Преоткриването на нацизма за нуждите на държавната пропаганда
Иля Будрайтскис, учител в Московското учебно заведение за обществени и стопански науки и Института за модерно изкуство в Москва, в публикация за republic.ru. Преводът е на Ангелина Александрова
Вече е напълно ясно, че нахлуването на Кремъл в Украйна има освен геополитически цели, като да вземем за пример възобновяване на " историческа Русия " или задържане на НАТО. Речите на Владимир Путин и формалната линия на пропагандата, която ги следва, демонстрират и една амбициозна идеологическа цел - цялостна проверка на политическите и моралните понятия, които определяха европейския консенсус след Втората международна война.
Основата на този консенсус е известна от десетилетия с сбитата формула " Никога повече/Never again/Nie wieder ". Предполагаше се, че тази страница от историята, в която нацизмът като идеология и набор от практики е бил вероятен, е затворена вечно и че връщането към нея е невероятно под каквато и да е форма. В продължение на десетилетия това схващане се основаваше на споделена памет, чието пространство надхвърляше всевъзможни национални граници и която не можеше да бъде обект на спор на държавни ползи. Но поколенията се сменят, спомените губят характерните си черти и от нацизма остава единствено статутът на безусловно зло без никакво опрощение. И точно в този си статут нацизмът се трансформира в основен детайл в съветското опрощение за войната. " Денацификацията " на Путин значи на първо място, че тази война е освен позволена, само че и морално нужна.
Във войната против нацизма няма полутонове и цената на успеха е без значение. В битката сред положителното и злото е невероятно да се реализира спокойно съглашение - тъй като всеки компромис със злото води до деформиране и утежняване на положителното. Нацизмът презира всички човешки закони и по тази причина за самите нацисти не важат никакви универсални права. С нацистите, както и с терористите, не се договаря - тях ги унищожават. Но в случай че Украйна се е трансформирала в нацистка страна, а целият западен свят - в неин групов подстрекател, единствено Русия получава изключителната опция за морална правдивост. Удивително е, че тя придобива правото да възвърне универсалната човечност макар самото човечество, което е изгубило имунитета си против нацизма.
Реклама
Такава е да вземем за пример чудовищната логичност на неотдавнашната публикация на Тимофей Серхийцев, която в действителност съставлява морално опрощение за клането в Буча. Борбата против нацизма, както написа Сергейцев, към този момент е " чисто съветско дело " заради " антифашистката вътрешна природа " на " съветската цивилизация ". Ако Украйна бъде " денацифицирана " съгласно сюжета на Сергеев - посредством всеобщи убийства и " превъзпитание " на " нацифицираното " население в концентрационни лагери - по този начин ще наподобява успеха на положителното над злото в един нов свят, свободен от нацизма. Или, както споделя Сергейцев, " идеологията на денацификатора не може да бъде оспорвана от отговорната страна, подложена на денацификация ". Алтернативата тук е елементарна: или нацизмът ще бъде погубен, без да се стопира пред никакви жертви, или руснаците ги чака " нов Холокост ".
В известната си книга " Произход на тоталитаризма " Хана Аренд написа, че Хитлер (за разлика от Сталин) е " честен нарушител от нов вид ", тъй като не търси опрощение в изкривения хуманистичен морал на предишното, а се стреми да сътвори кардинално нов морал. Този нов морал унищожава самата визия за индивида като подобен (и затова за неговите естествени права) и я заменя с битка сред расите като неравностойни по природа биологични типове. По този метод правото на живот и гибел не трябва универсално, а непрекъснато динамично предефинирано в екзистенциалната расова борба за витално пространство.
Друг остроумен откривател на нацизма, Франц Нойман, се занимава в детайли с деформацията на правосъдната система в Хитлерова Германия въз основа на " феноменологично " схващане за правото. Това значи, че нацисткият съд е основал присъдата си на същността, а не на действието, и е дал отговор на първо място на въпроса " кой ", във връзка с който въпросът " какво " е бил изцяло вторичен. Следователно съдът не е заемал безпристрастна позиция, а е бил единствено инструмент за отбрана на расата, като я е предпазвал от всички закани за нейната непорочност и вътрешно единение. Релативността на морала и закона по отношение на естествените закони, преобърната в непрекъснатата политическа и военна битка на антагонистични расови " същности ", съставлява основен детайл на нацистката идеология. Именно тази визия за действителността претърпя проваляне във Втората международна война и точно тя не биваше в никакъв случай повече да се възражда (неизбежно пораждайки нови войни).
Чудовищното катурване на понятията, което Кремъл се пробва да приложи през днешния ден, се състои в това, че самият нацизъм се дефинира прецизно в сходство с нацисткия способ. Нацизмът губи всевъзможни универсални черти и се трансформира в инструмент за непрекъснато основаване на врагове. Да различиш нацист от не-нацист към този момент е еднакво на способността да различиш своя от непознатия. А тази дарба от своя страна зависи само от чистата мощ, от чисто военното владичество. Основната премия в украинската война от позиция на Путин ще бъде опцията да назова нацист всеки, който откаже да се подчини на диктата (и по този метод да го лиши от правото на съществуване).
Това явно се отнася и за успехите от предишното: в случай че през Втората международна война Съветският съюз, както счита Путин, е бил единствено аватар на безконечната " историческа Русия ", то нашата страна е органически " антифашист ", а всички външни съперници са евентуални " нацисти ". Борбата против безспорното зло на нацизма в тази структура се оказва изцяло идентична с битката за световно владичество на Русия. Моралът и геополитиката тук се сливат в едно кардинално неразривно цяло, а носителите на хрумвания (добри или зли) са цели нации единствено съгласно своята " същина " - " историческата орис ", която не предстои на смяна от страна на съвременниците.
Реклама
Тази картина на света - безконечната битка на квазиестествени групови формирания, в която побеждава най-силният, в действителност образува идеологическата рамка на съвсем всеки тип фашизъм. Запълването му с еклектични отпадъци - било то расовата доктрина или " деукраинизацията " - е въпрос на характерни исторически условия. Онези, които считат, че фашизмът се ражда от фанатичната всеобща обсебеност от някакви " огромни хрумвания ", надълбоко се заблуждават. Напротив, фашизмът се основава на най-дълбок цинизъм, на най-голямо пренебрежение към способността на хората да имат вяра в някакви хрумвания и да ги следват до дъно. В края на краищата, всяка концепция или разбиране, както учи фашизмът, постоянно се оказва единствено трик в животинската битка на ползи: за разлика от всички универсални права и свободи, които се оказват единствено лицемерни хрумвания, " същността " ( " породист инстинкт ", " човешка природа ", " цивилизационен кодекс " и т.н.) в никакъв случай няма да излъже.
Двайсетте години ръководство на Путин в Русия систематично проповядват сходен цинизъм, който разяжда обществото от горе до долу . Логичният резултат от този ширещ се цинизъм през днешния ден е идеологическото опрощение на военните закононарушения и дехуманизацията на цялостен един народ. Истинската денацификация на личната ни страна ще съставлява сложната задача на бъдещето. И централно място в него би трябвало да заемат преосмислянето и превъзмогването на онази рискова комбинация от пренебрежение към слабите и апология на насилието, която може да върне нацизма към живот още веднъж и още веднъж.
Свързани публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Тема Коментари и анализи
Вече е напълно ясно, че нахлуването на Кремъл в Украйна има освен геополитически цели, като да вземем за пример възобновяване на " историческа Русия " или задържане на НАТО. Речите на Владимир Путин и формалната линия на пропагандата, която ги следва, демонстрират и една амбициозна идеологическа цел - цялостна проверка на политическите и моралните понятия, които определяха европейския консенсус след Втората международна война.
Основата на този консенсус е известна от десетилетия с сбитата формула " Никога повече/Never again/Nie wieder ". Предполагаше се, че тази страница от историята, в която нацизмът като идеология и набор от практики е бил вероятен, е затворена вечно и че връщането към нея е невероятно под каквато и да е форма. В продължение на десетилетия това схващане се основаваше на споделена памет, чието пространство надхвърляше всевъзможни национални граници и която не можеше да бъде обект на спор на държавни ползи. Но поколенията се сменят, спомените губят характерните си черти и от нацизма остава единствено статутът на безусловно зло без никакво опрощение. И точно в този си статут нацизмът се трансформира в основен детайл в съветското опрощение за войната. " Денацификацията " на Путин значи на първо място, че тази война е освен позволена, само че и морално нужна.
Във войната против нацизма няма полутонове и цената на успеха е без значение. В битката сред положителното и злото е невероятно да се реализира спокойно съглашение - тъй като всеки компромис със злото води до деформиране и утежняване на положителното. Нацизмът презира всички човешки закони и по тази причина за самите нацисти не важат никакви универсални права. С нацистите, както и с терористите, не се договаря - тях ги унищожават. Но в случай че Украйна се е трансформирала в нацистка страна, а целият западен свят - в неин групов подстрекател, единствено Русия получава изключителната опция за морална правдивост. Удивително е, че тя придобива правото да възвърне универсалната човечност макар самото човечество, което е изгубило имунитета си против нацизма.
Реклама
Такава е да вземем за пример чудовищната логичност на неотдавнашната публикация на Тимофей Серхийцев, която в действителност съставлява морално опрощение за клането в Буча. Борбата против нацизма, както написа Сергейцев, към този момент е " чисто съветско дело " заради " антифашистката вътрешна природа " на " съветската цивилизация ". Ако Украйна бъде " денацифицирана " съгласно сюжета на Сергеев - посредством всеобщи убийства и " превъзпитание " на " нацифицираното " население в концентрационни лагери - по този начин ще наподобява успеха на положителното над злото в един нов свят, свободен от нацизма. Или, както споделя Сергейцев, " идеологията на денацификатора не може да бъде оспорвана от отговорната страна, подложена на денацификация ". Алтернативата тук е елементарна: или нацизмът ще бъде погубен, без да се стопира пред никакви жертви, или руснаците ги чака " нов Холокост ".
В известната си книга " Произход на тоталитаризма " Хана Аренд написа, че Хитлер (за разлика от Сталин) е " честен нарушител от нов вид ", тъй като не търси опрощение в изкривения хуманистичен морал на предишното, а се стреми да сътвори кардинално нов морал. Този нов морал унищожава самата визия за индивида като подобен (и затова за неговите естествени права) и я заменя с битка сред расите като неравностойни по природа биологични типове. По този метод правото на живот и гибел не трябва универсално, а непрекъснато динамично предефинирано в екзистенциалната расова борба за витално пространство.
Друг остроумен откривател на нацизма, Франц Нойман, се занимава в детайли с деформацията на правосъдната система в Хитлерова Германия въз основа на " феноменологично " схващане за правото. Това значи, че нацисткият съд е основал присъдата си на същността, а не на действието, и е дал отговор на първо място на въпроса " кой ", във връзка с който въпросът " какво " е бил изцяло вторичен. Следователно съдът не е заемал безпристрастна позиция, а е бил единствено инструмент за отбрана на расата, като я е предпазвал от всички закани за нейната непорочност и вътрешно единение. Релативността на морала и закона по отношение на естествените закони, преобърната в непрекъснатата политическа и военна битка на антагонистични расови " същности ", съставлява основен детайл на нацистката идеология. Именно тази визия за действителността претърпя проваляне във Втората международна война и точно тя не биваше в никакъв случай повече да се възражда (неизбежно пораждайки нови войни).
Чудовищното катурване на понятията, което Кремъл се пробва да приложи през днешния ден, се състои в това, че самият нацизъм се дефинира прецизно в сходство с нацисткия способ. Нацизмът губи всевъзможни универсални черти и се трансформира в инструмент за непрекъснато основаване на врагове. Да различиш нацист от не-нацист към този момент е еднакво на способността да различиш своя от непознатия. А тази дарба от своя страна зависи само от чистата мощ, от чисто военното владичество. Основната премия в украинската война от позиция на Путин ще бъде опцията да назова нацист всеки, който откаже да се подчини на диктата (и по този метод да го лиши от правото на съществуване).
Това явно се отнася и за успехите от предишното: в случай че през Втората международна война Съветският съюз, както счита Путин, е бил единствено аватар на безконечната " историческа Русия ", то нашата страна е органически " антифашист ", а всички външни съперници са евентуални " нацисти ". Борбата против безспорното зло на нацизма в тази структура се оказва изцяло идентична с битката за световно владичество на Русия. Моралът и геополитиката тук се сливат в едно кардинално неразривно цяло, а носителите на хрумвания (добри или зли) са цели нации единствено съгласно своята " същина " - " историческата орис ", която не предстои на смяна от страна на съвременниците.
Реклама
Тази картина на света - безконечната битка на квазиестествени групови формирания, в която побеждава най-силният, в действителност образува идеологическата рамка на съвсем всеки тип фашизъм. Запълването му с еклектични отпадъци - било то расовата доктрина или " деукраинизацията " - е въпрос на характерни исторически условия. Онези, които считат, че фашизмът се ражда от фанатичната всеобща обсебеност от някакви " огромни хрумвания ", надълбоко се заблуждават. Напротив, фашизмът се основава на най-дълбок цинизъм, на най-голямо пренебрежение към способността на хората да имат вяра в някакви хрумвания и да ги следват до дъно. В края на краищата, всяка концепция или разбиране, както учи фашизмът, постоянно се оказва единствено трик в животинската битка на ползи: за разлика от всички универсални права и свободи, които се оказват единствено лицемерни хрумвания, " същността " ( " породист инстинкт ", " човешка природа ", " цивилизационен кодекс " и т.н.) в никакъв случай няма да излъже.
Двайсетте години ръководство на Путин в Русия систематично проповядват сходен цинизъм, който разяжда обществото от горе до долу . Логичният резултат от този ширещ се цинизъм през днешния ден е идеологическото опрощение на военните закононарушения и дехуманизацията на цялостен един народ. Истинската денацификация на личната ни страна ще съставлява сложната задача на бъдещето. И централно място в него би трябвало да заемат преосмислянето и превъзмогването на онази рискова комбинация от пренебрежение към слабите и апология на насилието, която може да върне нацизма към живот още веднъж и още веднъж.
Свързани публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Тема Коментари и анализи
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ