Тази криза изтрива носталгията и обръща света към бъдещето
Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
Иван Кръстев, политолог, в изявление за " Дойче веле "
След финансовата рецесия през 2008-2009 година имаше доста мнения на мислители вляво, които допускаха, че както след Голямата меланхолия, страната ще се завърне, представяйки си основно една обществена, преразпределителна страна. А през днешния ден страната се завръща напълно иначе - посредством политика на страха. Хората не просто толерират ограничението на избрани техни права - те са признателни на страната за това.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Вирусът не познава граници, а в това време затварянето им се оказа първото и единственото общо решение във всички страни. По тази причина ние се намираме в обстановка, в която през последните седмици Европейски Съюз е суспендиран. Границите са затворени и за хора, и за артикули, пък и за правила и правила. Демокрацията също е суспендирана. Във всички страни опозицията изцяло е изгубила смисъла си. Избори се отсрочват или анулират, а в случай че се организират, това ще става в доста особена атмосфера. Дори самият капитализъм в някакъв смисъл е суспендиран: следим доста мощно вмешателство на страната в механизмите, по които работят пазарите. И то вмешателство, което се поддържа от самите капиталисти, от огромни компании.
Ние сме част от най-големия обществен опит, който ще се случи в нашия живот.
Така че ние сме част от най-големия обществен опит, който ще се случи в нашия живот. В продължение на седмици ние към този момент живеем в изцяло друг политически и обществен режим спрямо това, което до през вчерашния ден сме мислели като нормалност. И за мен отсам се поражда най-важният въпрос: дали това ще ни ваксинира към избран вид властнически практики, или, в противен случай - ще ги направи доста по-приемливи за нас.
След финансовата и икономическа рецесия всеобщо се твърдеше, че от специалистите няма потребност. Сега обаче, когато животът ни е застрашен, хората не просто търсят информация - за тях към този момент е доста значим източникът на информация. Те търсят освен здравната експертиза, а се връщат и към по този начин наречените мейнстрийм медии. Когато животът ти е застрашен, към този момент не е задоволително просто нещо да ти бъде забавно - става ти доста значимо то да е правилно.
Освен това таман специалистите, изключително в здравната специалност, са тези, които поемат и най-големия риск. Те не могат да се самоизолират, а рискуват живота си, с цел да избавят живота на други. Това е огромната разлика с финансовата рецесия, когато специалистите въобще не поемаха никакъв риск, в случай че прогнозите им се окажеха неверни.
Разговорът за спасяването на хора и спасяването на стопанската система е доста друг в другите елементи на света, в това число и заради доста другата икономическа и демографска обстановка. Наскоро прочетох разбор на южноафрикански икономист, съгласно който за една съгласно западните стандарти бедна страна като Южна Африка, в която единствено 6% от хората са на възраст над 60 години, затварянето на стопанската система ще убие повече хора, в сравнение с в случай че пренебрегваме пандемията. Не знам дали това е правилно или не, ясно е обаче, че тази рецесия непрестанно трансформира своя темперамент. Тя стартира като здравна, само че последователно икономическите резултати ще стават все по-видими. И от ден на ден хора ще се интересуват по какъв начин продължителните ограничения на ограничение биха повлияли върху личния им живот - дали ще има къде да работят и какво. Правителствата взеха твърди ограничения и съумяха да убедят хората, че дейностите им са верни. Но отсега нататък последователно ще се раздвояват под засилващия се напън, който ще идва както от бизнеса, по този начин и от хора, които се опасяват, че ще изгубят работата си.
" Светът няма да бъде същият " - това го повтаряме към този момент доста пъти през XXI век: след 11 септември, след финансовата рецесия, след бежанската рецесия. Мисля обаче, че този път това изказване към този момент в действителност е правилно. Досегашният свят имаше една значима характерност - ние не можехме да си представим свят, друг от него. А в този момент внезапно, в границите на няколко седмици, заживяхме в един изцяло друг свят, в който границите са затворени, самолетите не летят, избори се отсрочват. Тази рецесия е по-радикална от всяка друга, тъй като унищожи нашето ежедневие. И по някакъв метод обърна света към бъдещето. Доскоро, изключително в Европа, се беше надигнала мощна носталгична вълна - хората по-скоро тъгуваха за предишното си, в сравнение с се надяваха на някакво бъдеще. Тъкмо тази настройка внезапно се промени. Сегашната рецесия доста коренно обръща Европа към бъдещето и ни задава въпроси, които сме опитвали да избегнем до момента.
Увеличаване
Смаляване
Иван Кръстев, политолог, в изявление за " Дойче веле "
След финансовата рецесия през 2008-2009 година имаше доста мнения на мислители вляво, които допускаха, че както след Голямата меланхолия, страната ще се завърне, представяйки си основно една обществена, преразпределителна страна. А през днешния ден страната се завръща напълно иначе - посредством политика на страха. Хората не просто толерират ограничението на избрани техни права - те са признателни на страната за това.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Вирусът не познава граници, а в това време затварянето им се оказа първото и единственото общо решение във всички страни. По тази причина ние се намираме в обстановка, в която през последните седмици Европейски Съюз е суспендиран. Границите са затворени и за хора, и за артикули, пък и за правила и правила. Демокрацията също е суспендирана. Във всички страни опозицията изцяло е изгубила смисъла си. Избори се отсрочват или анулират, а в случай че се организират, това ще става в доста особена атмосфера. Дори самият капитализъм в някакъв смисъл е суспендиран: следим доста мощно вмешателство на страната в механизмите, по които работят пазарите. И то вмешателство, което се поддържа от самите капиталисти, от огромни компании.
Ние сме част от най-големия обществен опит, който ще се случи в нашия живот.
Така че ние сме част от най-големия обществен опит, който ще се случи в нашия живот. В продължение на седмици ние към този момент живеем в изцяло друг политически и обществен режим спрямо това, което до през вчерашния ден сме мислели като нормалност. И за мен отсам се поражда най-важният въпрос: дали това ще ни ваксинира към избран вид властнически практики, или, в противен случай - ще ги направи доста по-приемливи за нас.
След финансовата и икономическа рецесия всеобщо се твърдеше, че от специалистите няма потребност. Сега обаче, когато животът ни е застрашен, хората не просто търсят информация - за тях към този момент е доста значим източникът на информация. Те търсят освен здравната експертиза, а се връщат и към по този начин наречените мейнстрийм медии. Когато животът ти е застрашен, към този момент не е задоволително просто нещо да ти бъде забавно - става ти доста значимо то да е правилно.
Освен това таман специалистите, изключително в здравната специалност, са тези, които поемат и най-големия риск. Те не могат да се самоизолират, а рискуват живота си, с цел да избавят живота на други. Това е огромната разлика с финансовата рецесия, когато специалистите въобще не поемаха никакъв риск, в случай че прогнозите им се окажеха неверни.
Разговорът за спасяването на хора и спасяването на стопанската система е доста друг в другите елементи на света, в това число и заради доста другата икономическа и демографска обстановка. Наскоро прочетох разбор на южноафрикански икономист, съгласно който за една съгласно западните стандарти бедна страна като Южна Африка, в която единствено 6% от хората са на възраст над 60 години, затварянето на стопанската система ще убие повече хора, в сравнение с в случай че пренебрегваме пандемията. Не знам дали това е правилно или не, ясно е обаче, че тази рецесия непрестанно трансформира своя темперамент. Тя стартира като здравна, само че последователно икономическите резултати ще стават все по-видими. И от ден на ден хора ще се интересуват по какъв начин продължителните ограничения на ограничение биха повлияли върху личния им живот - дали ще има къде да работят и какво. Правителствата взеха твърди ограничения и съумяха да убедят хората, че дейностите им са верни. Но отсега нататък последователно ще се раздвояват под засилващия се напън, който ще идва както от бизнеса, по този начин и от хора, които се опасяват, че ще изгубят работата си.
" Светът няма да бъде същият " - това го повтаряме към този момент доста пъти през XXI век: след 11 септември, след финансовата рецесия, след бежанската рецесия. Мисля обаче, че този път това изказване към този момент в действителност е правилно. Досегашният свят имаше една значима характерност - ние не можехме да си представим свят, друг от него. А в този момент внезапно, в границите на няколко седмици, заживяхме в един изцяло друг свят, в който границите са затворени, самолетите не летят, избори се отсрочват. Тази рецесия е по-радикална от всяка друга, тъй като унищожи нашето ежедневие. И по някакъв метод обърна света към бъдещето. Доскоро, изключително в Европа, се беше надигнала мощна носталгична вълна - хората по-скоро тъгуваха за предишното си, в сравнение с се надяваха на някакво бъдеще. Тъкмо тази настройка внезапно се промени. Сегашната рецесия доста коренно обръща Европа към бъдещето и ни задава въпроси, които сме опитвали да избегнем до момента.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ