Народната музика е връзката с българския ни корен
ИЛИЯ ЛУКОВ е национален артист, реализатор на достоверни македонски песни. Официално стартира кариерата си през 1994 година с присъединяване на " Пирин фолк ", когато печели Наградата на журито с песента " Сиромах си бех ", а през 1995 година Наградата на публиката е за песента " Беден сирак ". През 1996 година печели първа премия и Наградата на публиката на фестивала " Пирин фолк " с осъществяването на знаковата за него ария " Мъжка молитва ". Оттогава до момента издава 9 видеоалбума и 15 албума, сред които " Едно мало дете ", " Со маки сум се родил ", " Мъжка молитва ", " Камбана ", " Зов за България ", " Обичам те ", " С песните през вековете ", " Наздравица ", " 30 години песни с обич " и други, които вечно ще останат в мозъците и сърцата на хората. Изнесъл е многочислени концерти в България и чужбина. Заедно с доктор Анна Караангелова е основател на Продуцентска къща " Пирина " и на самодейността " Най-дългото хоро на света ", което събира един до друг хиляди българи у нас и зад граница. Илия Луков прави десетки концерти в Молдова, Украйна, Румъния, Израел, Северна Македония, Сърбия, Турция, където печели влиятелни музикални награди.
- Господин Луков, в края на предходната година увенчахте два свои юбилея - Вашите 50 години и три креативен десетилетия, с представянето на книгата " България е моята ария " в Националната библиотека " Св. св. Кирил и Методий ". Как породи концепцията за тази книга и какво още ще научат за Вас читателите?
- Отдавна съм обмислял концепцията за книга. Искаше ми се на едно място да събера събитията, които дружно с екипа ми и съидейници се трансфораха в наша идея и се оказаха основни и за моето личностно израстване. Благодарен съм на всеки човек, който е заставал до нас и дружно сме се опитвали да сеем положително. В книгата са селектирани и включени по-мащабните начинания, които сме организирали и осъществявали, които представяме на читателите.
- Българската национална ария съдържа мъдростта на нашите предшественици и изстрадани житейски истини. Създавани по радостни мотиви или разкриващи исторически тествания, душевни терзания и въжделения на елементарния човек, може би по тази причина те не престават да вълнуват до през днешния ден?
- Да, вълнуват националните песни, тъй като предците ни са изпявали всичко от сърце. Чрез песента, от уста на уста, са предавали на децата и на внуците си истините за българската история, обичай, просвета и по този метод са съхранили нещо доста скъпо и значимо за нас, техните наследници. Народното творчество допира, тъй като е онази връзка с предишното, която разсънва самосъзнанието и родолюбието на всеки, отворил сърцето си за тези национални творения.
- Осъвременяването на обичани национални песни, както и новите авторски песни на фолклорна основа, приближават тази стойностна музика до мирогледа и чувствителността на днешните млади българи, само че и я развиват и обогатяват в духа на присъщата национална стилистика. Защо е значимо за Вас да творите и в тази тенденция?
- Израснал съм с националните песни, припознал съм ги като моите обичани мелодии, които ме вълнуват и карат сърцето ми да тържествува. Народната музика е връзката с българския корен, по тази причина даже и да актуализирам и обогатявам с повече резултати националната ария, устремявам се да не изгубя онази достоверност, която е разпознаваема като български темп.
- Впечатляваща и вълнуваща част от новогодишната стратегия на Българска национална телевизия беше фолклорният концерт на 31 декември, в който участвахте Вие и Ваши сътрудници - артисти, инструменталисти, танцьори. Нашето фолклорно благосъстояние намира ли почтено показване по радиото и малкия екран?
- Изследвания показват, че наличието на българската ария в нашия ефир е доста дребен % от общата музикална стратегия на всички медии. Необходимо е да се изготви национална теория, с която да се отбрани българското творчество и да се подчертава върху българските реализатори изобщо. А мястото на националната музика е още по-ограничено на общия декор. Да, има медии, които се пробват да изготвят такива излъчвания, само че, за жалост, са доста малко. Ако се огледаме към нас, съседите ни си пазят своята музика и на тяхна територия се чува единствено и само тяхната музика, като процентът на непознатата е доста дребен. При нас, за жалост, е тъкмо противоположното.
- В близкото минало из България се организираха прегледи, събори, фестивали, състезания за национално творчество. Днес сякаш по-скоро те са необичайност, някои разредиха изданията си или ги преустановиха заради финансови аргументи и така нататък
- Наблюдава се такава наклонност, въпреки че има запалянковци, които се пробват да запазят сходни формати и да продължат традициите. В настоящо време като че ли комерсиалното е водещо. Да, доста мъчно се провеждат и организират сходни фестивали, без да се обезпечат средства за това. Пак на държавно равнище е належащо да се намерения в тази посока и да се вземат значими решения. Вярно, че времената не са леки. Нашите държавници имат доста и съществени задания за разрешаване, само че съхраняването на фолклора ни ще ни резервира и като съзнание, и като дух, и като мощ.
- В последните години народът демонстрира, че има потребност от другарство посредством българското, посредством националната музика - роят се хоротеките, клубовете за национални танци, пораждат хорови обединения от фенове, курсове за художествени занаяти и така нататък Това може би е знак за завръщането към корените ни...
- Да, вижда се оживление и увеличение на интереса към българските танци, към националните песни... Хубаво е това пробуждане на духа български и нека се множат събудените души, които намират мощ в националното творчество. Обикаляйки из страната, се срещам с доста такива хора, само че им е мъчно да оцеляват и поддържат тази активност. Повечето клубове се вписват като читалищни действия и по този метод се резервира тази връзка с българското. И отново дублирам, че в тази посока е значимо да се обмислят нещата доста по-глобално и задълбочено на национално равнище, а не на локално.
- Две от най-вдъхновяващите Ви начинания са " Най-дългото хоро на света " и даряването на камбани за храмове у нас и в други страни, където има огромни български общности. Тези жестове имат значимо значение за запазването на традициите и укрепването на българския дух, за приемствеността и като завещание, което да оставим за нашите деца.
- Съгласен съм с Вас. Това ни е водило като концепция в организирането на тези начинания и ни е стимулирало да не се стопираме, тъй като да се пази българското е доста значима задача. Това ни е обединявало в нашата активност и ни е давало кураж да продължаваме.
- Известно е, че отдавате огромно внимание и значение на благотворителността - с многочислени концерти през годините сте събирали средства и сте ги предоставяли в помощ на нуждаещи се деца. Какво поражда тази нужда у Вас да го вършиме?
- Българският народ е съчувствен и е подготвен да се притече на помощ на нуждаещите се. Благотворителността е житейска философия и метод на мислене, което българите носим като генетична специфичност. Много са образците в тази връзка. И ние сме правили, съгласно силите си, благотворителни начинания. Например: споделят ни, че децата в Дома в Стойките не са вкусвали месо повече от 6-7 месеца, тъй като не доближават средствата за пълноценна храна. В такива случаи сме мобилизирали сили и сме правили благотворителни концерти, с цел да се помогне. Не може да виждаме, че има страдащи, бедстващи или в затруднено състояние българи и да стоим безучастни. Всеки би трябвало да направи съгласно опциите си каквото може.
- Разкажете за въздействието и смисъла във Вашето креативно израстване на популярни персони като Любка Рондова и Костадин Гугов, с които имате достойнството и шанса да сте работили и общували, както и записани дуети.
- Изключително съм признателен на ориста, че ме срещна с тези неповторими, надарени реализатори - Любка Рондова и Костадин Гугов. Те са ми били образец за изпълнителско майсторство, за човещина, за родолюбие, резистентност, мощен дух и отдаденост към националната ария. Щастлив съм, че сме пътували из българските градове и села и сме били дружно на една сцена. От тях се научих да почитам нашенското и да предавам на по-младите реализатори това, което знам.
- Във втората половина на ХХ век у нас бяха построени профилирани учебни заведения за фолклорно изкуство с богата материална база, професионално готови и изявени преподаватели, от които излязоха генерации отлични музиканти. Представители на гилдията неотдавна показаха в особено проучване своята паника за днешното положение на тези учебни заведения и приканиха за основаване незабавно на цялостна тактика за запазване, развиване и подкрепяне на специалността " Фолклорен музикант " в България. Какви са Вашите усещания и мнение по тематиката?
- Абсолютно подкрепям това мнение на сътрудниците. Сериозно би трябвало да се проучва положението на тези музикални учебни заведения и да се търсят способи за справяне в днешно време. Ако се създаде национална теория, както загатнах, в която да залегнат цели и задания за запазване на българското фолклорно благосъстояние, да се отделят средства за подкрепяне на тези учебни заведения, да се финансират средищата, където се съхраняват обичаи, традиции, песни, национални сказания, да се отбрани националното творчество като национална полезност, ще се подобрят нещата и ще се работи напълно осъзнато и целеустремено към запазване и развиване на фолклора. С това ще се подкрепи и процесът на последователност от по-младите.
- Имате прелестно семейство, със брачната половинка си сте основали три деца. На какво ги учите и възпитавате?
- Щастлив съм с прелестно многочленно семейство. Това е най-голямото ми благосъстояние, с което ме е дарила Вселената. Безкрайно съм признателен за този божи подарък! С моята брачна половинка се стремим да ги научим на дисциплинираност и отговорност. Стремим се да изградим човешки добродетели, с които да извървят свястно своя път и да вършат рационални избори. Иска ми се да пораснат зрели персони, работливи, родолюбиви, почтени българи.
- В началото на новата година какво бихте поискали на нашите читатели?
- Пожелавам на Вас и Вашите читатели 2025 година да е мирна, здрава, хармонична, рационална, сполучлива, плодородна, берекетлийска...! Нека са изпълнени дните ни с обич, наслада, порив и повече българска музика! Нека има благословение и благоденствие за целия български народ!
- Господин Луков, в края на предходната година увенчахте два свои юбилея - Вашите 50 години и три креативен десетилетия, с представянето на книгата " България е моята ария " в Националната библиотека " Св. св. Кирил и Методий ". Как породи концепцията за тази книга и какво още ще научат за Вас читателите?
- Отдавна съм обмислял концепцията за книга. Искаше ми се на едно място да събера събитията, които дружно с екипа ми и съидейници се трансфораха в наша идея и се оказаха основни и за моето личностно израстване. Благодарен съм на всеки човек, който е заставал до нас и дружно сме се опитвали да сеем положително. В книгата са селектирани и включени по-мащабните начинания, които сме организирали и осъществявали, които представяме на читателите.
- Българската национална ария съдържа мъдростта на нашите предшественици и изстрадани житейски истини. Създавани по радостни мотиви или разкриващи исторически тествания, душевни терзания и въжделения на елементарния човек, може би по тази причина те не престават да вълнуват до през днешния ден?
- Да, вълнуват националните песни, тъй като предците ни са изпявали всичко от сърце. Чрез песента, от уста на уста, са предавали на децата и на внуците си истините за българската история, обичай, просвета и по този метод са съхранили нещо доста скъпо и значимо за нас, техните наследници. Народното творчество допира, тъй като е онази връзка с предишното, която разсънва самосъзнанието и родолюбието на всеки, отворил сърцето си за тези национални творения.
- Осъвременяването на обичани национални песни, както и новите авторски песни на фолклорна основа, приближават тази стойностна музика до мирогледа и чувствителността на днешните млади българи, само че и я развиват и обогатяват в духа на присъщата национална стилистика. Защо е значимо за Вас да творите и в тази тенденция?
- Израснал съм с националните песни, припознал съм ги като моите обичани мелодии, които ме вълнуват и карат сърцето ми да тържествува. Народната музика е връзката с българския корен, по тази причина даже и да актуализирам и обогатявам с повече резултати националната ария, устремявам се да не изгубя онази достоверност, която е разпознаваема като български темп.
- Впечатляваща и вълнуваща част от новогодишната стратегия на Българска национална телевизия беше фолклорният концерт на 31 декември, в който участвахте Вие и Ваши сътрудници - артисти, инструменталисти, танцьори. Нашето фолклорно благосъстояние намира ли почтено показване по радиото и малкия екран?
- Изследвания показват, че наличието на българската ария в нашия ефир е доста дребен % от общата музикална стратегия на всички медии. Необходимо е да се изготви национална теория, с която да се отбрани българското творчество и да се подчертава върху българските реализатори изобщо. А мястото на националната музика е още по-ограничено на общия декор. Да, има медии, които се пробват да изготвят такива излъчвания, само че, за жалост, са доста малко. Ако се огледаме към нас, съседите ни си пазят своята музика и на тяхна територия се чува единствено и само тяхната музика, като процентът на непознатата е доста дребен. При нас, за жалост, е тъкмо противоположното.
- В близкото минало из България се организираха прегледи, събори, фестивали, състезания за национално творчество. Днес сякаш по-скоро те са необичайност, някои разредиха изданията си или ги преустановиха заради финансови аргументи и така нататък
- Наблюдава се такава наклонност, въпреки че има запалянковци, които се пробват да запазят сходни формати и да продължат традициите. В настоящо време като че ли комерсиалното е водещо. Да, доста мъчно се провеждат и организират сходни фестивали, без да се обезпечат средства за това. Пак на държавно равнище е належащо да се намерения в тази посока и да се вземат значими решения. Вярно, че времената не са леки. Нашите държавници имат доста и съществени задания за разрешаване, само че съхраняването на фолклора ни ще ни резервира и като съзнание, и като дух, и като мощ.
- В последните години народът демонстрира, че има потребност от другарство посредством българското, посредством националната музика - роят се хоротеките, клубовете за национални танци, пораждат хорови обединения от фенове, курсове за художествени занаяти и така нататък Това може би е знак за завръщането към корените ни...
- Да, вижда се оживление и увеличение на интереса към българските танци, към националните песни... Хубаво е това пробуждане на духа български и нека се множат събудените души, които намират мощ в националното творчество. Обикаляйки из страната, се срещам с доста такива хора, само че им е мъчно да оцеляват и поддържат тази активност. Повечето клубове се вписват като читалищни действия и по този метод се резервира тази връзка с българското. И отново дублирам, че в тази посока е значимо да се обмислят нещата доста по-глобално и задълбочено на национално равнище, а не на локално.
- Две от най-вдъхновяващите Ви начинания са " Най-дългото хоро на света " и даряването на камбани за храмове у нас и в други страни, където има огромни български общности. Тези жестове имат значимо значение за запазването на традициите и укрепването на българския дух, за приемствеността и като завещание, което да оставим за нашите деца.
- Съгласен съм с Вас. Това ни е водило като концепция в организирането на тези начинания и ни е стимулирало да не се стопираме, тъй като да се пази българското е доста значима задача. Това ни е обединявало в нашата активност и ни е давало кураж да продължаваме.
- Известно е, че отдавате огромно внимание и значение на благотворителността - с многочислени концерти през годините сте събирали средства и сте ги предоставяли в помощ на нуждаещи се деца. Какво поражда тази нужда у Вас да го вършиме?
- Българският народ е съчувствен и е подготвен да се притече на помощ на нуждаещите се. Благотворителността е житейска философия и метод на мислене, което българите носим като генетична специфичност. Много са образците в тази връзка. И ние сме правили, съгласно силите си, благотворителни начинания. Например: споделят ни, че децата в Дома в Стойките не са вкусвали месо повече от 6-7 месеца, тъй като не доближават средствата за пълноценна храна. В такива случаи сме мобилизирали сили и сме правили благотворителни концерти, с цел да се помогне. Не може да виждаме, че има страдащи, бедстващи или в затруднено състояние българи и да стоим безучастни. Всеки би трябвало да направи съгласно опциите си каквото може.
- Разкажете за въздействието и смисъла във Вашето креативно израстване на популярни персони като Любка Рондова и Костадин Гугов, с които имате достойнството и шанса да сте работили и общували, както и записани дуети.
- Изключително съм признателен на ориста, че ме срещна с тези неповторими, надарени реализатори - Любка Рондова и Костадин Гугов. Те са ми били образец за изпълнителско майсторство, за човещина, за родолюбие, резистентност, мощен дух и отдаденост към националната ария. Щастлив съм, че сме пътували из българските градове и села и сме били дружно на една сцена. От тях се научих да почитам нашенското и да предавам на по-младите реализатори това, което знам.
- Във втората половина на ХХ век у нас бяха построени профилирани учебни заведения за фолклорно изкуство с богата материална база, професионално готови и изявени преподаватели, от които излязоха генерации отлични музиканти. Представители на гилдията неотдавна показаха в особено проучване своята паника за днешното положение на тези учебни заведения и приканиха за основаване незабавно на цялостна тактика за запазване, развиване и подкрепяне на специалността " Фолклорен музикант " в България. Какви са Вашите усещания и мнение по тематиката?
- Абсолютно подкрепям това мнение на сътрудниците. Сериозно би трябвало да се проучва положението на тези музикални учебни заведения и да се търсят способи за справяне в днешно време. Ако се създаде национална теория, както загатнах, в която да залегнат цели и задания за запазване на българското фолклорно благосъстояние, да се отделят средства за подкрепяне на тези учебни заведения, да се финансират средищата, където се съхраняват обичаи, традиции, песни, национални сказания, да се отбрани националното творчество като национална полезност, ще се подобрят нещата и ще се работи напълно осъзнато и целеустремено към запазване и развиване на фолклора. С това ще се подкрепи и процесът на последователност от по-младите.
- Имате прелестно семейство, със брачната половинка си сте основали три деца. На какво ги учите и възпитавате?
- Щастлив съм с прелестно многочленно семейство. Това е най-голямото ми благосъстояние, с което ме е дарила Вселената. Безкрайно съм признателен за този божи подарък! С моята брачна половинка се стремим да ги научим на дисциплинираност и отговорност. Стремим се да изградим човешки добродетели, с които да извървят свястно своя път и да вършат рационални избори. Иска ми се да пораснат зрели персони, работливи, родолюбиви, почтени българи.
- В началото на новата година какво бихте поискали на нашите читатели?
- Пожелавам на Вас и Вашите читатели 2025 година да е мирна, здрава, хармонична, рационална, сполучлива, плодородна, берекетлийска...! Нека са изпълнени дните ни с обич, наслада, порив и повече българска музика! Нека има благословение и благоденствие за целия български народ!
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ