С изложбата „Време за пари“ решихме изкуството да се сбогува с лева и да приветства еврото, каза пред БТА Яра Бубнова
Правимс доста просто обръщение - почитание към лв.. Той ни е поддържал и крепил толкоз десетилетия. На повече от столетие е. Т.е. някакво почитание и опазване на това сантиментално възприятие, без значение, че смяната си е смяна. Това сподели пред Българска телеграфна агенция Яра Бубнова, куратор на експозицията, която може да бъде прегледана до 17 януари в Института за модерно изкуство - София.
В експозицията 14 създатели означават края на eпохата на лв. и началото на на еврото. Това е една доста огромна крачка. Зад гърба ни след тази крачка остава левът, с който ние сме доста близки, означи Бубнова.
ИДЕЯТА
Според кураторите смяната на валутата е „ доста огромна крачка “, тъй като парите са нещо, с което всеки живее всекидневно, в най-буквалния, физически смисъл – намираш забравена монета в джоба си, ту не можеш да намериш някоя стотинка. Именно по тази причина решението тази смяна да бъде маркирана посредством изкуство идва като реакция на едно необичайно неявяване – до момента в който за олимпийски игри, участия и нереални политически събития се построяват огромни образни знаци и обществени съоръжения, нещо толкоз близо до хората, каквото е промяната на националната валута, остава съвсем неотбелязано, означи Бубнова.
„ Затова взехме решение изкуството да означи тъкмо това – довиждане на лв. и добре пристигнало, евро. Изкуството да се занимава с парите, тъй като изкуството обича парите, както всички знаем. Винаги парите са в дефицит. Винаги диалозите са за някакви нереални пари. А тук взехме решение напълно непосредствено и съответно да приказваме за левове и за евро. И по какъв начин тези левове ще станат в някакъв миг благи и носталгични в исторически интервал, какво ще стане с тях “, сподели тя.
Бубнова означи, че изложбата слага парите в центъра на вниманието напълно непосредствено – не като нереална икономическа категория, а като материал, облик, спомен и страст. Левовете, които следва да се трансфорат в носталгични свидетелства на един исторически интервал, тук са обект на художествено преосмисляне – постоянно с възприятие за комизъм, в духа на предколедна, леко иронична, само че и сантиментална равносметка.
ЛЕВЪТ КАТО ИЗКУСТВО
Със свои произведения в плана се включват Аксиния Пейчева, Александър Вълчев, Димитър Солаков, Кирил Буховски, Кирил Прашков, Красимир Терзиев, Лъчезар Бояджиев, Мария Налбантова, Невелин Иванов, Недко Солаков, Никола Андреев, Правдолюб Иванов, Радостин Седевчев, Филип Бояджиев.
Сред творбите има действителни банкноти и монети, трансформирани в художествени обекти, както и творби, които разясняват прехода от лев към евро посредством текст, облик и метафора.
За присъединяване си в изложбата Мария Налбантова предлага носни кърпички, каквито възрастни хора на село постоянно употребяват, с цел да скътат дребни пари. Напоени с домакински оцет, монетите в кърпичките оставят следи от корозивното деяние върху метала. „ Това аз го назовах „ монетна плащеница “ поради следите, които остават “, сподели Яра Бубнова.
Фотографията на Невелин Иванов демонстрира, че след няколко години банкнотите, с които през днешния ден разпознаваме, незабавно ще станат нечетими, а връзките ни с тях – все по-абстрактни.
Аксиния Пейчева кремира 10 лв. и се отърва от тях. Никола Андреев предлага на купувача и по-късно при предпочитание на прекупувача, всичките пари, които са изхарчени, а самият той се задължава да ги вложи в щедрост. Това е контракт сред създателя и индивида, който влага пари в това, описа Бубнова.
Недко Солаков облагороди тези торбички с пари. Ангажира цялото си семейство да получи монетите от Българска народна банка и добави тяхната стойност със своите рисунки и автограф. Димитър Солаков прави статуи от златни лъвове, подпрени на евромонети. Лъчезар Бояджиев играе с името на валутата „ лев “ – обвързвана с лъва, с лъвския скок на Левски. Въобще – ние сме с неповторимо наименование на нашата валута до ден-днешен, означи тя.
Тук са едни рисунки и тези буркани, наречени евробуркани поради концепцията за пари в тях. А Красимир Терзиев се заиграва с това, което към този момент написа на българските евромонети – „ Бог да пази България “. Кирил Прашков взе участие с апаратура с думите, които в последно време се появяват в диалозите за пари. Първо – новата дума „ левра “, която в последно време доби известност и стана съвсем публична дума. И оттова нататък всички неща, които са свързани – и с кахъра за еврото, и с вземането на решения на напред, и цялата дума беше бавно, описа Бубнова.
Работите на Александър Вълчев са свързани със защитната лента, в която са натъпкани всевъзможни знакове, които нормално не четем, само че те подкрепят опазване на достоверността. Това е като във кино лентата „ Матрицата “ - тези неща, които нищо не значат, а са съответно свързани с пари. Има, несъмнено, и живописен портрет на нашия обичан лев, който се трансформира в прочувствен миг, когато се оказа, че сме единствено с тези доста идентични монети, показва Бубнова.
На Радостин Седефчев, който нормално работи с открити материали, му попадна в ръцете банкнота от пет лв., на която някой е написал думите „ Аз не живея “. И той просто мултиплицира тази банкнота. „ Някога доста се пишеше върху парите – хората отбелязваха, като ги пазеха в някакви тестета. Сега доста се рядко се написа върху пари, само че му се падна някакъв покъртителен надпис, въпреки че индивидът може би не е нямал поради това, с което го интерпретираме ние ", означи тя.
Филип Бояджиев е направил пеперуден хербарий с по една от всички български банкноти „ и ги закова за паметта “. Кирил Буховски сътвори дребни домашни паметничета – всеки може да си резервира един подобен с монетите. Работата на Невелин Иванов събира неща, които можеш да изчоплиш от облеклата след пране. „ Някакъв чудноват излишък от облеклата, на който нормално не обръщаме внимание и сред тях, във всяка от рамките, има по един новичък, красивичък лев. Както това, което би си намерил в джобчето си “. Правдолюб Иванов се явява с рисунка на банкноти, сгънати по подобен метод, че в Алеко Константинов наподобява благополучен на едната, а на другата – печален, отбелязва още кураторката.
„ Тук са неща, които принадлежат към езика на изкуството, метафора на тази разлъка, която ще провокира една дребна носталгия при нас, естествено. Мисля, че всичките създатели приветстват еврото, само че това не значи, че този пласт от предишното не основава някакво сантиментално взаимодействие “, означи Яра Бубнова.
В експозицията 14 създатели означават края на eпохата на лв. и началото на на еврото. Това е една доста огромна крачка. Зад гърба ни след тази крачка остава левът, с който ние сме доста близки, означи Бубнова.
ИДЕЯТА
Според кураторите смяната на валутата е „ доста огромна крачка “, тъй като парите са нещо, с което всеки живее всекидневно, в най-буквалния, физически смисъл – намираш забравена монета в джоба си, ту не можеш да намериш някоя стотинка. Именно по тази причина решението тази смяна да бъде маркирана посредством изкуство идва като реакция на едно необичайно неявяване – до момента в който за олимпийски игри, участия и нереални политически събития се построяват огромни образни знаци и обществени съоръжения, нещо толкоз близо до хората, каквото е промяната на националната валута, остава съвсем неотбелязано, означи Бубнова.
„ Затова взехме решение изкуството да означи тъкмо това – довиждане на лв. и добре пристигнало, евро. Изкуството да се занимава с парите, тъй като изкуството обича парите, както всички знаем. Винаги парите са в дефицит. Винаги диалозите са за някакви нереални пари. А тук взехме решение напълно непосредствено и съответно да приказваме за левове и за евро. И по какъв начин тези левове ще станат в някакъв миг благи и носталгични в исторически интервал, какво ще стане с тях “, сподели тя.
Бубнова означи, че изложбата слага парите в центъра на вниманието напълно непосредствено – не като нереална икономическа категория, а като материал, облик, спомен и страст. Левовете, които следва да се трансфорат в носталгични свидетелства на един исторически интервал, тук са обект на художествено преосмисляне – постоянно с възприятие за комизъм, в духа на предколедна, леко иронична, само че и сантиментална равносметка.
ЛЕВЪТ КАТО ИЗКУСТВО
Със свои произведения в плана се включват Аксиния Пейчева, Александър Вълчев, Димитър Солаков, Кирил Буховски, Кирил Прашков, Красимир Терзиев, Лъчезар Бояджиев, Мария Налбантова, Невелин Иванов, Недко Солаков, Никола Андреев, Правдолюб Иванов, Радостин Седевчев, Филип Бояджиев.
Сред творбите има действителни банкноти и монети, трансформирани в художествени обекти, както и творби, които разясняват прехода от лев към евро посредством текст, облик и метафора.
За присъединяване си в изложбата Мария Налбантова предлага носни кърпички, каквито възрастни хора на село постоянно употребяват, с цел да скътат дребни пари. Напоени с домакински оцет, монетите в кърпичките оставят следи от корозивното деяние върху метала. „ Това аз го назовах „ монетна плащеница “ поради следите, които остават “, сподели Яра Бубнова.
Фотографията на Невелин Иванов демонстрира, че след няколко години банкнотите, с които през днешния ден разпознаваме, незабавно ще станат нечетими, а връзките ни с тях – все по-абстрактни.
Аксиния Пейчева кремира 10 лв. и се отърва от тях. Никола Андреев предлага на купувача и по-късно при предпочитание на прекупувача, всичките пари, които са изхарчени, а самият той се задължава да ги вложи в щедрост. Това е контракт сред създателя и индивида, който влага пари в това, описа Бубнова.
Недко Солаков облагороди тези торбички с пари. Ангажира цялото си семейство да получи монетите от Българска народна банка и добави тяхната стойност със своите рисунки и автограф. Димитър Солаков прави статуи от златни лъвове, подпрени на евромонети. Лъчезар Бояджиев играе с името на валутата „ лев “ – обвързвана с лъва, с лъвския скок на Левски. Въобще – ние сме с неповторимо наименование на нашата валута до ден-днешен, означи тя.
Тук са едни рисунки и тези буркани, наречени евробуркани поради концепцията за пари в тях. А Красимир Терзиев се заиграва с това, което към този момент написа на българските евромонети – „ Бог да пази България “. Кирил Прашков взе участие с апаратура с думите, които в последно време се появяват в диалозите за пари. Първо – новата дума „ левра “, която в последно време доби известност и стана съвсем публична дума. И оттова нататък всички неща, които са свързани – и с кахъра за еврото, и с вземането на решения на напред, и цялата дума беше бавно, описа Бубнова.
Работите на Александър Вълчев са свързани със защитната лента, в която са натъпкани всевъзможни знакове, които нормално не четем, само че те подкрепят опазване на достоверността. Това е като във кино лентата „ Матрицата “ - тези неща, които нищо не значат, а са съответно свързани с пари. Има, несъмнено, и живописен портрет на нашия обичан лев, който се трансформира в прочувствен миг, когато се оказа, че сме единствено с тези доста идентични монети, показва Бубнова.
На Радостин Седефчев, който нормално работи с открити материали, му попадна в ръцете банкнота от пет лв., на която някой е написал думите „ Аз не живея “. И той просто мултиплицира тази банкнота. „ Някога доста се пишеше върху парите – хората отбелязваха, като ги пазеха в някакви тестета. Сега доста се рядко се написа върху пари, само че му се падна някакъв покъртителен надпис, въпреки че индивидът може би не е нямал поради това, с което го интерпретираме ние ", означи тя.
Филип Бояджиев е направил пеперуден хербарий с по една от всички български банкноти „ и ги закова за паметта “. Кирил Буховски сътвори дребни домашни паметничета – всеки може да си резервира един подобен с монетите. Работата на Невелин Иванов събира неща, които можеш да изчоплиш от облеклата след пране. „ Някакъв чудноват излишък от облеклата, на който нормално не обръщаме внимание и сред тях, във всяка от рамките, има по един новичък, красивичък лев. Както това, което би си намерил в джобчето си “. Правдолюб Иванов се явява с рисунка на банкноти, сгънати по подобен метод, че в Алеко Константинов наподобява благополучен на едната, а на другата – печален, отбелязва още кураторката.
„ Тук са неща, които принадлежат към езика на изкуството, метафора на тази разлъка, която ще провокира една дребна носталгия при нас, естествено. Мисля, че всичките създатели приветстват еврото, само че това не значи, че този пласт от предишното не основава някакво сантиментално взаимодействие “, означи Яра Бубнова.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ