съглашение за района
6 окт 2017
Ревизия увеличи растежа на стопанската система до 3.9% през 2016 година
Промяната е с 0.5 процентни пункта нагоре по отношение на предварителните данни с помощта на износа и потреблението
3 окт 2017
Производителността на труда форсира растежа си
Брутният вътрешен продукт се усилва с 3.6% през второто тримесечие на годината, индикаторът остава без смяна по отношение на експресните оценки на Национален статистически институт
5 сеп 2017 Дори настоящият Брутният вътрешен продукт да надвиши оценките за евентуалния, няма да е с толкоз, че да оправдае ограничения за изстудяване. През последните две седмици една имитация на министъра на финансите възбуди оживено разискване на тематика дали прегрява българската стопанска система. Извън злободневието и неизбежното неинформирано, от време на време даже недобросъвестно и постоянно гарнирано с политически опортюнизъм говорене по тази тематика, нейното покачване дава опция на макроикономистите да обяснят обществено, при нараснало равнище на публичен интерес, някои много комплицирани макроикономически концепции. С вярата, че от целия епизод публиката ще остане мъничко по-добре осведомена по тези въпроси.
В кейнсианската макроикономическа доктрина терминът " прегряване " има напълно ясно избран смисъл, само че той може да бъде свестен само в подтекста на разбирането на една друга идея, а точно тази за евентуалното равнище на произвеждане в стопанството, известно също и като стопански капацитет или евентуален БВП (БВП). Съвсем в резюме, евентуалното равнище на произвеждане е това, което би било създадено при дадените способи на организация на индустриалните и пазарните процеси и индустриални технологии и - основно значимо - при оптимално натоварване на индустриалните запаси.
Ресурсите са главно труд, другите форми на капитал, естествените дадености. От голямо значение тук е да се подчертае и запомни, че оптимално натоварване е друго от цялостно 100% натоварване. По редица аргументи (за които тук няма нито време, нито място) нито физическите средства за произвеждане (мощностите в икономиката), нито естествените запаси, нито трудовият запас е оптимално за обществото да бъдат 100% заети във всеки един миг и някакво равнище на незаетост (при труда незаетостта е известна като безработица) е належащо и потребно. Накратко, една стопанска система създава на капацитета си, когато употребява допустимо най-хубавата налична за нея организация, допустимо най-хубавите налични за нея технологии и оптимално натоварване на индустриалните запаси.
И по този начин, концепцията за прегряване се отнася до съответствие сред настоящо и евентуалното равнище на вкупом произвеждане. Текущото произвеждане може да се случи да е по-ниско от капацитета, само че може да се случи и да е по-високо от капацитета. Прегряване съществува тогава, когато по стичане на конюнктурни настоящи условия равнището на вкупом произвеждане в стопанството е по-високо от равнището на стопанския капацитет.
Това ни води до един изключително значим аспект в изявлението на министъра, който по някаква причина остава неусетен. Министърът не твърди, че българската стопанска система прегрява сега, в противен случай. Той твърди, че сега настоящото произвеждане е покрай, само че към момента под, капацитета на стопанската система.
В този смисъл никой в България през днешния ден не твърди, че в този момент, в този миг, българската стопанска система се намира в положение на прегряване. Затова и сега единственият, изцяло консенсусен, отговор на въпроса " прегряваме ли " е малко и ясно " Не ".
Но в същото време министърът ясно твърди, че в случай че настоящото вкупом произвеждане в България продължи да нараства със повишените темпове, с които министерството чака това да става в идните две-три години, то настоящото произвеждане би надвишило в някакъв предстоящ миг евентуалното равнище и България би изпаднала в положение на прегряване. И в случай че и когато това стане, съгласно него е допустимо да се наложат ограничения за " изстудяване ", т.е. за преднамерено закъснение на настоящото равнище на произвеждане, с цел да се върне то към евентуалното равнище.
Именно тази логичност на министъра е доказана от неговия заместител госпожа Петрова, която обаче дава доста значим ключ към разбирането и оценката на обстановката. А точно, потвърждавайки казаното от министъра, госпожа Петрова категорично се базира на моделите на министерството. Това конкретизиране отваря опция за по-конкретни размишления по тази тематика.
Ясно е, че моделите на министерството плануват по-висок напредък в средносрочен проект, в сравнение с са предвиждали при предходните иконометрични оценки на моделите, които евентуално са отпреди няколко месеца. Към това наблюдаване следва да се добави и фактът, че преди малко оповестената проверка на данните за брутния вътрешен артикул от Национален статистически институт демонстрира, че този по-бърз от до момента измервания напредък към този момент се случва не от последните тримесечия, а от година и половина насам (растежът за 2016 беше ревизиран с половин процентен пункт нагоре и към този момент се прави оценка на 3.9%). По силата на обикновена логичност това би трябвало да значи, че настоящото равнище на вкупом произвеждане настига евентуалното по-бързо, в сравнение с се смяташе до момента, и надлежно може да го надмине по-бързо, в сравнение с се е очаквало до неотдавна.
Но тук обикновената логичност е незадоволителна. Причината е, че всички съществуващи иконометрични оценки за евентуалното равнище на произвеждане в една или друга степен се основават на оповестените и на прогнозните данни за фактическия напредък. Когато повишените данни за растежа през 2016 и прогнози за 2017 и идващите години се включат в същите тези модели, доста е евентуално и оценката за евентуалния Брутният вътрешен продукт да се увеличи, т.е. и евентуалният Брутният вътрешен продукт да се окаже, че нараства по-бързо, в сравнение с се е считало до момента. При сходна преоценка превишението на настоящото равнище на произвеждане над евентуалното ще се отсрочи във времето и надали ще стане следващата година.
Освен това измерването и на в действителност протичащото се, и изключително на евентуалното равнище на произвеждане не е и не може да бъде изцяло тъкмо и постоянно има някаква неточност. Поради това даже когато данните за Брутният вътрешен продукт и оценките за евентуалния Брутният вътрешен продукт демонстрират известно превишение на първото над второто, това не безусловно значи прегряване – може да е просто неточност на измерването и в действителност стопанската система да не прегрява. При превишение на настоящото над евентуалното равнище на произвеждане от 1-2 процентни пункта това е доста сериозна опция, заради което и при сходни превишения не се смята, че е належащо безусловно да се вземат някакви ограничения за изстудяване на стопанската система. Разбира се, когато превишението стане 3-4 и повече процентни пункта (както беше в България през 2007-2008), тогава вероятността, че стопанската система фактически прегрява, е доста висока и сходни ограничения стават доста по-оправдани. Така че даже и настоящият Брутният вътрешен продукт на България да надвиши оценките за евентуалния й Брутният вътрешен продукт през идващите две-три години, това няма да е с задоволително доста, с цел да оправдае предприемането на ограничения за изстудяване.
Само за илюстрация - данните от осведомителната база на Европейската комисия, които съдържат оценките за евентуалния Брутният вътрешен продукт на България, сочат, че за интервала 2009-2018 година българската стопанска система създава или се чака да създава малко под капацитета си през всичките години като се изключи една. През 2011 оценките на Европейска комисия сочат, че в действителност създаденият Брутният вътрешен продукт на България е бил с 0.3% по-висок от оценения евентуален Брутният вътрешен продукт на България. Спомняте ли си прегряването от 2011?
За 2011 година оценките на Европейска комисия сочат, че фактическият Брутният вътрешен продукт на България е бил с 0.3% по-висок от оценения евентуален Брутният вътрешен продукт. Някой спомня ли си това прегряване?
Увеличаване
За 2011 година оценките на Европейска комисия сочат, че фактическият Брутният вътрешен продукт на България е бил с 0.3% по-висок от оценения евентуален Брутният вътрешен продукт. Някой спомня ли си това прегряване?
Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Георги Ганев
макроикономист, Център за демократични тактики В момента единственият отговор на въпроса " прегряваме ли " е малко и ясно " Не ". Още по тематиката
За кого падат налозите
Плануваното понижаване на корпоративната ставка в Съединени американски щати може да промени доста световната данъчна рамка
6 окт 2017
Готови ли сте за революцията
Дигитализацията към този момент прекатурва метода, по който се създава и продава. Прозорецът за благоприятни условия е необятно отворен за всички, а опасността е мнозина да останат зад борда
6 окт 2017
Така (не) се раждат страните
Все още не е късно Каталуня и Мадрид да проявят разсъдък и да си свидлив ръцете за ново съглашение за района
6 окт 2017
Ревизия увеличи растежа на стопанската система до 3.9% през 2016 година
Промяната е с 0.5 процентни пункта нагоре по отношение на предварителните данни с помощта на износа и потреблението
3 окт 2017
Производителността на труда форсира растежа си
Брутният вътрешен продукт се усилва с 3.6% през второто тримесечие на годината, индикаторът остава без смяна по отношение на експресните оценки на Национален статистически институт
5 сеп 2017 Дори настоящият Брутният вътрешен продукт да надвиши оценките за евентуалния, няма да е с толкоз, че да оправдае ограничения за изстудяване. През последните две седмици една имитация на министъра на финансите възбуди оживено разискване на тематика дали прегрява българската стопанска система. Извън злободневието и неизбежното неинформирано, от време на време даже недобросъвестно и постоянно гарнирано с политически опортюнизъм говорене по тази тематика, нейното покачване дава опция на макроикономистите да обяснят обществено, при нараснало равнище на публичен интерес, някои много комплицирани макроикономически концепции. С вярата, че от целия епизод публиката ще остане мъничко по-добре осведомена по тези въпроси.
В кейнсианската макроикономическа доктрина терминът " прегряване " има напълно ясно избран смисъл, само че той може да бъде свестен само в подтекста на разбирането на една друга идея, а точно тази за евентуалното равнище на произвеждане в стопанството, известно също и като стопански капацитет или евентуален БВП (БВП). Съвсем в резюме, евентуалното равнище на произвеждане е това, което би било създадено при дадените способи на организация на индустриалните и пазарните процеси и индустриални технологии и - основно значимо - при оптимално натоварване на индустриалните запаси.
Ресурсите са главно труд, другите форми на капитал, естествените дадености. От голямо значение тук е да се подчертае и запомни, че оптимално натоварване е друго от цялостно 100% натоварване. По редица аргументи (за които тук няма нито време, нито място) нито физическите средства за произвеждане (мощностите в икономиката), нито естествените запаси, нито трудовият запас е оптимално за обществото да бъдат 100% заети във всеки един миг и някакво равнище на незаетост (при труда незаетостта е известна като безработица) е належащо и потребно. Накратко, една стопанска система създава на капацитета си, когато употребява допустимо най-хубавата налична за нея организация, допустимо най-хубавите налични за нея технологии и оптимално натоварване на индустриалните запаси.
И по този начин, концепцията за прегряване се отнася до съответствие сред настоящо и евентуалното равнище на вкупом произвеждане. Текущото произвеждане може да се случи да е по-ниско от капацитета, само че може да се случи и да е по-високо от капацитета. Прегряване съществува тогава, когато по стичане на конюнктурни настоящи условия равнището на вкупом произвеждане в стопанството е по-високо от равнището на стопанския капацитет.
Това ни води до един изключително значим аспект в изявлението на министъра, който по някаква причина остава неусетен. Министърът не твърди, че българската стопанска система прегрява сега, в противен случай. Той твърди, че сега настоящото произвеждане е покрай, само че към момента под, капацитета на стопанската система.
В този смисъл никой в България през днешния ден не твърди, че в този момент, в този миг, българската стопанска система се намира в положение на прегряване. Затова и сега единственият, изцяло консенсусен, отговор на въпроса " прегряваме ли " е малко и ясно " Не ".
Но в същото време министърът ясно твърди, че в случай че настоящото вкупом произвеждане в България продължи да нараства със повишените темпове, с които министерството чака това да става в идните две-три години, то настоящото произвеждане би надвишило в някакъв предстоящ миг евентуалното равнище и България би изпаднала в положение на прегряване. И в случай че и когато това стане, съгласно него е допустимо да се наложат ограничения за " изстудяване ", т.е. за преднамерено закъснение на настоящото равнище на произвеждане, с цел да се върне то към евентуалното равнище.
Именно тази логичност на министъра е доказана от неговия заместител госпожа Петрова, която обаче дава доста значим ключ към разбирането и оценката на обстановката. А точно, потвърждавайки казаното от министъра, госпожа Петрова категорично се базира на моделите на министерството. Това конкретизиране отваря опция за по-конкретни размишления по тази тематика.
Ясно е, че моделите на министерството плануват по-висок напредък в средносрочен проект, в сравнение с са предвиждали при предходните иконометрични оценки на моделите, които евентуално са отпреди няколко месеца. Към това наблюдаване следва да се добави и фактът, че преди малко оповестената проверка на данните за брутния вътрешен артикул от Национален статистически институт демонстрира, че този по-бърз от до момента измервания напредък към този момент се случва не от последните тримесечия, а от година и половина насам (растежът за 2016 беше ревизиран с половин процентен пункт нагоре и към този момент се прави оценка на 3.9%). По силата на обикновена логичност това би трябвало да значи, че настоящото равнище на вкупом произвеждане настига евентуалното по-бързо, в сравнение с се смяташе до момента, и надлежно може да го надмине по-бързо, в сравнение с се е очаквало до неотдавна.
Но тук обикновената логичност е незадоволителна. Причината е, че всички съществуващи иконометрични оценки за евентуалното равнище на произвеждане в една или друга степен се основават на оповестените и на прогнозните данни за фактическия напредък. Когато повишените данни за растежа през 2016 и прогнози за 2017 и идващите години се включат в същите тези модели, доста е евентуално и оценката за евентуалния Брутният вътрешен продукт да се увеличи, т.е. и евентуалният Брутният вътрешен продукт да се окаже, че нараства по-бързо, в сравнение с се е считало до момента. При сходна преоценка превишението на настоящото равнище на произвеждане над евентуалното ще се отсрочи във времето и надали ще стане следващата година.
Освен това измерването и на в действителност протичащото се, и изключително на евентуалното равнище на произвеждане не е и не може да бъде изцяло тъкмо и постоянно има някаква неточност. Поради това даже когато данните за Брутният вътрешен продукт и оценките за евентуалния Брутният вътрешен продукт демонстрират известно превишение на първото над второто, това не безусловно значи прегряване – може да е просто неточност на измерването и в действителност стопанската система да не прегрява. При превишение на настоящото над евентуалното равнище на произвеждане от 1-2 процентни пункта това е доста сериозна опция, заради което и при сходни превишения не се смята, че е належащо безусловно да се вземат някакви ограничения за изстудяване на стопанската система. Разбира се, когато превишението стане 3-4 и повече процентни пункта (както беше в България през 2007-2008), тогава вероятността, че стопанската система фактически прегрява, е доста висока и сходни ограничения стават доста по-оправдани. Така че даже и настоящият Брутният вътрешен продукт на България да надвиши оценките за евентуалния й Брутният вътрешен продукт през идващите две-три години, това няма да е с задоволително доста, с цел да оправдае предприемането на ограничения за изстудяване.
Само за илюстрация - данните от осведомителната база на Европейската комисия, които съдържат оценките за евентуалния Брутният вътрешен продукт на България, сочат, че за интервала 2009-2018 година българската стопанска система създава или се чака да създава малко под капацитета си през всичките години като се изключи една. През 2011 оценките на Европейска комисия сочат, че в действителност създаденият Брутният вътрешен продукт на България е бил с 0.3% по-висок от оценения евентуален Брутният вътрешен продукт на България. Спомняте ли си прегряването от 2011?
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ