Уроците от коронавируса: Не всяка работа е bullshit
Илюстрация
Сега благодарим на " значителните служащи ", които рядко сме забелязвали.
Увеличаване
Сега благодарим на " значителните служащи ", които рядко сме забелязвали.
[Shutterstock] Смаляване
Дейвид Гребър - учител по антропология в London School of Economics и авгор на книгата " Bullshit Jobs: A Theory ", в публикация за " Политико " Кризите имат свойството да разкриват непризнати истини. През 2008 година научихме, че по-голямата част от финансовите магьосници, към които бяхме научени да се отнасяме със благоговение през последните две десетилетия, в действителност бяха не доста повече от измамници - и по-скоро непохватни.
Коронавирусът и последвалата поради него обсада ни учат на още по-стряскащ урок: че доста огромна част от това, което назоваваме " стопанска система ", не е доста повече от следващата машинация.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Трудно е да се заключи нещо друго, когато безусловно милиони високоплатени офис чиновници са принудени да стоят надалеч от офиса, да понижат работата си до 10 или 15 минути дневно или постоянно въобще нищо, без това да има най-малкото влияние върху тези съществени функционалности, които поддържат обществото хранено, облечено, забавлявано и живо.
На каква действителна цел служат лидерските консултанти, маркетинг мениджъри и откриватели, корпоративни адвокати, лобисти, стратегически декани или вицепрезиденти за креативно развиване (да не приказваме за безкрайните им легиони от административни асистенти)? В доста области - по-специално в лечебните заведения, наподобява, нещата вървят по-гладко без " несъществените служащи " на върха на административната хранителна верига.
Все още тези, които имат силата да нанасят най-голяма щета, се възнаграждават най-вече.
Може би най-показателният образец: Още през март имаше полемика дали е добра концепция напълно да се затвори Уолстрийт, с цел да се " успокоят водите ". Никъде никой не допусна, че прекъсването на търговията единствено по себе си ще има негативни резултати върху някого (с изключение на брокерите). Учебниците по стопанска система, несъмнено, ни учат, че " финансовите пазари " са превъзходният метод свободният пазар да прави това, което държавни управления се опитваха да вършат посредством централно обмисляне - че ни служи, като разпределя оптимално запаси, с цел да отговори на бъдещи стремежи и потребности.
Само че " пазарът ", наподобява, се е провалил съвсем толкоз, колкото всеки руски петгодишен проект в миналото, създавайки съвсем немислими разделения сред богати и небогати, подхранвайки периодически финансови рецесии и явно стимулиращ ни да унищожим Земята със самоубийствена скорост. Хората, които в последна сметка са виновни за всичко това, са доста от тези, които в този момент работят вкъщи. Какво да кажем обаче за тези, които, както неотдавна открихме, в действителност вършат живота ни вероятен?
Нека създадем умствен опит. Да си представим " стопанската система " не като пазар, а като метод, по който хората се грижат едни за други, като си дават взаимно материални богатства и предпоставки за логичен живот. Ако би трябвало да определите и продуктивността по този метод, е мъчно да избягате от заключението, че по-полезните за стопанската система работни места като берачи на плодове, медицински сестри, снабдители, електротехници и така нататък, нормално освен са минимум платени, само че и уважението към работата им е минимум. Сега е общоприето да благодарим на " значителните служащи " като на герои, както вършим, когато военни или служители на реда поемат опасности " на първа " линия поради всички нас. В реалност това постоянно е било по този начин, просто не сме го забелязвали. Принципът на сегашната система наподобява извърнат - тези, които имат силата да навредят най-вече, се възнаграждават най-вече. За останалите важи, че " добродетелта би трябвало да бъде лична премия ", както са споделили античните стоици. Какво ще кажете тази година да го обърнем? Да дадем на " значителните служащи " специфични бонуси - два или три пъти по-висока от годишната им заплата, както нормално вършим за ръководителите на Уолстрийт. Тогава можем да стартираме да мислим и какъв брой от тези, които в този момент работят у дома, в действителност би трябвало да се върнат в офисите си и какъв брой от работните места там е по-добре да останат празни.
Сега благодарим на " значителните служащи ", които рядко сме забелязвали.
Увеличаване
Сега благодарим на " значителните служащи ", които рядко сме забелязвали.
[Shutterstock] Смаляване
Дейвид Гребър - учител по антропология в London School of Economics и авгор на книгата " Bullshit Jobs: A Theory ", в публикация за " Политико " Кризите имат свойството да разкриват непризнати истини. През 2008 година научихме, че по-голямата част от финансовите магьосници, към които бяхме научени да се отнасяме със благоговение през последните две десетилетия, в действителност бяха не доста повече от измамници - и по-скоро непохватни.
Коронавирусът и последвалата поради него обсада ни учат на още по-стряскащ урок: че доста огромна част от това, което назоваваме " стопанска система ", не е доста повече от следващата машинация.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Трудно е да се заключи нещо друго, когато безусловно милиони високоплатени офис чиновници са принудени да стоят надалеч от офиса, да понижат работата си до 10 или 15 минути дневно или постоянно въобще нищо, без това да има най-малкото влияние върху тези съществени функционалности, които поддържат обществото хранено, облечено, забавлявано и живо.
На каква действителна цел служат лидерските консултанти, маркетинг мениджъри и откриватели, корпоративни адвокати, лобисти, стратегически декани или вицепрезиденти за креативно развиване (да не приказваме за безкрайните им легиони от административни асистенти)? В доста области - по-специално в лечебните заведения, наподобява, нещата вървят по-гладко без " несъществените служащи " на върха на административната хранителна верига.
Все още тези, които имат силата да нанасят най-голяма щета, се възнаграждават най-вече.
Може би най-показателният образец: Още през март имаше полемика дали е добра концепция напълно да се затвори Уолстрийт, с цел да се " успокоят водите ". Никъде никой не допусна, че прекъсването на търговията единствено по себе си ще има негативни резултати върху някого (с изключение на брокерите). Учебниците по стопанска система, несъмнено, ни учат, че " финансовите пазари " са превъзходният метод свободният пазар да прави това, което държавни управления се опитваха да вършат посредством централно обмисляне - че ни служи, като разпределя оптимално запаси, с цел да отговори на бъдещи стремежи и потребности.
Само че " пазарът ", наподобява, се е провалил съвсем толкоз, колкото всеки руски петгодишен проект в миналото, създавайки съвсем немислими разделения сред богати и небогати, подхранвайки периодически финансови рецесии и явно стимулиращ ни да унищожим Земята със самоубийствена скорост. Хората, които в последна сметка са виновни за всичко това, са доста от тези, които в този момент работят вкъщи. Какво да кажем обаче за тези, които, както неотдавна открихме, в действителност вършат живота ни вероятен?
Нека създадем умствен опит. Да си представим " стопанската система " не като пазар, а като метод, по който хората се грижат едни за други, като си дават взаимно материални богатства и предпоставки за логичен живот. Ако би трябвало да определите и продуктивността по този метод, е мъчно да избягате от заключението, че по-полезните за стопанската система работни места като берачи на плодове, медицински сестри, снабдители, електротехници и така нататък, нормално освен са минимум платени, само че и уважението към работата им е минимум. Сега е общоприето да благодарим на " значителните служащи " като на герои, както вършим, когато военни или служители на реда поемат опасности " на първа " линия поради всички нас. В реалност това постоянно е било по този начин, просто не сме го забелязвали. Принципът на сегашната система наподобява извърнат - тези, които имат силата да навредят най-вече, се възнаграждават най-вече. За останалите важи, че " добродетелта би трябвало да бъде лична премия ", както са споделили античните стоици. Какво ще кажете тази година да го обърнем? Да дадем на " значителните служащи " специфични бонуси - два или три пъти по-висока от годишната им заплата, както нормално вършим за ръководителите на Уолстрийт. Тогава можем да стартираме да мислим и какъв брой от тези, които в този момент работят у дома, в действителност би трябвало да се върнат в офисите си и какъв брой от работните места там е по-добре да останат празни.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ