Капанът на самодоволството
Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
Мохамед ел Ериан основен стопански консултант в Allianz, в публикация за " Проджект синдикейт " Още по тематиката
Гледам те, давосецо
Световният стопански конгрес 2018
2 фев 2018
Шокът от действителността
Руската стопанска система
14 юли 2017
" Първо Америка ", а след това световен спор
Изолацонистката политика на Съединени американски щати през 30-те години пося семената на Втората международна война
27 яну 2017
Десетилетия наред западният свят се осланя на добре дефинирана и необятно призната икономическа парадигма. Но намаляващото доверие в способността на " специалистите " да обяснят, още по-малко да плануват икономическото развиване, подрони тази религия. Без нова парадигма международната стопанска система е изправена пред възходящ риск от фрагментация и още по-голямо закъснение на уязвимите страни.
Парадигмата, която до неотдавна доминираше икономическата мисъл и политиката, се съдържа в така наречен Вашингтонски консенсус - набор от широкообхватни политически наставления за обособените страни и на интернационално ниво в поддръжка на икономическата и финансова глобализация. Идеята, просто казано, е, че страните ще завоюват от пазарно образувани цени и вътрешна дерегулация, до момента в който в същото време предизвикват свободната търговия и релативно отворени трансгранични финансови потоци.
Засилването на икономическите връзки сред страните се приемаше като най-хубавия метод за реализиране на трайни облаги, по-висока успеваемост и продуктивност и ограничение на заканите от финансова неустойчивост и междудържавни спорове. Този метод обещаваше доближаване сред разрастващите се и развитите страни, като понижи бедността и отслаби икономическите аргументи за незаконна миграция.
Подкрепяна от обичайните стопански теории, преподавани в университетите, тази визия се засилва след рухването на Берлинската стена, когато някогашните комунистически страни дружно с Китай се причислиха към доминирания от Запада международен ред, повишавайки производството и потреблението.
В някакъв миг обаче доверието във Вашингтонския консенсус се трансформира в нещо като сляпа религия. Самодоволството измежду политиците и икономистите способства за това светът да стане уязвим за серия от дребни шокове, които през 2008 година приключиха с рецесия, довела го на ръба на опустошителна икономическа меланхолия. И внезапно преимуществата на глобализацията понижиха спрямо рисковете. Частично виновност носи и икономическият разбор. Упражняващите тази специалност не стигнаха до изцяло схващане на връзката сред бързо растящия и все по-дерегулиран финансов бранш и действителната стопанска система. Въздействието на огромните софтуерни нововъведения беше подценено. И прозренията на поведенческата просвета не бяха взети поради или бяха избягвани - в интерес на аналитично елегантни, само че нереалистични и прекомерно опростени микроикономически тези.
Политиците от своя страна подцениха икономическите, политическите и обществените последствия от възходящото неравноправие освен като приходи и благосъстояние, само че и като благоприятни условия, като по този метод разрешиха междинната класа да бъде последователно изтласкана. Те подцениха и рисковете от финансова болест и мигрантските талази. В резултат поведенческите правила и правила изостанаха от действителностите " на терен " и политическата поляризация стартира да се ускорява.
Глобалните стопански институции също не съумяха да се приспособяват задоволително бързо - управническите структури на МВФ и Световната банка отразяват предходни действителности. Дори Г-20, която се появи, когато Г-7 се оказа прекомерно тясна за съответна съгласуваност на икономическата политика, не съумя да промени играта.
Затова не е изненадващо, че ентусиазмът за икономическа и финансова глобализация угасва. Сега някои страни одобряват извърнат във вътрешността метод или се насочват към двустранни, а в Азия - районни договорености. Подобни промени дават преимущество на огромни стопански системи като Съединени американски щати и Китай, до момента в който по-малки, както и цели райони, изключително в Африка, са изправени пред възходяща маргинализация.
Изграждането на консенсус към ревизирана и сплотяваща икономическа парадигма няма да е елементарно. Концепцията за " обективна търговия " и казусът със общественото изключване би трябвало да заемат по-голямо място в полемиките. А в Европа би трябвало да работят интензивно за реформиране на изтощена система на многостранното ръководство, която от ден на ден губи доверие.
Самодоволството е главната причина за загубата на доверие в досегашната икономическа парадигма. Не би трябвало да разрешаваме да нанесе още вреди.
Увеличаване
Смаляване
Мохамед ел Ериан основен стопански консултант в Allianz, в публикация за " Проджект синдикейт " Още по тематиката
Гледам те, давосецо
Световният стопански конгрес 2018
2 фев 2018
Шокът от действителността
Руската стопанска система
14 юли 2017
" Първо Америка ", а след това световен спор
Изолацонистката политика на Съединени американски щати през 30-те години пося семената на Втората международна война
27 яну 2017
Десетилетия наред западният свят се осланя на добре дефинирана и необятно призната икономическа парадигма. Но намаляващото доверие в способността на " специалистите " да обяснят, още по-малко да плануват икономическото развиване, подрони тази религия. Без нова парадигма международната стопанска система е изправена пред възходящ риск от фрагментация и още по-голямо закъснение на уязвимите страни.
Парадигмата, която до неотдавна доминираше икономическата мисъл и политиката, се съдържа в така наречен Вашингтонски консенсус - набор от широкообхватни политически наставления за обособените страни и на интернационално ниво в поддръжка на икономическата и финансова глобализация. Идеята, просто казано, е, че страните ще завоюват от пазарно образувани цени и вътрешна дерегулация, до момента в който в същото време предизвикват свободната търговия и релативно отворени трансгранични финансови потоци.
Засилването на икономическите връзки сред страните се приемаше като най-хубавия метод за реализиране на трайни облаги, по-висока успеваемост и продуктивност и ограничение на заканите от финансова неустойчивост и междудържавни спорове. Този метод обещаваше доближаване сред разрастващите се и развитите страни, като понижи бедността и отслаби икономическите аргументи за незаконна миграция.
Подкрепяна от обичайните стопански теории, преподавани в университетите, тази визия се засилва след рухването на Берлинската стена, когато някогашните комунистически страни дружно с Китай се причислиха към доминирания от Запада международен ред, повишавайки производството и потреблението.
В някакъв миг обаче доверието във Вашингтонския консенсус се трансформира в нещо като сляпа религия. Самодоволството измежду политиците и икономистите способства за това светът да стане уязвим за серия от дребни шокове, които през 2008 година приключиха с рецесия, довела го на ръба на опустошителна икономическа меланхолия. И внезапно преимуществата на глобализацията понижиха спрямо рисковете. Частично виновност носи и икономическият разбор. Упражняващите тази специалност не стигнаха до изцяло схващане на връзката сред бързо растящия и все по-дерегулиран финансов бранш и действителната стопанска система. Въздействието на огромните софтуерни нововъведения беше подценено. И прозренията на поведенческата просвета не бяха взети поради или бяха избягвани - в интерес на аналитично елегантни, само че нереалистични и прекомерно опростени микроикономически тези.
Политиците от своя страна подцениха икономическите, политическите и обществените последствия от възходящото неравноправие освен като приходи и благосъстояние, само че и като благоприятни условия, като по този метод разрешиха междинната класа да бъде последователно изтласкана. Те подцениха и рисковете от финансова болест и мигрантските талази. В резултат поведенческите правила и правила изостанаха от действителностите " на терен " и политическата поляризация стартира да се ускорява.
Глобалните стопански институции също не съумяха да се приспособяват задоволително бързо - управническите структури на МВФ и Световната банка отразяват предходни действителности. Дори Г-20, която се появи, когато Г-7 се оказа прекомерно тясна за съответна съгласуваност на икономическата политика, не съумя да промени играта.
Затова не е изненадващо, че ентусиазмът за икономическа и финансова глобализация угасва. Сега някои страни одобряват извърнат във вътрешността метод или се насочват към двустранни, а в Азия - районни договорености. Подобни промени дават преимущество на огромни стопански системи като Съединени американски щати и Китай, до момента в който по-малки, както и цели райони, изключително в Африка, са изправени пред възходяща маргинализация.
Изграждането на консенсус към ревизирана и сплотяваща икономическа парадигма няма да е елементарно. Концепцията за " обективна търговия " и казусът със общественото изключване би трябвало да заемат по-голямо място в полемиките. А в Европа би трябвало да работят интензивно за реформиране на изтощена система на многостранното ръководство, която от ден на ден губи доверие.
Самодоволството е главната причина за загубата на доверие в досегашната икономическа парадигма. Не би трябвало да разрешаваме да нанесе още вреди.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ