Илюстрация Увеличаване [Архив на издателство Библиотека 48] Смаляване Безспорният талант

...
Илюстрация Увеличаване [Архив на издателство Библиотека 48] Смаляване Безспорният талант
Коментари Харесай

Виктор Пасков: авторът срещу човека

Илюстрация
Увеличаване
[Архив на издателство " Библиотека 48 " ] Смаляване
Безспорният гений и противоречивият темперамент са константа в персоналния и креативния живот на писателя Виктор Пасков (1949 – 2009), чиято прозаичност интензивно печели ново потомство читатели. Романът " Балада за Георг Хених " (1987) и " Германия, мръсна приказка " (1992) бяха преиздадени на твърди корици от " Сиела ", а скоро следва появяването на " Аутопсия на една обич " (2005). И трите книги са мощно автобиографични и от време на време определяни като трилогия, която споделя за три обособени епизода от живота му – бедното детство в София, сложните първи емигрантски години след 1968, мъчителното съзряване като човек и създател. И в трите книги музиката е детайлът, който споява всички любовни, фамилни и политически тематики.

Литературата не постоянно е била главното занятие на Пасков. Той прекарва 70-те години на ХХ век като джаз музикант и оперен артист, приключва консерватория в Лайпциг. В литературата стартира като стихотворец – и до през днешния ден липсва издание, което да събира стиховете му. Израстването му като създател през 80-те години съответствува с първите му изяви като киносценарист. Малко след рухването на социалистическия режим той живее в Париж (1990-1992), след това е шеф на Бургаския трагичен спектакъл и програмен шеф на Българска национална телевизия. Директор е и на Българския културен център в Берлин сред 1995 и 1998 година и още веднъж сред 2002 и 2004 година, като и двата мандата са придружени от противоречиви решения. Умира на 16 април 2009 година в Берн от рак на белия дроб. Той самичък се разказва с измислената от него дума " ексилант " (от exile - " заточение " ) - човек, който не приема до дъно разпоредбите нито на мястото, откъдето идва, нито там, където се намира.

Въпреки отсъствията от България, паузите в творчеството му и нееднозначния банкет на книгите му ползата към него е непрекъснат. Дори и за известно време книгите му да не се намираха елементарно по книжарниците, те пътуваха безпроблемно във времето – в читателската обществена мрежа Good Reads романите му са коментирани от стотици младежи. Дебатът дали половите подиуми в " Аутопсия на една обич " са обратно самоцелни или най-силното, което е писал, продължава измежду читателите му и до през днешния ден.

В предговора към едно сборно издание с книги на Пасков от 2010 година литературоведът Бойко Пенчев го дефинира като " последния ни публицист с митична аура към себе си ". Дали съвсем десетилетие по-късно той към момента мисли по този начин? " Живеем в ера, когато писателите не толкоз пишат, колкото дават изявленията. Същото важи и за политиците прочее, които, вместо да вършат политика (а не подмолни далавери), изясняват какво сякаш вършат и по какъв начин все не сме ги разбрали. Та в тази връзка доста се надявам текстовете на Пасков да намерят новия си живот. Те имат всички дадености за това. Емоционални са, без да са лигави, обществено заострени са, без да слизат до тривиалното българско обезверение ", споделя Бойко Пенчев.

" И в този момент има писатели с аура, само че чуваемостта на словото и видимостта на писателската фигура към този момент са надалеч по-слаби. Непрекъснато се чуват недоволства, че към този момент нямало престижи, нямало същински интелектуалци, духовни водачи и така нататък Аз по-скоро считам, че надълбоко в себе си ние, актуалните хора, не желаем престижи. На нас престижи не ни трябват, ние сме си самодостатъчни. Никой няма какво да ни каже, на какво да ни научи, тъй като имаме вяра, че всичко си знаем. Имаме се за неповторими, а в действителност сме неразличими. Вероятно Виктор Пасков много би се забавлявал и по своя си метод убийствено би иронизирал самочувствието ни. "

Илюстрация
Увеличаване
Смаляване

Според Ангел Игов, публицист, преводач и дълготраен критик на в. " Култура ", известността на Пасков във времето е устойчива. " Преувеличаваме непропускливостта на междупоколенческите бариери: все по-често си върша извода, че днешните млади в действителност се интересуват по какъв начин се е живяло и писало в предходните десетилетия. Върхът на творчеството му безспорно е " Балада за Георг Хених ". Можем единствено да съжаляваме, че той по този начин и не се докосна до този връх в идващите си книги. " Нещо, което съгласно Игов в действителност не е необичайно. " Качествата, нужни, с цел да напишеш тази книга, като че ли изключват опцията за последователно развиване и писателско рационализиране по-нататък. "

В последните години от живота си Пасков продължава да е провокативна фигура. През 2008 година, около 40-годишнината от Пражката пролет, той влиза в открит и изострен спор с Георги Господинов, съгласно който културното и гражданско събуждане през 1968 година е мощно пресилено за България и значително мит ( " това е годината, съчинена от фантазията на всеки да е различен и другаде " ).

Иронично, измежду дребното места, където може да бъде открита поезията на Пасков, е в брой на " Литературен вестник " от 2010 година, където тя е оповестена от Господинов. Според него без значение от разликите им написаното от Пасков е ново начало в актуалната българска прозаичност. " Продължавам да считам " Балада за Георг Хених " за в действителност отключваща книга, доста значима за актуалната българска литература. "

Въпреки че фамилията на Пасков е страдало по времето на комунизма, а книгите му са постоянно възприемани като опълчване на режима, той изненадващо поддържа акцията за преизбирането на Георги Първанов за президент на България през 2006 година

Илюстрация
Увеличаване
Смаляване

Ангел Игов допуска, че повода може да се крие в средата към Пасков. По последния си алманах " Гледната точка на Гоген " той работи с издателство " Захарий Стоянов " на поета и редактор Иван Гранитски, някогашен сътрудник на Държавна сигурност, част от акцията на Георги Първанов за преизбирането му за президент, дълготраен покровител на Българска комунистическа партия, по-късно на Българска социалистическа партия. За Бойко Пенчев обяснението е още по-трудно.

" В последните години от живота си Виктор Пасков поддържаше политическа позиция, която ми беше оптимално непозната ", споделя Пенчев.

" В текстовете си той е гностик – материалното е зло, спасението е само в изкуството и любовта, във всичките им крайности. Това гностическо омерзение от материалния свят той придвижва върху актуалната западна цивилизация, върху света на капитала, т.е. върху това, което в очите на доста хора, в това число и на мен, изглеждаше като мечтаната нормалност – на фона на тукашното тресавище. По някаква причина Пасков се усещаше по-комфортно в блатото, измежду неговите жители, в сравнение с в " естествения " Запад. Може би тъй като калта е по-истинска, по-честна за един гностик, в сравнение с лустрото на Запада, зад което не е доста ясно какво се крие. Виктор Пасков беше антиглобалист, преди този момент да стане съвременно, евентуално и антилиберал. В книгите му има едно доста надълбоко подозрение и съмнение към свободата, която има човешки генезис, заложена е от публичната система. За Пасков свободата идваше само от небето. "

" Балада за Георг Хених " и " Германия, мръсна приказка " са в книжарниците от " Сиела ". " Аутопсия на една обич " излиза на 15 септември. Преиздаването на късата прозаичност на Пасков е планувано за идната година.
Източник: capital.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР