Възможно ли е духовно развитие без религия?
Или: Може ли нерелигиозен човек да разбере същинската нематериалност? Обърнете внимание на този текст:
Затворете очи. Почувствайте тежестта на тялото си. Почувствайте привличането, което ви държи на стола. След това постепенно върнете вниманието си към дъха си. Почувствайте дъха там, където е най-отчетлив. Независимо дали дишате надълбоко или леко, не се опитвайте да го контролирате. Всеки път, когато мозъкът се плъзне в мисъл, върнете го назад към чувството за дишане. Ще забележите, че имате и други чувства – напън, топлота, стягане. Чувате звуци, забелязвате тези неща. Позволете на мозъка си да се трансформира в пространство, в което звуците в стаята и чувствата в тялото пораждат сами.
Какъв съгласно вас е този текст?
Това може да е религиозна медитация и нравствен гуру може да го прочете. Но това е откъс от лекция на Сам Харис, един от най-известните атеисти на нашето време!
И в случай че се замислите, гореописаната процедура може да се извършва от безусловно всеки. За това не е нужно да вярвате в нищо! Просто седнете в комфортна позиция и наблюдавайте дъха си.
Светски метод към духовността – вероятен ли е?
Противниците на религията се опълчват на обстоятелството, че тя е узурпирала морала, в това число духовността. На британски понятието „ нематериалност “ звучи като spirituality. Сам Харис реши да „ изпере “ тази дума – да я извлече от религиозния подтекст. И това по никакъв начин не е инцидентно.
20% от американците споделят идеологията „ нематериалност без религия в свръхестественото “. Това се употребява интензивно от разнообразни мътни гурута като Ошо Раджниш и неговите почитатели, които съвършено монетизират духовните потребности на хората.
Сам Харис счита, че е належащо да се разделят духовността и религията. Религиите са подправени и нездравословни, а духовността е нужен аспект от човешкия живот. Хората фактически имат прекарвания, които могат да се нарекат духовни. Той е правоприемник на Хитчънс и Карл Сагън – те приказват за духовността в естетиката на света.
Няма да се занимаваме с ревю на всички обичайни подходи към духовността и да оценяваме техните мощни и слаби страни. По-скоро задачата е да извадим елмаз от калта на езотеричната вяра. Но с цел да го получим, би трябвало да бъдем почтени с най-дълбоките правила на научния песимизъм и да не се прекланяме пред традицията по никакъв метод.
Рационалното гонене на духовността наподобява е това, което липсва в секуларизма и в живота, който живеят множеството хора.
Целта на Харис е да търси психическо задоволство оттатък елементарното облекчаване на потребностите. Търсене на трайно самодоволство, което е по-дълбоко и по-стабилно от елементарните наслади.
Харис практикува разнообразни способи на медитация, усамотение – в продължение на няколко години. Така може да се натрупа опит, недосегаем за хора, които не са се подлагали на такива практики.
Медитацията ви разрешава да преодолеете илюзията, че има някакъв Аз. Ако се вгледате деликатно, това възприятие изчезва.
Съзнанието е единственото нещо във Вселената, което не може да бъде заблуда! Практиките, които Харис разказва, имат за цел да накарат човек да осъзнае, че съзнанието е безлично и изцяло пропито от сегашния миг.
Това отразява будистката процедура на самадхи, ориентирана към унищожаване на илюзията за Аз.
Според будистите незнанието по отношение на същинската природа на нещата е главният проблем. А Харис твърди, че взема най-хубавото от източните религиозни обичаи, без да приема никаква религия в свръхестественото.
Какво мислите? Възможна ли е нематериалност без вяра?
