Пропусната възможност за България
Илюстрация
в тъмносиньо - страни основателки
в светлосиньо - други членки
Увеличаване
в тъмносиньо - страни основателки
в светлосиньо - други членки
[Wikimedia Commons CC by 3.0] Смаляване
Симеон Дянков някогашен финансов министър, изпълнителен шеф на Financial Markets Group към London School of EconomicsЧленството в Организацията за икономическо сътрудничество и раз ще обезпечи висококачествени разбори за значими стопански политики. Още по тематиката
Организацията за икономическо сътрудничество и раз чака най-големия световен напредък от шест години
Въпреки това международната стопанска система не е достигнала предкризисните си равнища
7 юни 2017
Защо се забавя международната търговия
Стремежът на Тръмп да подкопае Световната комерсиална организация, с цел да си развърже ръцете за борба с Китай, отваря пътя към безпорядък
10 мар 2017
Кандидатстването на България за участие в Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) беше незадълбочено упоменато, само че не стана акцент в диалозите с френския президент Еманюел Макрон в страната предходната седмица. Жалко, Франция може да бъде ефикасен лобист в наша изгода по тематика, която е обещаваща.
Влизането на България в еврозоната среща опозиция от Холандия, Финландия, Австрия и не толкоз намерено - от Германия. И това състояние надали ще се промени в идващите години. За разлика от него влизането в Организацията за икономическо сътрудничество и раз би била стъпка, която Брюксел ще приветства, тъй като ще обезпечи проучване на икономическата интеграция и конвергенцията на България 10 години откакто страната стана член на Европейския съюз.
В основаната в Париж Организация за икономическо съдействие и развиване членуват 35 страни, от които 22 са от Европейски Съюз. Последно през 2016 година беше призната Латвия, а Литва сега завърши процеса по кандидатстването си. Чехия, Унгария, Полша и Словакия се членове на Организацията за икономическо сътрудничество и раз от 20 години. Естония и Словения се причислиха през 2010 година Единствените страни от Европейски Съюз, които към момента са отвън организацията, са България, Румъния и Хърватия, както и най-малките стопански системи - Кипър и Малта.
Основната изгода от участието в Организацията за икономическо сътрудничество и раз е в събирането на данни и разбора на сериозни за икономическото развиване въпроси, свързани със заетостта, продуктивността, секторните регулации и бъдещето на труда.
Тези разбори не са от най-голямо значение в страните, в които има университети, извършващи изследователки действия работа, и стопански тинк-танкове - като Англия или Швеция. На България участието в Организацията за икономическо сътрудничество и раз би дало достъп до висококачествени разбори.
Има няколко въпроса, които проучванията на организацията могат да адресират:
Първо - каква икономическа политика може да спре бързия демографски срив в страната, изключително в северните й региони.
Второ - по какъв начин финансираната от Европейски Съюз инфраструктура, като Дунав мост 2 сред България и Румъния примерно, може да се употребява за привличането на нови бизнеси.
Трето - какви умения би трябвало да се получават в междинния курс и университетите, с цел да се обезпечи доходоносна работа за младежите в България.
Четвърто - за какво продуктивността на труда в страната стагнира след рецесията в еврозоната.
И най-после - какъв модел на обществено обезпечаване би трябвало да следва България поради застаряващото си население. И в частност какво би трябвало да се направи, с цел да се включат повече хора в дейната работна мощ на страната, която като процентен дял е измежду най дребните в Европейски Съюз.
Това са въпроси, които дефинират хода на икономическото доближаване на страната и оказват директно въздействие върху опцията за влизане в еврозоната. Те са свързани също и със загрижеността на господин Макрон са обществения дъмпинг в Европейския съюз.
Вместо да се издигат нови бариери в Европа - както Брекзит се пробва да прави, нови проучвания могат да предложат политики, които да обезпечат добре платени действия в България и други източноевропейски страни, упреквани за това, че десетки хиляди техни жители отиват на запад, с цел да търсят по-добри благоприятни условия за работа.
Успешните български държавни управления са обмисляли участие в Организацията за икономическо сътрудничество и раз, само че по този начин и не са започвали официални договаряния за това. През 2010 година, когато беше мой ред да повеждам такива полемики, на всички беше ясно, че по време на рецесията в еврозоната няма да се преглеждат нови кандидатури. И в действителност, тези на Латвия и Литва бяха отсрочени за 2013 година Сега рецесията е отминала, а Брекзит е показал разделящата мощ на възходящото неравноправие в Европа. Време е България да се възползва от участие в Организацията за икономическо сътрудничество и раз.
в тъмносиньо - страни основателки
в светлосиньо - други членки
Увеличаване
в тъмносиньо - страни основателки
в светлосиньо - други членки
[Wikimedia Commons CC by 3.0] Смаляване
Симеон Дянков някогашен финансов министър, изпълнителен шеф на Financial Markets Group към London School of EconomicsЧленството в Организацията за икономическо сътрудничество и раз ще обезпечи висококачествени разбори за значими стопански политики. Още по тематиката
Организацията за икономическо сътрудничество и раз чака най-големия световен напредък от шест години
Въпреки това международната стопанска система не е достигнала предкризисните си равнища
7 юни 2017
Защо се забавя международната търговия
Стремежът на Тръмп да подкопае Световната комерсиална организация, с цел да си развърже ръцете за борба с Китай, отваря пътя към безпорядък
10 мар 2017
Кандидатстването на България за участие в Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) беше незадълбочено упоменато, само че не стана акцент в диалозите с френския президент Еманюел Макрон в страната предходната седмица. Жалко, Франция може да бъде ефикасен лобист в наша изгода по тематика, която е обещаваща.
Влизането на България в еврозоната среща опозиция от Холандия, Финландия, Австрия и не толкоз намерено - от Германия. И това състояние надали ще се промени в идващите години. За разлика от него влизането в Организацията за икономическо сътрудничество и раз би била стъпка, която Брюксел ще приветства, тъй като ще обезпечи проучване на икономическата интеграция и конвергенцията на България 10 години откакто страната стана член на Европейския съюз.
В основаната в Париж Организация за икономическо съдействие и развиване членуват 35 страни, от които 22 са от Европейски Съюз. Последно през 2016 година беше призната Латвия, а Литва сега завърши процеса по кандидатстването си. Чехия, Унгария, Полша и Словакия се членове на Организацията за икономическо сътрудничество и раз от 20 години. Естония и Словения се причислиха през 2010 година Единствените страни от Европейски Съюз, които към момента са отвън организацията, са България, Румъния и Хърватия, както и най-малките стопански системи - Кипър и Малта.
Основната изгода от участието в Организацията за икономическо сътрудничество и раз е в събирането на данни и разбора на сериозни за икономическото развиване въпроси, свързани със заетостта, продуктивността, секторните регулации и бъдещето на труда.
Тези разбори не са от най-голямо значение в страните, в които има университети, извършващи изследователки действия работа, и стопански тинк-танкове - като Англия или Швеция. На България участието в Организацията за икономическо сътрудничество и раз би дало достъп до висококачествени разбори.
Има няколко въпроса, които проучванията на организацията могат да адресират:
Първо - каква икономическа политика може да спре бързия демографски срив в страната, изключително в северните й региони.
Второ - по какъв начин финансираната от Европейски Съюз инфраструктура, като Дунав мост 2 сред България и Румъния примерно, може да се употребява за привличането на нови бизнеси.
Трето - какви умения би трябвало да се получават в междинния курс и университетите, с цел да се обезпечи доходоносна работа за младежите в България.
Четвърто - за какво продуктивността на труда в страната стагнира след рецесията в еврозоната.
И най-после - какъв модел на обществено обезпечаване би трябвало да следва България поради застаряващото си население. И в частност какво би трябвало да се направи, с цел да се включат повече хора в дейната работна мощ на страната, която като процентен дял е измежду най дребните в Европейски Съюз.
Това са въпроси, които дефинират хода на икономическото доближаване на страната и оказват директно въздействие върху опцията за влизане в еврозоната. Те са свързани също и със загрижеността на господин Макрон са обществения дъмпинг в Европейския съюз.
Вместо да се издигат нови бариери в Европа - както Брекзит се пробва да прави, нови проучвания могат да предложат политики, които да обезпечат добре платени действия в България и други източноевропейски страни, упреквани за това, че десетки хиляди техни жители отиват на запад, с цел да търсят по-добри благоприятни условия за работа.
Успешните български държавни управления са обмисляли участие в Организацията за икономическо сътрудничество и раз, само че по този начин и не са започвали официални договаряния за това. През 2010 година, когато беше мой ред да повеждам такива полемики, на всички беше ясно, че по време на рецесията в еврозоната няма да се преглеждат нови кандидатури. И в действителност, тези на Латвия и Литва бяха отсрочени за 2013 година Сега рецесията е отминала, а Брекзит е показал разделящата мощ на възходящото неравноправие в Европа. Време е България да се възползва от участие в Организацията за икономическо сътрудничество и раз.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ